About Intellectual Property IP Training Respect for IP IP Outreach IP for… IP and... IP in... Patent & Technology Information Trademark Information Industrial Design Information Geographical Indication Information Plant Variety Information (UPOV) IP Laws, Treaties & Judgements IP Resources IP Reports Patent Protection Trademark Protection Industrial Design Protection Geographical Indication Protection Plant Variety Protection (UPOV) IP Dispute Resolution IP Office Business Solutions Paying for IP Services Negotiation & Decision-Making Development Cooperation Innovation Support Public-Private Partnerships AI Tools & Services The Organization Working with WIPO Accountability Patents Trademarks Industrial Designs Geographical Indications Copyright Trade Secrets WIPO Academy Workshops & Seminars IP Enforcement WIPO ALERT Raising Awareness World IP Day WIPO Magazine Case Studies & Success Stories IP News WIPO Awards Business Universities Indigenous Peoples Judiciaries Genetic Resources, Traditional Knowledge and Traditional Cultural Expressions Economics Gender Equality Global Health Climate Change Competition Policy Sustainable Development Goals Frontier Technologies Mobile Applications Sports Tourism PATENTSCOPE Patent Analytics International Patent Classification ARDI – Research for Innovation ASPI – Specialized Patent Information Global Brand Database Madrid Monitor Article 6ter Express Database Nice Classification Vienna Classification Global Design Database International Designs Bulletin Hague Express Database Locarno Classification Lisbon Express Database Global Brand Database for GIs PLUTO Plant Variety Database GENIE Database WIPO-Administered Treaties WIPO Lex - IP Laws, Treaties & Judgments WIPO Standards IP Statistics WIPO Pearl (Terminology) WIPO Publications Country IP Profiles WIPO Knowledge Center WIPO Technology Trends Global Innovation Index World Intellectual Property Report PCT – The International Patent System ePCT Budapest – The International Microorganism Deposit System Madrid – The International Trademark System eMadrid Article 6ter (armorial bearings, flags, state emblems) Hague – The International Design System eHague Lisbon – The International System of Appellations of Origin and Geographical Indications eLisbon UPOV PRISMA UPOV e-PVP Administration UPOV e-PVP DUS Exchange Mediation Arbitration Expert Determination Domain Name Disputes Centralized Access to Search and Examination (CASE) Digital Access Service (DAS) WIPO Pay Current Account at WIPO WIPO Assemblies Standing Committees Calendar of Meetings WIPO Webcast WIPO Official Documents Development Agenda Technical Assistance IP Training Institutions COVID-19 Support National IP Strategies Policy & Legislative Advice Cooperation Hub Technology and Innovation Support Centers (TISC) Technology Transfer Inventor Assistance Program WIPO GREEN WIPO's Pat-INFORMED Accessible Books Consortium WIPO for Creators WIPO Translate Speech-to-Text Classification Assistant Member States Observers Director General Activities by Unit External Offices Job Vacancies Procurement Results & Budget Financial Reporting Oversight
Arabic English Spanish French Russian Chinese
Laws Treaties Judgments Browse By Jurisdiction

Law on Protection of Competition (SG No. 102/2008, as amended up to July 16, 2010), Bulgaria

Back
Superseded Text  Go to latest Version in WIPO Lex
Details Details Year of Version 2010 Dates Amended up to: July 16, 2010 Entry into force: December 2, 2008 Adopted: November 14, 2008 Type of Text IP-related Laws Subject Matter Trademarks, Geographical Indications, Trade Names, Competition, Undisclosed Information (Trade Secrets), Enforcement of IP and Related Laws, Domain Names, Other, Industrial Property

Available Materials

Main Text(s) Related Text(s)
Main text(s) Main text(s) Bulgarian Закон за защита на конкуренцията (ДВ. бр.102/2008, с изменениями по состоянию на 16.07.2010 г.)        

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Обн. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г.

