ЗАКОН за защита на потребителите Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006
г., изм. и доп., бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от 24.12.2006 г., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., в сила от 8.09.2007 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., изм., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., доп., бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 5.03.2010 г., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. и доп., бр. 18 от 1.03.2011 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., доп., бр. 56 от 24.07.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 27 от 15.03.2013 г., изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. и доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., изм., бр. 60 от 7.08.2015 г., бр. 102 от 29.12.2015 г., изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г., изм., бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., изм. и доп., бр. 37 от 4.05.2018 г., в сила от 1.07.2018 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., доп., бр. 45 от 7.06.2019 г., в сила от 7.06.2019 г., изм. и доп., бр. 100 от 20.12.2019 г., бр. 13 от 14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020 г.
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.
Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.
Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.
(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.
(3) (В сила от 1.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна.
(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.
Глава втора ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I Общо задължение за предоставяне на информация
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата:
1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;
2. името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление, неговия телефонен номер, както и електронния адрес и интернет страницата, ако има такива;
3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя;
4. когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
5. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките с договора за продажба и когато е приложимо, за наличието на извънгаранционно обслужване и на търговски гаранции, ако такива са предоставени, както и условията по тях;
6. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване, условията за неговото прекратяване;
7. когато е приложимо, се посочва функционалността, включително приложимите мерки за техническа защита на цифровото съдържание;
8. когато е приложимо, се посочва всяка съответна оперативна съвместимост на цифровото съдържание с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
9. наличност на стоката или услугата;
10. опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на стоката или услугата;
11. условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;
12. срока на годност на стоката – когато е приложимо.
(2) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора.
(3) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато тези стоки не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, както и за договори за централно отопление и за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
4. стоки с намалени цени.
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 - 6 дори когато не е получил
необходимата информация от доставчика или производителя.
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:
1. фирмата и адреса на управление на търговеца;
2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.
Раздел II Етикетиране на стоките
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.
(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава - върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос - за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;
2. стоките, имитиращи храни.
Раздел III Указания за употреба на стоките
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.
Раздел IV Обозначаване на цените на стоките и услугите
Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.
Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.
Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Продажната цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;
2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
3. антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които
трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.
Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.
Глава трета (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
ЗАБЛУЖДАВАЩАИ СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)
Раздел I (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
Общи разпоредби Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Раздел II (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Заблуждаваща реклама
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Раздел III (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)
Непочтена реклама Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
Раздел IV (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
Сравнителна реклама Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Глава четвърта ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА
Раздел I Договори извън търговския обект и договори от разстояние
(Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да
осигурят защита на потребителите при сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние.
Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор извън търговския обект e всеки договор между търговец и потребител:
1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 4 и на този раздел не се прилагат за договори:
1. за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за деца и оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или временно в нужда, включително оказване на помощ при дългосрочни грижи;
2. за здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
3. за хазартни дейности, които включват залози с материална стойност в игри на късмета, лотарии, игри в казина и трансакции по залагане;
4. за финансови услуги;
5. за придобиване или прехвърляне на недвижимо имущество или за учредяване, придобиване или прехвърляне на ограничени вещни права върху недвижимо имущество;
6. за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;
7. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за туристически пакети с изключение на чл. 47, ал. 7 и чл. 49, ал. 2, 3 и 7;
8. за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна;
9. сключени от лице, осъществяващо публични функции, което по закон е длъжно да е независимо и безпристрастно и като предоставя изчерпателна правна информация, гарантира, че потребителят сключва договора след внимателно обмисляне и след като се е запознал с правния му характер и значение;
10. за доставка на храни, напитки или други стоки за текущо потребление в домакинството, които се доставят от търговеца при чести и редовни доставки до дома, жилището или работното място на потребителя;
11. за услуги за превоз на пътници с изключение на разпоредбите на чл. 49, ал. 2, чл. 62в и 62д;
12. сключени чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти;
13. сключени с телекомуникационни оператори чрез обществени телефони за използването на тези телефони или сключени с цел осъществяване от потребителя на единично свързване по телефон, интернет или факс.
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:
1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите;
2. името/наименованието на търговеца;
3. седалището и адреса на управление на търговеца, неговия телефонен номер, както и адреса на електронната му поща и интернет страницата, ако има такива, за да може потребителят да установи контакт бързо и да общува ефективно с търговеца; когато е приложимо, се посочва името/наименованието на търговеца, седалището и адресът на управление, от чието име действа той;
4. адреса на мястото, където търговецът осъществява стопанската си дейност, и когато е приложимо – адреса на мястото, където търговецът, от чието име действа той, осъществява стопанската си дейност, на който потребителят може да изпрати евентуални жалби – когато седалището и адресът на управление на търговеца не съвпадат с тези по т. 3;
5. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя; в случай на безсрочен договор или на договор, съдържащ абонамент, в крайната цена се включват всички разходи за периода на фактуриране; когато тези договори предвиждат фактуриране по фиксирана тарифа, в крайната цена се включват и всички месечни разходи; когато общата сума на разходите не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената;
6. разходите за използване на средството за комуникация от разстояние за сключване на договора, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната тарифа;
7. условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители;
8. когато потребителят има право на отказ от договора, се посочват условията, срокът и начинът за
неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2; търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6;
9. когато е приложимо, се посочва обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане на стоките в случай на упражняване правото на отказ; при договорите от разстояние, ако поради естеството си стоките не могат да бъдат върнати по обичаен начин по пощата, се посочват разходите за връщането им;
10. указание, в случай че потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, че е длъжен да плати на търговеца разходи по чл. 55, ал. 5 и 6, определени в разумни граници;
11. когато не е предвидено право на отказ съгласно чл. 57, търговецът уведомява потребителя, че няма право на отказ или когато е приложимо, се посочват обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора;
12. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба;
13. когато е приложимо, се посочва наличието на възможност за оказване на помощ на потребителя след продажбата, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговска гаранция, както и условията по тях;
14. когато е приложимо, се посочва дали има кодекси за добра търговска практика, къде могат да бъдат намерени и по какъв начин може да бъде получен екземпляр от тях;
15. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване – условията за неговото прекратяване;
16. когато е приложимо, се посочва минималният срок, за който потребителят има задължения по договора;
17. когато е приложимо, се посочва дали е необходимо да се предоставят депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях;
18. когато е приложимо, се посочва функционалността на цифровото съдържание, включително приложимите мерки за техническа защита;
19. когато е приложимо, се посочва всяка съответна оперативна съвместимост на цифровото съдържание с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
20. когато е приложимо, се посочва възможността за използване на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове и за обезщетяване, в които търговецът участва, и условията за достъп до тях.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и на договори за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
(3) При публични търгове информацията по ал. 1, т. 2 – 4 може да се замени със съответната информация за лицето, провеждащо търга.
(4) Информацията по ал. 1, т. 8 – 10 може да се предостави чрез стандартните указания за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 7. Търговецът е изпълнил задължението си за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 8 – 10, ако е предоставил на потребителя надлежно попълнени стандартните указания за упражняване правото на отказ.
(5) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично уговорят друго.
(6) Ако търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за другите разходи, посочени в ал. 1, т. 5, или за разходите за връщане на стоките, посочени в ал. 1, т. 9, потребителят не дължи тези разходи.
(7) Информацията в договора за продажба от разстояние и в договора извън търговския обект се предоставя на български език.
(8) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.
(Раздел II Договор за продажба от разстояние, загл. отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договор извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1 на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език.
(2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. При договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(3) Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставката на централно отопление да започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект, предвиден в чл. 50, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител.
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и
разбираем език. Когато информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.
(2) При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1, т. 1, 5, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само думите "поръчка със задължение за плащане" или друга съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката.
(4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
(5) Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация, търговецът предоставя върху използваното средство за комуникация преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация по чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 5, 8 и 15. Търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, ал. 1 по подходящначин съгласно ал. 1.
(6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 в началото на разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо – името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането.
(7) При сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението.
(8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1, освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител – потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(9) Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 50, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това.
(10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 9 се носи от търговеца.
Чл. 50. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на:
1. сключване на договора – при договор за услуги;
2. приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба, или:
а) когато потребителят е поръчал много стоки с една поръчка, които се доставят отделно, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната стока;
б) при доставка на стока, която се състои от множество партиди или части, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната партида или част;
в) при договори за редовна доставка на стоки, която се извършва през определен период от време, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на първата стока;
3. сключване на договора – при договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и при договори за доставяне на централно отопление и на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50.
(2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на отказ в срок една година от датата по чл. 50, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок 14 дни, считано от датата на получаване на информацията по чл. 47, ал. 1, т. 8.
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50.
(2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.
(3) Потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51.
(4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез интернет страницата на търговеца стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му на траен носител.
(5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект.
Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52.
(2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната трансакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя.
(3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца.
(4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е изпратил стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.
Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) При сключването на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма.
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите
за връщане на стоките се заплащат от потребителя.
(3) При договор извън търговския обект, когато стоките са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.
(5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9, той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това, което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняване правото на отказ.
(6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната стойност на това, което действително е било предоставено.
(7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи разходи за:
1. предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато:
а) търговецът не е предоставил информация съгласно чл. 47, ал. 1, т. 8 или 10, или
б) потребителят не е поискал изрично изпълнението на договора да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора съгласно чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 9, или
2. доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато:
а) потребителят не е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението на договора преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 50, или
б) потребителят не е потвърдил, че знае, че като дава съгласие за започване изпълнението на договора, ще загуби правото си на отказ от договора, или
в) търговецът не е предоставил потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8.
(8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4
и 5 и чл. 54, ал. 3.
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 от Закона за потребителския кредит.
Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори:
1. за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно и изпълнението й е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца;
2. за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;
3. за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания;
4. за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност;
5. за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето;
6. за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;
7. за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
8. при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки;
9. за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които
са разпечатани след доставката;
10. за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;
11. сключени по време на публичен търг;
12. за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение;
13. за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с изричното съгласие на потребителя, който е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ.
Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
(2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка на храни, различни от тези по чл. 46, т. 10.
Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато за договор от разстояние или за договор извън търговския обект е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, правата на потребителите по този закон не може да бъдат ограничавани.
(2) Потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му се предоставя от законодателството на държава – членка на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък "Директива 2011/83/ЕС", когато договорът от разстояние или договорът извън търговския обект има тясна връзка с територията на тази държава членка. Тясна връзка с територията на тази държава членка е налице, когато е изпълнено някое от следните условия:
1. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;
2. търговецът насочва своята дейност към територията на държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;
3. договорът е предшестван от предложение или от реклама, направени в тази държава членка, и от действия, извършени от потребителя, необходими за сключване на договора;
4. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, от потребител по време на пътуване или на престой, предложен или организиран от търговеца, имащ за цел пряко или косвено да насърчи сключване на договора.
(3) Всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по този закон, е недействителна.
Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.
Раздел II (Предишен раздел III - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Способи за продажба Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Разпоредбите на
чл. 62 – 62д имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител.
(2) Разпоредбите на чл. 63 – 66 не се прилагат за договори от разстояние и за договори извън търговския обект.
Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) (1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.
Чл. 62б. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.
Чл. 62в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство.
Чл. 62г. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът използва телефонна
линия за свързване с него във връзка със сключения договор, потребителят заплаща стойността на разговора, без да дължи допълнителна такса, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ., бр 64 от 2010 г.; изм., бр. 12 от 2011 г., бр. 74 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.).
(2) В случай че търговецът е начислил на потребителя допълнителна такса във връзка с предоставената услуга, той е длъжен да възстанови на потребителя неправомерно начислената такса.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не лишава доставчиците на телекомуникационни услуги от правото им да таксуват такива разговори.
Чл. 62д. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца.
(2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени.
(3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.
Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или
2. чрез думите "нова цена"и "стара цена", последвани от съответните суми, или
3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.
Чл. 65. (1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.
(2) Стара цена е цената, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от един месец преди датата на намалението на цените.
(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.
Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.
(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:
1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;
2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;
3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;
4. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) прехвърляне на предприятието или неговата ликвидация.
Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.
Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.).