Дял първи.
ОБЩА ЧАСТ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. (1) Този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

(2)
За целите по ал. 1 законът урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите -членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия.
(3)
Този закон урежда отношенията във връзка с прилагането на чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, вт. ч. сътрудничеството с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на държавите -членки на Европейския съюз, по прилагането на Регламент (ЕО) 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 1/2003", и Регламент (ЕО) 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 139/2004".
Приложно поле

Чл. 2. (1) Този закон се прилага по отношение на:

  1. предприятия и сдружения на предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;
  2. държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната;
    1. предприятия, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането на закона не препятства фактически или
    2. юридически изпълнението на задачите, които са им възложени, и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен;
  3. физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон.

(2) Този закон не се прилага по отношение на действия, последствията от които ограничават или могат да ограничат или нарушат конкуренцията в друга държава, освен ако е предвидено друго с влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна.

Глава втора.
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Статут

Чл. 3. (1) Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Комисията е юридическо лице със седалище София.

(2) Комисията е националният орган на Република България, отговорен за прилагането на Общностното право в областта на конкуренцията.

Състав

Чл. 4. (1) (Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Комисията се състои от петима членове, вт. ч. председател, заместник-председател и трима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание за срок 5 години.

(2)
Председателят на комисията трябва да е правоспособен юрист с юридически стаж не по-малко от 10 години и да отговаря на изискванията по ал. 3.
(3)
За членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо или икономическо образование със стаж по специалността не по-малко от 5 години, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер. Те не могат да бъдат облагодетелствани под каквато и да е форма от предприятия и да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна, преподавателска или арбитражна дейност.
(4)
(Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.
(5)
(Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Заместник-председателят получава основно

месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членовете - 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисията.

Прекратяване на правомощията

Чл. 5. (1) (Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Правомощията на председателя, заместникпредседателя и членовете на комисията се прекратяват преди изтичане на мандата им:

  1. по тяхно искане;
  2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 последователни месеца;
  3. поради несъвместимост с изискванията по чл. 4, ал. 3, настъпила след избора;
  4. (нова -ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
  5. (предишна т. 4 -ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при смърт.
(2)
(Изм. -ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 правомощията се прекратяват с решение на Народното събрание.
(3)
При настъпване на обстоятелство по ал. 1 председателят на комисията уведомява Народното събрание. Когато обстоятелството по ал. 1 се отнася до председателя, уведомление може да направи всеки член на комисията.
(4)
В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване на правомощията и избира нов член на комисията до приключване на съответния мандат.
(5)
(Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) До два месеца преди изтичането на мандата на председателя, ззаместник-председателя и членовете на комисията Народното събрание избира нови председател, заместник-председател и членове.
(6)
(Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) В случай че при изтичане на мандата на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията изборът по ал. 5 не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите членове.

Устройство и дейност

Чл. 6. (1) Устройството и дейността на комисията се уреждат с правилник, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.

Администрация на комисията

Чл. 7. (1) Съставът, структурата, правата и задълженията на администрацията на комисията се определят с правилника по чл. 6, ал. 1.

(2) Правоотношенията със служителите от администрацията възникват и се уреждат в съответствие с разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.

Компетентност

Чл. 8. Комисията за защита на конкуренцията:

  1. установява нарушения по този закон, както и по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност;
  2. налага предвидените от закона санкции;
  3. установява, че не е извършено нарушение по този закон или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност;
  4. сътрудничи с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на държавите -членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) 1/2003 и Регламент (ЕО) 139/2004;
  5. издава предвидените в закона разрешения;
  6. предлага на компетентните държавни органи и органи на местното самоуправление да отменят или изменят издадени от тях административни актове, които водят или могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;
  7. налага временни мерки в предвидените в закона случаи;
  8. одобрява поемането на задължения от предприятия или налага мерки за възстановяване на конкуренцията по отношение на предприятия, чието поведение се проучва по чл. 15 и 21 от този закон и/или по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, както и на мерки за запазване на конкуренцията по чл. 86 от този закон;
  9. постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията;
  10. извършва секторни анализи на конкурентната среда;
  11. се произнася по други искания, свързани с този закон;
  12. взаимодейства с държавните органи, включително с органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, както и с институции и неправителствени организации чрез участие в разработването на проекти на нормативни актове, изразяване на становища по проекти, както и по действащи нормативни и общи административни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество;
  13. предлага и организира провеждането на инициативи, свързани с популяризиране правилата на конкуренцията;
  14. приема устройствен правилник, както и други актове, предвидени в закона;
  15. води електронен регистър за издаваните актове.

Председател на комисията

Чл. 9. (1) Председателят на комисията:

  1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;
  2. организира и ръководи дейността на комисията;
  3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
  4. утвърждава щатното разписание на администрацията на комисията;
  5. сключва, изменя и прекратява трудовите и служебните правоотношения със служителите от администрацията;
  6. организира и привежда в изпълнение влезлите в сила решения на комисията;
  7. утвърждава актове на комисията извън актовете по чл. 8, т. 14;
  8. изпълнява бюджета;
  9. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване;
  10. осъществява международното сътрудничество на Република България с международни организации или с органи от други държави в областта на защитата на конкуренцията.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При осъществяване на своите функции председателят се подпомага от заместник-председател. Когато председателят отсъства от страната или ползва законоустановен отпуск, той делегира правомощията си на заместникпредседателя със заповед за всеки конкретен случай.

Конфликт на интереси

Чл. 10. (1) Член на комисията или служител от администрацията й не може да участва в производство по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(2) Членът на комисията или служителят се отвежда по свой почин или по искане на страните.

Професионална тайна

Чл. 11. (1) Членовете на комисията и служителите от администрацията нямат право да разпространяват информация, която представлява професионална тайна.

(2) Разкриването на информация, представляваща професионална тайна, може да се извърши от комисията само в изпълнение на задълженията й на национален орган по конкуренцията на държава -членка на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) 1/2003 и Регламент (ЕО) 139/2004.

Имуществена отговорност

Чл. 12. Членовете на комисията, както и служителите в администрацията на комисията не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им функции и правомощия по закона, освен ако са извършили умишлено престъпление от общ характер.

Бюджет на комисията

Чл. 13. (1) Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

(2) По бюджета на комисията постъпват приходи от:

  1. такси и разноски по този закон, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите;
  2. имуществени санкции и глоби по влезли в сила решения на комисията;
  3. други източници от дейности, разрешени със закон.
(3)
Двадесет и пет на сто от средствата по ал. 2, т. 1 и 2 се разходват за повишаване на квалификацията и за стимулиране на членовете на комисията и служителите, включени в общата численост на персонала на комисията.
(4)
Условията и редът за разходване на средствата по ал. 3 се определят с утвърдени вътрешни правила.

Годишен доклад

Чл. 14. (1) Комисията изготвя годишен доклад за дейността си, който предоставя на Народното събрание не по-късно от 30 май следващата година.

(2) Комисията издава годишния доклад по ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

Дял втори.
ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Глава трета.
ЗАБРАНЕНИ СПОРАЗУМЕНИЯ, РЕШЕНИЯ И СЪГЛАСУВАНИ ПРАКТИКИ

Обща забрана

Чл. 15. (1) Забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:

  1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
  2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
  3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
  4. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
  5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

(2) Споразуменията и решенията по ал. 1 са нищожни.

Споразумения с незначителен ефект

Чл. 16. (1) Забраната по чл. 15, ал. 1 не се прилага за споразумения, решения и съгласувана практика с незначителен ефект върху конкуренцията.

(2) Ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията -участници на пазара на стоките или услугите -предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава:

  1. десет на сто от съответния пазар, ако участниците са конкуренти помежду си;
  2. петнадесет на сто от всеки от съответните пазари, ако участниците не са конкуренти помежду си.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато споразуменията, решенията или съгласуваната практика имат за цел или резултат:

  1. пряко или косвено определяне на цени;
  2. разпределяне на пазари и/или клиенти;
  3. ограничаване на производството и продажбите.

(4) За прилагането на ал. 2 и 3 комисията приема правила, които се публикуват в регистъра по чл. 68, ал. 1.

Освобождаване от забраната

Чл. 17. (1) Не са забранени споразумения, решения и съгласувани практики по смисъла на чл. 15, ал. 1, които допринасят за подобряване на производството или разпределението на стоки или предоставянето на услуги или за развитието на техническия и/или икономическия прогрес, като предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, и които:

  1. не налагат на участващите предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на тези цели, и
  2. не дават възможност на участващите предприятия да предотвратят конкуренцията на съществена част от съответния пазар.