Раздел III (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., предишен раздел IV, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.) Нелоялни търговски практики
Чл. 68б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68б – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички стоки и услуги, включително недвижимо имущество, права и задължения.
Чл. 68в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Забраняват се нелоялните търговски практики.
Чл. 68г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.
(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.
Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:
1. съществуването или естеството на стоката или услугата;
2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;
3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;
4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;
5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;
6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;
7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:
1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;
2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.
Чл. 68е. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и
ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.
(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за:
1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;
2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, и наименованието, адреса на управление – на юридическите лица, и ако е необходимо, адреса, името, съответно наименованието на търговеца, за чиято сметка действа;
3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;
4. условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на жалби, когато те се различават от изискването за добросъвестност и професионална компетентност;
5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право.
(5) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:
1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно;
2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;
3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;
4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;
5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;
6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:
а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;
б) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на потребителя в разумен срок;
в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който е дефектен;
7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;
8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата - членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор;
9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;
10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;
11. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) използване на редакционен материал в медиите в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да се посочва в съдържанието на материала, или с помощта на образи или звуци, които могат да бъдат ясно установени от потребителя;
12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;
13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;
14. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума главно чрез привличането на други потребители в системата;
15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато
това не е вярно;
16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри;
17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;
18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните;
19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;
20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя "безплатно", "безвъзмездно", "без разходи" или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка;
21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно;
22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител;
23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката.
Чл. 68з. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Чл. 68и. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;
2. използването на заплаха или обида - чрез думи или действия;
3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;
4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;
5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
Чл. 68к. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики:
1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор;
2. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки искането на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 17 от 2019 г.) отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават изискванията за защита на личните данни и на чл. 6 от Закона за електронната търговия;
4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора;
5. при реклама - пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата;
6. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя;
7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;
8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато:
а) не съществува такава награда или облага, или
б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.
Чл. 68л. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.
(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.
Чл. 68м. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд,
което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
(2) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и законосъобразна има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.
(3) Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд, на заповедта на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена.
(4) Комисията за защита на потребителите публикува на интернет страницата си влезлите в сила решения на Върховния административен съд, които потвърждават заповеди за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика или заповедта, когато тя не е била обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
Глава пета БЕЗОПАСНОСТИ КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
Раздел I Обща безопасност на стоките и услугите
Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги.
(2) Производител по ал. 1 е:
1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) всяко лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак;
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейския съюз или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Стока по смисъла на този раздел е продукт на трудовата дейност, който е предназначен за потребление или при нормално предвидими условия може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане или безвъзмездно и
дали е нов, използван или обновен.
Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:
1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя;
2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата;
3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките;
4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга;
5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.
(2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.
(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.
Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара.
(2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник"на Европейския съюз.
(3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:
1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;
2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1;
3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2;
4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3;
5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4;
6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.
(4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за
преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел.
(2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата.
(2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга:
1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите;
2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.
Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като:
1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара;
2. анализ на рекламации на потребителите.
(2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като:
1. поддържане регистър на рекламации на потребителите;
2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките.
(3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.
Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел:
1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за
партидата от стоки, към които тя принадлежи;
2. (нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) вписва идентификационните данни на стоката, посочени в т. 1, в документите, които издава на дистрибуторите, участващи във веригата на разпространение на стоката;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.
Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност.
(2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като:
1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките;
2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките;
3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете;
4. предприема други подходящи мерки.
Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) информация и наличните документи, даващи възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност;
2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) цялата налична информация и документация, необходими за проследяване на стоката;
4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.
Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи
услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили.
(2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са:
1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите;
2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 102 от 2015 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти;
4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон;
5. (нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 102 от 2015 г.) контролните органи по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси – по отношение на ограниченията за пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества, смеси и изделия с цел опазване на човешкото здраве;
6. (нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., бр. 102 от 2015 г.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 102 от 2015 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2 – 5 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти.
(3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 102 от 2015 г.) Контролните органи по ал. 1, т. 2 – 5 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като:
1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара;
2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които:
а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия;
б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск;
в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск;
г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата;
д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата;
е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата;
ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос от трети страни съгласно правомощията си.
Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да:
1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящмащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя;
2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност;
3. изисква от лицата цялата необходима информация;
4. събира доказателства.
Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да:
1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите;
2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна;
3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.
Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.
Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган.
(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.
Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки:
1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара;
2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа;
3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.
Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност.
(2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок.
(3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното.
(4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.
Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички
други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите.
(2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
(3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник".
(2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят.
(3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите.
(4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.
Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като:
1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора;
2. обучение на персонала;
3. извършване на строителни работи;
4. почистване и други.
Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
Чл. 95. Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на
сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите.
(2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към:
1. производителя и лицето, предоставящо услуга;
2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара;
3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения.
(2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.
Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка.
(2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.
Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. идентификация на стоката или услугата;
2. описание на характера на риска;
3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността.
(3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна.
(4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите.
(5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите.
(6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.
Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката.
Раздел II Гаранция на потребителската стока
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при доставката на стоки, прехвърлянето на риска, съответствието на стоката с договора за продажба, гаранцията на стоките, предоставени по този закон, и търговските гаранции.
Чл. 103б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е длъжен да достави стоките, като ги предаде на потребителя без неоправдано забавяне в срок не по-късно от 30 дни, считано от сключването на договора, освен ако страните са уговорили друго.
(2) Когато търговецът не достави и предаде стоките в срока, определен в договора, или в рамките на срока по ал. 1, потребителят изисква от него доставката и предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително определен срок, потребителят има право да развали договора.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за договори за продажба, когато:
1. търговецът е отказал да достави стоките, или
2. доставката на стоките в рамките на уговорения срок на доставка е от съществено значение за потребителя, като се вземат предвид всички обстоятелства при сключването на договора, или
3. потребителят е уведомил търговеца преди сключването на договора, че е от съществено значение доставката да бъде направена на точно определена дата или най-късно до определена дата.
(4) Ако в случаите по ал. 3 търговецът не достави и предаде стоките в уговорения с потребителя срок или в рамките на срока по ал. 1, потребителят има право незабавно да развали договора.
(5) При разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови на потребителя без
неоправдано забавяне всички суми, платени по договора.