(2) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е задължение на предприятията или сдруженията от предприятия, които се позовават на тях.

Групово освобождаване от забраната

Чл. 18. (1) Определени категории споразумения, решения и съгласувани практики, които отговарят на изискванията по чл. 17, могат да бъдат освободени от забраната по чл. 15 с решение на комисията, което не подлежи на обжалване. То се публикува в регистъра по чл. 68.

(2)
Когато комисията установи в резултат на проучване, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащи в обхвата на решението по ал. 1, не са в съответствие с изискванията по чл. 17, тя постановява, че решението за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15 и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с чл. 17 или да го прекратят.
(3)
Когато комисията установи в резултат на проучване, че определено споразумение, решение или съгласувана практика има несъвместим с чл. 81, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност ефект върху територията на страната или на част от нея, притежаваща всички характеристики на отделен географски пазар, тя постановява, че разпоредбите на съответния регламент на Европейския съюз за групово освобождаване от забраната по чл. 81, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност не се прилагат в конкретния случай, като не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 81, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност и посочва срок, в който страните трябва да приведат споразумението си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност или да го прекратят.

Глава четвърта.
ЗЛОУПОТРЕБА С МОНОПОЛНО ИЛИ ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ

Монополно положение

Чл. 19. (1) Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност.

(2)
Монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.
(3)
Всяко друго предоставяне на монополно положение извън случаите по ал. 2 е недействително.

Господстващо положение

Чл. 20. Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение

Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:

  1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
  2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
  3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
  4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
  5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.

Глава пета.
КОНТРОЛ ВЪРХУ КОНЦЕНТРАЦИИТЕ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ

Определение

Чл. 22. (1) Концентрация между предприятия е налице при настъпване на трайна промяна в контрола:

  1. при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или
  2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях.
(2)
За концентрация по смисъла на ал. 1 се смята и създаването на съвместно предприятие, трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект.
(3)
Контролът се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез придобиване на:
  1. правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието;
  2. права, включително въз основа на договор, които осигуряват възможност за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието.

Изключения

Чл. 23. Не се смятат за концентрация случаите, в които:

1. кредитни и други финансови институции или застрахователни предприятия, чиято дейност включва сделки с ценни книжа за тяхна или за чужда сметка, притежават временно ценни книжа на определено предприятие с цел да ги препродадат, но само при условие че:

а) не упражняват свързаното с тези книжа право на глас с цел да въздействат на конкурентното поведение на предприятието, или

б) упражняват правото си на глас само за да подготвят прехвърлянето на ценните книжа, което следва да се осъществи в срок една година от придобиването им;

  1. контролът се придобива от лице, което съгласно действащото законодателство изпълнява определени функции, свързани с ликвидацията или с обявяването в несъстоятелност на предприятието;
  2. действията по чл. 22, ал. 3 се извършват от финансови холдинги, но само когато придобитият от холдинга контрол се упражнява единствено за поддържане на пълната стойност на инвестициите, а не и за пряко или косвено определяне на конкурентното поведение на предприятията, в които холдингът участва.

Задължение за предварително уведомяване

Чл. 24. (1) Концентрациите подлежат на задължително предварително уведомяване пред комисията, ако сумата от общите обороти на всички предприятия -участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 25 млн. лв., и

  1. оборотът на всяко едно от поне две от предприятията -участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв., или
  2. оборотът на предприятието -обект на придобиване на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв.

(2) Предприятията са задължени да уведомят комисията за концентрацията след сключването на договора, публичното оповестяване на търговото предложение или придобиването на контрол, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката. В определени случаи по искане на страните комисията може да извърши оценка на концентрациите преди сключването на договора или публичното оповестяване на търговото предложение, ако страните представят достатъчно доказателства за намеренията си за сключването на договор или са оповестили публично намерението си да направят търгово предложение.

Изчисляване на оборота

Чл. 25. (1) Общият оборот включва нетните приходи от продажби на предприятие -участник в концентрацията през предходната финансова година, представляващи сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност. В оборота не се включват приходите от продажба на продукция, стоки и услуги между предприятия, принадлежащи към една и съща икономическа група.