(6) При разваляне на договора за продажба по ал. 2 – 4 потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка по общия ред.
Чл. 103в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори, при които търговецът изпраща стоките на потребителя, рискът от загуба или повреда на стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките.
(2) Когато потребителят е избрал превозвач и му е възложил да превози стоките, но избраният от потребителя превозвач не е сред превозвачите, предложени от търговеца, рискът преминава върху потребителя при предаване на стоките на избрания от него превозвач. В случай на загуба или повреда потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка към превозвача.
Чл. 104. (1) Продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Производител е лицето, което произвежда стоката, вносителят на стоката на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и всяко лице, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак.
(3) Потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите втора употреба - обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да участва в продажбата.
(4) Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях.
Чл. 105. (1) Продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба.
(2) Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.
Чл. 106. За да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да:
1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид;
2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец;
3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача;
4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.
Чл. 107. Продавачът не е обвързан с публичните изявления по чл. 106, т. 4, ако докаже, че:
1. не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления, или
2. публичните изявления са били коригирани в момента на сключването на договора, или
3. решението на потребителя за закупуване на потребителската стока не е било повлияно от публичните изявления.
Чл. 108. Всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.
Чл. 109. Потребителят не може да оспори съответствието на потребителската стока с договора за продажбата й, когато:
1. при сключването на договора е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието;
2. несъответствието се дължи на материали, предоставени от потребителя.
Чл. 110. (1) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоката, когато договорът предвижда монтирането или инсталирането й да бъде извършено от продавача или на негова отговорност.
(2) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба и когато стоката е монтирана или инсталирана от потребителя, но несъответствието се дължи на неправилни указания за монтиране или инсталиране.
Чл. 111. (1) Всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно.
(2) Всяко споразумение, с което потребителят заявява, че знае за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба преди неговото сключване, в което не е посочено естеството на несъответствието, е нищожно.
Чл. 112. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.
(2) Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:
1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;
2. значимостта на несъответствието;
3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.
Чл. 113. (1) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на
потребителската стока съгласно чл. 114.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.
Чл. 114. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:
1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;
2. намаляване на цената.
(2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.
Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.
(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.
Чл. 116. Продавачът, който отговаря за несъответствието на потребителската стока, има право на иск за обезщетение за претърпените вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, ако се намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и срещу производителя, когато той отговаря за несъответствието на стоката. Всяка клауза в договор, която ограничава или изключва тези права на търговеца, е нищожна.
Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Изпълнението на поетите от търговеца задължения по търговската гаранция не е свързано с разходи за потребителя.
Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него.
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за:
1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115;
2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;
3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.
(2) В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на потребителя по подходящначин от продавача.
(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене. Информацията задължително се предоставя на български език.
Чл. 120. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.).
Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Неспазването на някои от изискванията на чл. 118 и 119 не води до недействителност на търговската гаранция и потребителят може да се позове на нея и да претендира за изпълнение на посоченото в заявлението за предоставяне на търговска гаранция.
Раздел III Рекламации
Чл. 122. Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба.
Чл. 123. (1) Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.
(2) Когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.
Чл. 124. (1) При предявяване на рекламацията на стока потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114.
(2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.
Чл. 125. (1) Рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт.
(4) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;
2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното;
3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Чл. 126. (1) Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по ал. 1, рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.
Чл. 127. (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащдатата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
Чл. 128. (1) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.).
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.
Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 129а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между
потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) 2018/302".
Раздел IV Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока.
(2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза.
(4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.
Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:
1. смърт или телесна повреда на физическо лице;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000 лв., когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение.
(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
Чл. 132. (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със:
1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и
2. момента на пускане на стоката в обращение.
(2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.
Чл. 133. (1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й.
(2) Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на
съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.
Чл. 134. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато производителят на стоката, или лицето, внесло стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.
(3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.
Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна.
(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.
Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката в обращение, или
2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или
3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или
4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или
5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта.
(2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.
Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.
Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.
Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Чл. 141. Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.
Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.
Глава шеста НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.
Чл. 144. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186 и 186а.
Чл. 147а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.
(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Чл. 147б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.
(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Потребителят упражнява правото си по ал. 2, като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указание на компетентен орган на власт.
(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.
(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.
Чл. 148. (1) (Предишен текст на чл. 148 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите:
1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;
2. препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност;
3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;
4. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел IV в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 или ал. 4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените й общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.
Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Исковете по тази глава се разглеждат по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
Глава седма ДОГОВОРИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА
ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ. ДОГОВОРИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ВАКАНЦИОННИ ПРОДУКТИ.
ДОГОВОРИ ЗА ПРЕПРОДАЖБА И ЗАМЯНА
(Загл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на
потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно:
1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти;
2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 18 от 2011 г.) Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на транспорт или други услуги.
Чл. 153. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г.) Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу
заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.
Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за:
1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1;
2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;
3. договори за препродажба съгласно приложение № 3;
4. договори за замяна съгласно приложение № 4.
Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.
Чл. 160. (В сила от 1.01.2007 г. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., доп., бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието.
(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.
Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.
Чл. 161б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език.
(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен
недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 161в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато:
1. страните изрично уговорят друго, или
2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи.
(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.
Чл. 161г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договорите по тази глава съдържат:
1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице;
3. информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156;
4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор;
5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5;
6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните.
Чл. 161д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.
(2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно.
(3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.
Чл. 161е. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на:
1. сключване на договора или сключване на обвързващпредварителен договор, или
2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.
(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен
носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващдоговор или от датата на неговото получаване.
(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващдоговор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване.
(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващдоговор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156.
(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.
Чл. 161ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5.
(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
Чл. 161з. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за:
1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна - преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е;
2. препродажба - преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.
Чл. 161и. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски.
(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.
(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При получаване на покана за плащане на втората и на всяка следваща годишна вноска потребителят има право да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни
считано от датата на получаване на поканата за плащане на всяка годишна вноска.
Чл. 161к. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
Чл. 161л. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава - членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.
(2) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:
1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава - членка на Европейския съюз, или
2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава - членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава - членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.
Чл. 161м. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.
Чл. 161н. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел III, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.
Чл. 161о. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна.
(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен.
Чл. 161п. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси.
(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Глава осма ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I Административни органи за защита на потребителите
Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.
Чл. 163. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.
Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 53 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката:
1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите;
2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон;
3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите;
4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите;
6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите;
7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката предоставя на Европейската комисия списъка на квалифицираните организации в Република България, както и техния предмет на дейност и правноорганизационна форма.
Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката с регионални звена на територията на страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.
(3) Комисията за защита на потребителите:
1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 102 от 2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики;
3. предявява искове за колективна защита на потребителите;
4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите;
5. осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на този закон.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:
1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;
2. ръководи заседанията на комисията;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) организира и ръководи дейността на комисията;
4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения;
5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване;
6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи.
(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия:
1. да са български граждани;
2. да имат висше образование със степен "магистър";
3. да имат най-малко 5 години трудов стаж;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията;
5. (нова - ДВ, бр. 56 от 2012 г.) да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 7 от 2018 г.) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.).
(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) при влизане в сила на
съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което органът по назначаване следи служебно;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 7 от 2018 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат.
(10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III;
2. консултира потребителите относно правата им по този закон;
3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;
4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.
Раздел II Сдружения на потребителите
Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.
(2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите:
1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
2. производители, вносители, търговци и доставчици;
3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;
4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
1. действат изключително в интерес на потребителите;
2. не са свързани с определена политическа партия;
3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;
4. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) са вписани в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като сдружения за осъществяване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;
2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;
3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения;
4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги;
5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци;
6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон;
7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.
(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.
Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия:
1. има за цел защита на правата на потребителите;
2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) вписано е като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието;
3. осъществявало е дейност за защита на потребителите през последната една година;
4. има поне една функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната;
5. поддържа актуална интернет страница;
6. извършва ефективно най-малко 4 от изброените обществени дейности за защита на интересите на потребителите, като:
а) завежда искове за защита на колективните интереси на потребителите;
б) издава списания и специализирани издания на потребителска тематика;
в) оказва съдействие за решаване на потребителски спорове;
г) осъществява информационни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите;
д) осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите;
е) извършва сравнителни тестове и проучвания на стоки и услуги, предоставяни на българския пазар;
ж) има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката.
Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката заявление, придружено със:
1. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
2. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
4. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
5. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 2 и декларация от представляващия сдружението по чл. 168, ал. 1;
6. годишен доклад за осъществяваните дейности и за постигнатите резултати за защита на правата и интересите на потребителите през предходната година;
7. информация за функциониращата приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната с посочени адрес, работно време, телефони за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;
8. информация за електронния адрес на интернет страницата на сдружението;
9. информация по чл. 170, ал. 1, т. 6 съобразно дейностите, осъществявани от сдружението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) В заявлението по ал. 1 се посочва единен идентификационен код на сдружението с цел извършване на необходимите справки в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., предишна ал. 2, изм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Декларациите по ал. 1, т. 5 се подават в оригинал. Документите по ал. 1, т. 6 – 9 се подписват от лицата, които представляват организацията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 3, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 170б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Министърът на икономиката със заповед признава за представително сдружение на потребителите, което отговаря на изискванията на чл. 167, 168 и 170 или отказва да признае за представително сдружение, което не отговаря на някое от посочените изисквания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в срок два месеца от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката. В случаите по чл. 170а, ал. 4 срокът спира да тече.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Със заповедта за признаване на представителност по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министерството на икономиката обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.
Чл. 170в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.
Чл. 170г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни три месеца преди изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, ал. 3. Към заявлението се прилагат информацията и документите по чл. 170а, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.
Чл. 170д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Оправомощени от министъра на икономиката длъжностни лица могат да извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката.
(2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато:
1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1;
2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или някоя от декларациите по чл. 170а, ал. 1, т. 5 е с невярно съдържание.
Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
Чл. 172. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Средствата по ал. 1 се разпределят от министъра на икономиката по негова преценка съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.
Раздел III Национален съвет за защита на потребителите
Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката.
(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, отговарящ за политиката за защита на потребителите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп., бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.)
Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката.
(7) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) В заседанията на Националния съвет за защита на потребителите може да вземат участие и представители на сдружения на потребителите по чл. 168, ал. 1, на сдружения на търговците и производителите и представители на други министерства, ведомства и регулаторни органи, които имат отношение към защитата на потребителите и не са членове на съвета, в зависимост от темите, предвидени за обсъждане в дневния ред на заседанието.
Чл. 174. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката.
Чл. 175. (1) Националният съвет за защита на потребителите:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) консултира министъра на икономиката за провеждане на ефективна потребителска политика;
2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;
4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;
6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците;
7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.
(2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
Чл. 176. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.
Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.
Глава девета ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Раздел I Потребителски жалби и сигнали
Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбата трябва да съдържа:
1. наименование на органа, до който се подава жалбата;
2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя;
3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление;
4. оплакванията и исканията на жалбоподателя;
5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис;
6. доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишна ал. 3, изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й до отстраняване на нередовностите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Сигналите и предложенията на потребителите трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1 – 5.
(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишна ал. 4, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.
Чл. 179. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавните органи са длъжни да регистрират подадените до тях жалби, сигнали и предложения на потребителите и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Органът, до който е подадена жалба, сигнал или предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения.
(3) На лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това.
Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му.
(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.
Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.
Раздел II (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
Алтернативно решаване на потребителски спорове Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Разпоредбите на този раздел уреждат изискванията към
процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги между търговец, установен на територията на Европейския съюз, и потребител, пребиваващ на територията на Европейския съюз, осъществявани от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове и завършващи с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(2) Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове (орган за АРС) е всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен, осъществява постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове и е включен в списъка по чл. 181п. Органът за АРС може да бъде едноличен или колегиален.
(3) Органът за АРС е установен, ако се администрира от:
1. физическо лице – на мястото, където осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове;
2. юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на мястото, където осъществяват дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове или където е тяхното седалище по устав;
3. орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където е тяхното седалище.