(2)
Когато концентрацията се състои в придобиване на част или части от едно или повече предприятия, независимо дали тези части представляват самостоятелни юридически лица, се взема предвид само оборотът, отнасящ се до тази част или части, които са предмет на концентрацията.
(3)
Оборот по смисъла на този член е:

1. за кредитни и други финансови институции -сумата от следните приходни пера, след приспадане на данъка върху добавената стойност, и при необходимост -други данъци, свързани с тези пера:

а) приходи от лихви и други подобни приходи;

б) приходи от ценни книжа: приход от акции и други променливи доходоносни книжа; приход от дялови вноски; приход от дялове във филиали на предприятията;

в) вземания от комисиони;

г) нетна печалба от финансови операции;

д) друг оперативен приход;

оборотът на кредитна или финансова институция в Република България обхваща приходните пера, които се получават от техни клонове или подразделения, установени в Република България;

2. за застрахователни предприятия -стойността на брутните премии, които обхващат получените средства и вземания по застрахователни договори, издадени от или от името на застрахователните предприятия, включително разходи за презастрахователни премии след приспадане на данъци и вноски или начислени такси по отношение на сумите на индивидуалните премии или общия размер премии.

(4) Общият оборот на предприятието се изчислява като сума от съответните обороти на:

  1. съответното предприятие участник;
  2. предприятията, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 от предприятието участник;
  3. предприятията, контролиращи пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 съответното предприятие участник;
  4. други предприятия, контролирани пряко или непряко съгласно чл. 22, ал. 3 от предприятие, упражняващо контрол върху съответното предприятие участник;
  5. предприятията, които са съвместно контролирани от предприятията, посочени в т. 1 -

4.

(5) Когато някое от предприятията по ал. 4, т. 1 - 4 упражнява съвместен контрол върху друго предприятие, при изчисляването на общия оборот:

  1. не се отчита оборотът -резултат от продажбата на продукти или предоставянето на услуги между съвместното предприятие и предприятията по ал. 4, т. 1 - 4;
  2. се взема предвид оборотът в резултат от продажбата на продукти и предоставянето на услуги между съвместни предприятия и всяко трето предприятие; този оборот се разпределя поравно между предприятията, упражняващи съвместен контрол.

Разрешение за концентрация

Чл. 26. (1) Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

(2) Комисията може да разреши концентрация, която, дори и да установява или засилва господстващо положение, цели модернизиране на съответната стопанска дейност, подобряване на пазарните структури, по-добро задоволяване интересите на потребителите и като цяло положителният ефект има превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар.

Глава шеста.
СЕКТОРНИ АНАЛИЗИ И ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА КОНКУРЕНЦИЯТА

Секторни анализи на конкурентната среда

Чл. 27. (1) Комисията извършва секторен анализ в случаите, в които конкуренцията в даден сектор, отрасъл, подотрасъл или регион може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена.

(2) В рамките на анализа по ал. 1 комисията може да определи съответните пазари и да изследва техните характеристики и структура, бариерите за навлизане, участниците на пазара, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да прави изводи за състоянието на конкурентната среда.

Застъпничество за конкуренцията

Чл. 28. За да защити свободната инициатива в стопанската дейност и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията, комисията извършва оценка за съответствието с разпоредбите на този закон на:

  1. проекти на нормативни или нормативни административни и общи административни актове;
  2. действащи нормативни или нормативни административни и общи административни актове;
  3. проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им.

Глава седма.
ЗАБРАНА ЗА НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Обща забрана

Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Увреждане на доброто име на конкурентите

Чл. 30. Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

Въвеждане в заблуждение

Чл. 31. Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.

Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама

Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.

Заблуждаваща реклама

Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и:

  1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
  2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;
  3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.

Сравнителна реклама

Чл. 34. (1) Сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги.

(2) Сравнителната реклама е разрешена, когато:

  1. не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33 от този закон и не е нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, 68е, 68ж от Закона за защита на потребителите;
  2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;
  3. сравнява обективно една или повече характерни черти на стоките и услугите, които са съществени, сравними и представителни за тези стоки и услуги, включително техните цени;
  4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;
  5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;
  6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;
  7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;
  8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.