Чл. 181б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на този раздел не се прилагат за:
1. процедури пред органи за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи или участващи в решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изцяло от определен търговец;
2. процедури за разглеждане на жалби на потребители по правила, разработени от търговеца;
3. услуги от общ интерес, предоставяни от държавата или от името на държавата, които нямат икономически характер;
4. спорове между търговци;
5. директни преговори между потребител и търговец за решаване на спор между тях;
6. образувани съдебни производства, в хода на които е започнало доброволно уреждане на спора;
7. процедури, започнати от търговец срещу потребител;
8. здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
9. държавни висши училища или държавни училища след завършено средно образование.
Чл. 181в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС разглежда възникнали национални спорове между потребители и търговци, свързани със задължения, произтичащи от сключени, включително и онлайн, договори за продажба, или за предоставяне на услуги, в това число за продажба на цифрово съдържание или предоставянето му срещу заплащане.
(2) Органът за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка със задължения, произтичащи от сключени договори за онлайн продажби или услуги, чрез използване на платформа за онлайн решаване на спорове съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 524/2013“.
(3) Национален спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в същата държава – членка на Европейския съюз, в която е установен търговецът.
(4) Трансграничен спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е установен търговецът.
(5) Търговец е установен, ако е:
1. физическо лице – на мястото, където осъществява дейността си;
2. дружество, друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на мястото, където се намира седалището, централното управление или където осъществява дейността си, включително чрез клон, представителство или друга структура.
Чл. 181г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС гарантира, че неговата процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове (процедура за АРС) е достъпна за потребителите и те могат да отнасят до него спор срещу търговец, установен на територията на страната, когато спорът попада
в обхвата на тази процедура.
(2) Органът за АРС разглежда спорове между потребители и търговци при спазване на изискванията към процедурата за АРС и принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност.
(3) Органът за АРС трябва да:
1. има процедурни правила за работа, които отговарят на изискванията на този раздел;
2. поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подават жалби и необходимите към тях документи онлайн;
3. предоставя на страните по тяхно искане информацията по т. 2 относно процедурата за АРС на траен носител;
4. предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е установен, по пощенски път, по факс или друг начин (офлайн), когато е приложимо;
5. предоставя възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;
6. разглежда национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013;
7. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) гарантира, че при обработка на личните данни спазва изискванията за тяхната защита.
(4) Органът за АРС изготвя процедурни правила за работа, с които определя процедурата за АРС, както и окончателния акт, с който завършва – с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(5) Органът за АРС може да откаже да разгледа спор на потребител срещу търговец, когато в неговите процедурни правила за работа са предвидени някои от следните основания:
1. потребителят не е опитал да разреши спора директно с търговеца;
2. спорът е незначителен или неоснователен;
3. спорът се разглежда или е бил разгледан от друг орган за АРС, от органите на досъдебното производство или от съда;
4. жалбата е с по-ниска или с по-висока стойност от предварително определен долен и/или горен паричен праг;
5. потребителят не е подал жалба до органа за АРС в предварително определен срок, който не може да бъде по-кратък от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата си до търговеца;
6. разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на органа за АРС поради фактическата му и правна сложност.
(6) Когато органът за АРС откаже да разгледа спор въз основа на някое от основанията по ал. 5, предвидени в неговите процедурни правила за работа, той трябва да мотивира отказа пред двете страни не по-късно от три седмици от получаване на жалбата.
(7) Основанията за отказ по ал. 5, предвидени в процедурните правила за работа на органа за АРС, не трябва да възпрепятстват достъпа на потребителя до процедура за АРС, включително в случаите на трансгранични спорове.
(8) Когато органът за АРС е определил в процедурните си правила за работа долен и/или горен паричен праг, под и/или над чиято стойност не разглежда жалби на потребители, определените прагове не трябва да възпрепятстват достъпа до процедура за АРС.
Чл. 181д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Физическите лица, които участват в разглеждане на спорове в процедура за АРС, трябва да са независими, безпристрастни и притежават необходимите експертни знания.
(2) Физическите лица по ал. 1:
1. трябва да притежават необходими знания и умения в областта на извънсъдебното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания по право;
2. се назначават за достатъчно дълъг срок, за да се гарантира независимостта на техните действия и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна причина;
3. не може да получават указания от страните по спора или от техните представители;
4. получават възнаграждение, което не зависи от резултата на процедурата за АРС;
5. предоставят на органа за АРС без необосновано забавяне информация за всички обстоятелства, които могат да засегнат или могат да бъдат възприети като засягащи тяхната независимост и безпристрастност или които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който решават.
(3) Физическите лица по ал. 1 са длъжни да предоставят информацията по ал. 2, т. 5 по всяко време в хода на процедурата по АРС с изключение на случаите, когато органът за АРС е едноличен.
(4) За гарантиране независимостта и безпристрастността на физическите лица, за които е налице обстоятелство по ал. 2, т. 5, органът за АРС е длъжен да включи в процедурните си правила за работа едно или няколко от следните изисквания:
1. физическото лице се заменя от друго физическо лице, което да проведе процедурата за АРС;
2. физическото лице се въздържа от участие в процедурата за АРС и при възможност предлага на страните да отнесат спора към друг компетентен орган за АРС;
3. физическото лице продължава участието в процедурата за АРС, ако страните по спора не са възразили, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото си на възражение.
(5) Когато органът за АРС е едноличен, се прилагат само ал. 4, т. 2 и 3.
(6) Когато органът за АРС е колегиален, броят на физическите лица, представляващи интересите на потребителите и на търговците, трябва да е равен.
(7) Физическите лица, участващи в състава на колегиален орган за АРС, получават възнаграждение от страната, от която са наети и чиито интереси представляват.
(8) Когато физическите лица са наети или получават възнаграждение изцяло от професионална организация или от сдружение на търговци, в което членува търговецът – страна по спор, съответната организация или сдружение на търговци трябва да разполага с отделен бюджет, който е предназначен за участието на физическите лица в работата на органа за АРС и е достатъчен за изпълнението на техните задачи.
(9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато физическите лица участват в колегиален
орган за АРС, съставен от равен брой представители на професионална организация или сдружение на търговци, от които са наети или от които получават възнаграждение, и представители на сдружения на потребителите.
Чл. 181е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС е длъжен да спазва принципа на прозрачност, като публикува на интернет страницата си и предоставя на траен носител при поискване или чрез други подходящи средства публичен достъп до ясна и лесно разбираема информация относно:
1. данните за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;
2. признаването му за орган за АРС от министъра на икономиката и включването в списъка по чл. 181п;
3. физическите лица, които ръководят или участват в процедурата за АРС, начина и срока на тяхното назначаване;
4. членството в мрежи от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо;
5. споровете, които e компетентен да разглежда, включително паричните прагове, ако такива са предвидени в процедурните правила за работа;
6. процедурните правила за работа, окончателния акт, с който завършва процедурата за АРС, и основанията, на които може да откаже разглеждане на спор съгласно чл. 181г, ал. 5;
7. езиците, на които могат да бъдат подавани жалби до органа за АРС и на които се провежда процедурата;
8. източниците на право, които може да ползва за решаването на спора (като правни норми, кодекси за поведение, принципи за справедливост, безпристрастност);
9. изискванията, които страните трябва да изпълнят, преди спорът да бъде разгледан, ако има такива, включително изискването потребителят да е опитал да разреши спора директно с търговеца;
10. наличието на възможност за страните да се оттеглят от процедурата за АРС;
11. разходите за страните по спора, ако има такива, включително правилата за разпределяне на тези разходи в края на процедурата за АРС;
12. средната продължителност на процедурата за АРС;
13. правните последици от изхода на процедурата за АРС и когато е приложимо, санкциите
за неизпълнение на решение, което има задължителен характер за страните по спора;
14. изпълнителната сила на решението, постигнато в рамките на процедурата за АРС, ако има такава.
Чл. 181ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС изготвя годишен доклад за дейността си по алтернативно решаване на потребителски спорове, който се публикува на неговата интернет страница, предоставя се на траен носител при поискване или чрез други подходящи средства, за да се осигури публичен достъп до него.
(2) Годишният доклад за дейността по ал. 1 включва следната информация по отношение на националните и трансграничните спорове:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете по тях;
2. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми с цел повишаване на професионалните стандарти на търговците и улесняване обмена на информация и добри практики;
3. процентно изражение на споровете, които органът за АРС е отказал да разгледа, и процентния дял на отделните основания за направените откази по чл. 181г, ал. 5;
4. процентен дял на прекратените процедури за АРС и причините за тяхното прекратяване, ако са известни;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. степен на изпълнение на решенията от процедурата за АРС, ако е известна;
7. сътрудничество на органа за АРС в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо.
Чл. 181з. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Процедурните правила за работа на органа за АРС трябва да са ефективни и да отговарят на следните изисквания:
1. процедурата за АРС да е леснодостъпна, включително и онлайн, за двете страни по спора, независимо къде се намират;
2. страните да имат достъп до процедурата за АРС, без да са длъжни да използват услугите на адвокат или друг юрист; процедурата не трябва да лишава страните от правото им да търсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;
3. процедурата за АРС да е безплатна или достъпът до нея да е свързан с незначителни разходи за потребителите;
4. когато орган за АРС е сезиран с жалба на потребител, да уведомява страните по спора веднага след като е получил всички документи във връзка с жалбата;
5. резултатът от процедурата за АРС да се оповестява най-късно в срок 90 календарни дни считано от датата, на която органът за АРС е получил всички документи по жалбата; при спорове с фактическа и правна сложност органът за АРС може по своя преценка да удължи този срок, като за това уведомява страните и определя срока, необходим за решаване на спора.
Чл. 181и. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Процедурните правила за работа на органа за АРС трябва да са справедливи и да гарантират, че страните по спора:
1. разполагат с възможност да изразят позицията си в разумен срок, получават от органа за АРС всички доводи, доказателства, документи и факти, които са представени от другата страна, евентуалните изявления и становища на експерти, както и да предоставят своите коментари по тях;
2. са информирани, че не са длъжни да използват услугите на адвокат или на друг юрист, могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;
3. са уведомени за резултата от процедурата за АРС в писмена форма или на траен носител и са получили мотивите, на които се основава решението;
4. разполагат с възможност да се оттеглят на всеки етап от процедурата, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на процедурата, както и да получат информация за това свое право, преди да започне процедурата; когато е предвидено задължително участие на търговеца в процедурата, изискванията по изречение първо се прилагат само за потребителя;
5. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение, са уведомени, че:
а) могат да приемат, откажат или изпълнят решението;
б) участието в процедурата за АРС не изключва възможността за защита по съдебен ред;
в) решението може да се различава от решение, постановено от съд;
6. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение, са информирани за неговите правни последици;
7. разполагат с разумен срок за размисъл, преди да приемат предлаганото решение или споразумението по взаимно съгласие.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 4 – 7 се прилагат само за процедура за АРС, при която спорът се решава чрез предлагане на решение.
(3) Изискванията на ал. 1, т. 4 – 7 се прилагат само за потребителя, когато съгласно процедурните правила за работа на органа за АРС предлаганото решение става задължително за търговеца след приемането му от потребителя.
Чл. 181к. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС трябва да спазва принципа на свобода и да не лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред.
(2) В процедури, при които органът за АРС решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, решението има задължителна сила, ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не се изисква, ако в процедурните правила за работа на органа за АРС е предвидено, че решенията са задължителни за търговеца.
(3) Когато потребител и търговец сключат споразумение за решаване на спорове от орган за АРС, преди да е възникнал спор между тях, и то лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, това споразумение не обвързва потребителя.
Чл. 181л. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС, който решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, спазва принципа на законосъобразност, като в случаите, когато:
1. няма противоречие на закони, решението не трябва да лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, ако не е бил предварително уведомен за задължителния му характер и не е заявил изрично съгласието си съгласно правото на държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът;
2. има противоречие на закони и е приложимо правото, определено в съответствие с чл. 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ, L 177/6 от 4 юли 2008 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредби на правото на държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава, и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение;
3. има противоречие на закони и е приложимо правото, определено в съответствие с чл. 5, ал. 1 и 3 от Конвенцията относно приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., съставена в Рим на 19 юни 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 24 от 2007 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредбите на правото на
държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава, и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение.