(3) При преценката дали една сравнителна реклама е разрешена освен обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид и разпоредбите на Регламент (ЕО) 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни.

Имитация

Чл. 35. (1) Забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.

(2)
Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите.
(3)
Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.

Нелоялно привличане на клиенти

Чл. 36. (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.

(2)
Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества.
(3)
Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. Комисията на основание чл. 8, т. 14 приема правила, с които определя в кои случаи стойността на обещаваната награда значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.
(4)
Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.

Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни

Чл. 37. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.

(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Дял трети.
ПРОИЗВОДСТВО

Глава осма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Основание за образуване на производство

Чл. 38. (1) Производството пред комисията се образува по:

  1. решение на комисията;
  2. искане на прокурор;
  3. искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон;
  4. искане за освобождаване от санкция;
  5. искане на лицата, чиито интереси са засегнати от актове, издадени в противоречие с този закон;
  6. уведомление за разрешаване на концентрация на предприятия;
  7. искане на друг национален орган по конкуренцията на държава -членка на Европейския съюз, или на Европейската комисия по чл. 20, параграф 5 и чл. 22 от Регламент (ЕО) 1/2003, както и по чл. 12 и чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) 139/2004;
  8. искане за становище на държавен орган, включително орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление.
(2)
При констатиране на допуснати нередовности искането или уведомлението се оставя без движение и на молителя или уведомителя се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок. Ако те не бъдат отстранени в срок, председателят на комисията с разпореждане отказва да образува производство.
(3)
Искането по ал. 1, т. 4 се подава по образец, утвърден с решението на комисията по чл. 101, ал. 5. Самоличността на молителя се запазва в тайна.

Образуване на производството

Чл. 39. (1) Председателят на комисията с разпореждане образува производство и определя член на комисията, който наблюдава проучването.

(2) Председателят със заповед определя работен екип от състава на администрацията, който извършва проучването.

Спиране на производството

Чл. 40. (1) Комисията с определение може да спре производството, когато окончателното й произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган.

(2)
Комисията с определение може да спре производството и в случаите по чл. 13 от Регламент (ЕО) 1/2003 и чл. 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) 139/2004.
(3)
Определенията по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на чл. 64, ал. 2.
(4)
Производството се възобновява с определение служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му.

Прекратяване на производството

Чл. 41. Не се образува производство, а образуваното се прекратява с решение на комисията:

  1. когато комисията не е компетентна да се произнесе;
  2. когато е изтекла установената в закона давност;
  3. в случаите по чл. 11, параграф 6 и чл. 13 от Регламент (ЕО) 1/2003 и по чл. 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) 139/2004;
  4. когато уведомителят или ответната страна бъдат заличени, не могат да бъдат открити или не съществуват;
  5. когато уведомителят оттегли искането си за разрешаване на концентрация;
  6. в случаите по чл. 75, ал. 2.

Давност

Чл. 42. (1) Давността за нарушения по този закон е:

  1. три години -за нарушение на разпоредбите, свързани с искания на информация или с извършване на проверки;
  2. пет години -за всички останали нарушения.
(2)
Давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение -от деня, в който нарушението е преустановено.
(3)
С образуването на производство за установяване на нарушение от комисията или от друг национален орган по конкуренцията на държава -членка на Европейския съюз, или от Европейската комисия давностният срок по ал. 1 прекъсва.
(4)
По време на производството и до влизане в сила на решението на комисията давност не тече.
(5)
За давността комисията следи служебно.

Участници в производството

Чл. 43. (1) Страни в производството пред комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон.

(2) Комисията може да конституира заинтересовани лица по тяхно мотивирано искане:

  1. във всеки момент на производството по глави девета и дванадесета;
  2. в срок до 30 дни от деня на публикуване на решението за започване на задълбочено проучване на концентрация по глава десета.

Проучване

Чл. 44. (1) Проучването се извършва от работния екип, определен по чл. 39, ал. 2, и се наблюдава от член на комисията, който при необходимост дава указания.

(2)
Проучването се осъществява при спазване разпоредбите на тази глава и по реда на глави девета, десета, единадесета и дванадесета.
(3)
Проучването и определянето на положението на предприятията на съответния пазар се извършва в съответствие с приета от комисията методика.

Правомощия при извършване на проучването

Чл. 45. При проучването наблюдаващият член на комисията и работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, имат право да:

  1. изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, независимо от носителя, на който са съхранени;
  2. снемат устни или писмени обяснения;
  3. извършват проверки на място;
  4. възлагат извършването на експертизи от външни експерти;
  5. изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренцията на държавите -членки на Европейския съюз, както и от Европейската комисия.

Задължение за съдействие

Чл. 46. Всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) 1/2003 и Регламент (ЕО) 139/2004.

Събиране на информация

Чл. 47. (1) Лицата, от които е поискано съдействие по силата на този закон, както и по Регламент (ЕО) 1/2003 и Регламент (ЕО) 139/2004, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.

(2)
Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
(3)
Когато информацията съдържа лични данни, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на личните данни.
(4)
Лицата, от които е поискана информация, трябва да я представят в определен от комисията срок.
(5)
Информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща.
(6)
Комисията може да приеме за доказани фактите, относно които страната или заинтересованото лице са възпрепятствали събирането на поисканата от тях информация.

Използване на информацията

Чл. 48. Всяка информация, събрана в хода на производството, може да бъде използвана само за целите на този закон.

Снемане на устни обяснения

Чл. 49. (1) Устните обяснения в хода на проучването се снемат и протоколират от работния екип.

(2)
Протоколът се подписва от лицето, което е дало обясненията, както и от работния екип по производството.
(3)
Когато спрямо лице, което е дало обяснения или е предоставило данни за извършено нарушение по този закон, са налице достатъчно основания да се предполага, че от разкриването на самоличността му биха настъпили сериозни неблагоприятни последици за упражняваната от него дейност или за личността му, комисията взема мерки за запазване в тайна на неговата самоличност по ред, предвиден във вътрешни правила, приети от комисията.

Проверки на място

Чл. 50. (1) Комисията може да извършва всякакви проверки на място на предприятия и сдружения на предприятия след получаване на разрешение по чл. 51.

(2) При проверките по ал. 1 служителите, определени със заповед на председателя на комисията, имат правомощия да:

  1. влизат в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията или сдруженията на предприятия;
  2. преглеждат всички документи и записи, свързани с дейността на предприятията или сдруженията на предприятия, независимо от носителя, на който са съхранени;
  3. изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител всякакви копия или извлечения от документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други веществени доказателства;
  4. изземват или получават електронни, цифрови и форенсик доказателства, както и данни за трафика от всички видове носители на компютърни данни, компютърни системи и други носители, както и да изземват средства за предаване на информация;
  5. получават достъп до всякакви носители на информация, включително сървъри, достъпът до които може да се осъществява чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения;
  6. запечатват за определен срок помещения, превозни средства и други обекти, използвани от проверяваните предприятия или сдружения на предприятия, търговски или счетоводни книги или други носители на информация;
  7. снемат устни обяснения от всеки представител или член на управителните органи или от персонала на предприятията или сдруженията на предприятия относно обстоятелства, свързани с предмета и целите на проверката.
(3)
При извършване на проверките на място органите на полицията оказват съдействие на служителите на комисията съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на комисията.
(4)
Откритите документи и доказателства могат да бъдат иззети, ако съдържат данни, пораждащи основателни съмнения за други нарушения по чл. 15, 21 или 24 от този закон или по чл. 81 или 82 от Договора за създаване на Европейската общност. След приключване на проверката те незабавно се предоставят на комисията за приемане на решение по чл. 38, ал. 1, т. 1.

Съдебно разрешение

Чл. 51. (1) Проверките на място се извършват с разрешение на съдия от Административния съд -град София, по искане на председателя на комисията.

(2) Искането за разрешение съдържа:

  1. целта на проверката и наименованието на предприятието или сдружението на предприятия, за което се иска разрешение да бъде проверено;
  2. естеството на твърдените нарушения, а при производство по глава десета -същността на концентрацията и участниците в нея;
  3. обосновка на причините, които налагат извършването й.
(3)
В случаите по чл. 93 към искането за разрешение се прилагат решението на комисията за оказване на съдействие, както и искането за съдействие.
(4)
Административният съд -град София, се произнася по искането в деня на постъпването му с определение. В определението съдът посочва точното наименование на предприятието или сдружението на предприятия, което подлежи на проверка. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие или сдружение на предприятия.
(5)
Когато е необходимо да се извършат едновременно проверки в няколко предприятия или сдружения на предприятия, председателят на комисията може да подаде едно общо искане, а съдът се произнася с отделни определения за всяко предприятие или сдружение на предприятия.
(6)
Определенията по ал. 4 и 5 или отказът да се издадат такива подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок. Срокът започва да тече от уведомяването на комисията, съответно -на предприятието или сдружението на предприятия. Обжалването не спира изпълнението.

Процедура за събиране на доказателства при проверките на място

Чл. 52. (1) Събирането на доказателства при проверките на място се извършва от служителите на комисията в присъствието на представители на предприятието или сдружението на предприятия, негови служители или друго лице, което има право да присъства в помещенията или превозните средства или е заварено по време на проверката в тях.

(2)
Копията на иззетите документи се заверяват от служителите на комисията и от представителите на предприятията или сдруженията на предприятия или от упълномощено длъжностно лице. При отказ на представителите да направят заверката тя се прави само от служителите на комисията.
(3)
Електронните копия на иззетите документи, цифровите, електронните и форенсик доказателства се запечатват по подходящ начин.
(4)
Оригиналните документи, веществените доказателства и информацията на електронни или цифрови носители се изземват в състоянието, в което са открити по време на проверката, и се връщат на предприятието или сдружението на предприятия след влизането в сила на решението на комисията.
(5)
При поискване на предприятията или сдруженията на предприятия, от които са иззети оригинални документи, те могат да бъдат върнати и преди да е влязло в сила решението на комисията. Във всички случаи комисията връща иззетите оригинални документи, когато упражняването на права по тях е свързано с фактическото им държане.
(6)
В случаите по ал. 5 комисията ползва копия от оригиналните документи, заверени от представителите на комисията и на предприятията или сдруженията на предприятия, от които са иззети оригиналите.
(7)
За иззетите доказателства по ал. 2, 3 и 4 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се подписва по реда на ал. 2 и се предоставя на лицата, от които са иззети доказателствата.

Външни експерти

Чл. 53. (1) Когато за изясняване на обстоятелства по производството на комисията са необходими специални знания, тя може по искане на страните или по своя инициатива с определение да възложи извършване на експертиза от външен експерт. В определението се посочват експертът, задачата на експертизата, както и срокът за представяне на експертното заключение.

(2)
Експертът не може да е лице, заинтересовано пряко или косвено от изхода на производството.
(3)
Експертът представя своето заключение пред комисията, която го приема с определение. При оспорване на заключението комисията може да възложи експертизата на друго или на повече вещи лица.
(4)
Допълнителна експертиза се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна експертиза -когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
(5)
Комисията не е длъжна да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

Сътрудничество с националните органи по конкуренция и с Европейската комисия при проучването

Чл. 54. (1) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с другите национални органи по конкуренцията на държавите членки, като получава и оказва съдействие и обменя информация по реда на Регламент (ЕО) 1/2003 и чл. 11, параграф 6, чл. 12 и чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) 139/2004.

(2) Органът, който използва обменената информация, осигурява същата степен на защита относно тази информация, каквато осигурява националният орган по конкуренцията на държавата членка, който я предоставя.

Достъп до материалите по производството

Чл. 55. (1) Страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Не се предоставя достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите -членки на Европейския съюз.

(2) Всяко лице, което предоставя информация на комисията в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се смятат от комисията за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни. Ако комисията сметне, че дадена информация не е поверителна, тя се произнася с определение и уведомява лицето за това. Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал.

2.

(3)
Материали, посочени като съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, могат да бъдат разкрити и използвани от комисията, в случай че са от съществено значение за доказване на нарушението или за упражняване на правото на