Чл. 181м. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Когато страните използват процедура за АРС, която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат, докато процедурата не приключи.
Чл. 181н. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Търговците предоставят на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. Информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и когато е приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за предоставяне на услуги, предлагани от търговеца.
(3) Когато спорът е отнесен за разглеждане от потребителя директно към търговеца, но не е бил решен между тях, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по ал. 1, като посочи дали ще използва съответните органи за АРС.
(4) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, както и местата за онлайн търговия, установени в рамките на Европейския съюз, поставят на интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.
(5) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, посочват електронните си адреси за връзка с тях.
(6) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват един или повече органи за АРС за разрешаване на спорове с потребителите, информират потребителите за съществуването на платформата за ОРС и за възможността да я използват за разрешаване на засягащите ги спорове. Те публикуват на интернет страницата си електронна връзка към платформата за ОРС, а ако предложението за сключване на договор за продажба или предоставяне на услуга е направено чрез електронна поща – посочват тази връзка в самото съобщение. Когато е приложимо, информацията се предоставя и в общите условия на договорите за онлайн продажби или услуги.
(7) Когато търговец посочва орган за АРС в държава – членка на Европейския съюз, различна от мястото, където е установен, спорът се решава в съответствие с процедурните правила за работа на този орган. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя информация за този орган в съответствие с ал. 1 и 3.
Чл. 181о. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Министърът на икономиката е компетентен орган по признаване на органи за АРС, отговарящи на изискванията на този раздел, и включването им в списъка по чл. 181п.
(2) Министърът на икономиката осъществява контрол за спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013.
(3) Комисията за защита на потребителите осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове чрез помирителни комисии и оказва съдействие и предоставя информация за начина, по който потребителите могат да сезират помирителните комисии или други органи за АРС.
(4) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите е контактна точка съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 524/2013 и съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор, свързан със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги.
(5) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие и предоставя информация на потребителите съгласно изискванията на чл. 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 524/2013.
(6) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите предоставя на всеки две години на министъра на икономиката и на Европейската комисия доклад по чл. 7, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 524/2013.
Чл. 181п. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Министърът на икономиката одобрява със заповед списък на органите, признати за органи за АРС на територията на Република България.
Чл. 181р. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Орган, който отговаря на изискванията на този раздел и желае да бъде признат за орган за АРС и включен в списъка по чл. 181п, подава до министъра на икономиката писмено заявление, съдържащо следната информация:
1. наименование на органа, данни за контакт и адрес на неговата интернет страница;
2. правноорганизационна форма (удостоверение за регистрация, актуално състояние или други документи), начин на финансиране, включително информация за физическите лица, които отговарят или участват в процедура за АРС – автобиография и диплома за завършено образование, тяхното възнаграждение, срока, за който са назначени, и от кого са наети;
3. процедурни правила за работа на органа за АРС;
4. размер на таксите за страните по спора, ако има такива;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС;
7. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС;
8. основания, на които органът може да откаже да разгледа спор, съгласно чл. 181г, ал. 5;
9. дали отговаря на условията и на изискванията за орган за АРС по този раздел.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация за информацията по ал. 1, т. 7, мотивирана декларация за информацията по ал. 1, т. 9, както и други документи, съдържащи информацията по ал. 1, които се подписват от лицата, представляващи органа.
Чл. 181с. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Министърът на икономиката в двумесечен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 181р преценява дали органът, подал заявлението, отговаря на условията и на изискванията на този раздел и го уведомява за решението си.
(2) При извършване на преценка по ал. 1 се взема предвид и спазването на изискванията на чл. 181г, ал. 7 и 8.
(3) Когато се установят нередовности в предоставената информация и/или в документите по чл. 181р, министърът на икономиката дава указания и определя срок за тяхното отстраняване.
(4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 181т. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Списъкът по чл. 181п съдържа следната информация:
1. наименование, данни за контакт и адрес на интернет страниците на съответните органи за АРС;
2. размер на таксите за страните по спора, събирани от съответните органи за АРС, ако има такива;
3. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
4. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
5. спорове, които попадат в обхвата на съответните органи за АРС, включително секторите на икономика и техните дейности;
6. дали е необходимо физическо присъствие на страните или на техни представители, когато е приложимо, както и дали процедурата за АРС се провежда или може да бъде проведена в устна или писмена форма;
7. задължителен или незадължителен характер на резултата от процедурата за АРС на съответния орган;
8. основания, на които съответните органи за АРС могат да откажат да разгледат спор, съгласно чл. 181г, ал. 5.
(2) Министърът на икономиката предоставя на Европейската комисия списъка на признатите органи за АРС, както и информацията по ал. 1.
(3) При промяна в информацията по чл. 181р, ал. 1, т. 1 – 8 органът за АРС уведомява незабавно министъра на икономиката за настъпилите промени.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на икономиката актуализира списъка на признатите органи за АРС и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуална информация по ал. 1.
(5) Когато министърът на икономиката установи, че орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п, престане да отговаря на изискванията на този раздел или на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013, го уведомява за установените несъответствия и дава указания за тяхното отстраняване в определен срок.
(6) Когато орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п, не изпълни в срок указанията по ал. 5, министърът на икономиката в тримесечен срок го заличава от списъка на признатите органи за АРС и предоставя актуализирания списък на Европейската комисия.
(7) Министърът на икономиката може по всяко време да изисква от орган за АРС да предоставя актуална информация по чл. 181р.
Чл. 181у. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС е длъжен на всеки две години считано от датата на признаването и включването му в списъка по чл. 181п да изготвя и предоставя на министъра на икономиката доклад за извършваната дейност, който включва следната информация:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете по тях;
2. процентен дял на прекратените процедури за АРС и причините за тяхното прекратяване;
3. средна продължителност на процедурите за АРС за разглеждане на спорове;
4. процентно изражение на изпълнение на решенията от процедура за АРС, ако това е известно;
5. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми;
6. оценка за ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи решаването на трансгранични спорове, когато е приложимо;
7. оценка за ефективността на процедурата за АРС и възможните начини за подобряване на нейното функциониране;
8. обучение на физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, по програма по чл. 181ф, ал. 8, когато е приложимо.
Чл. 181ф. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Министърът на икономиката изготвя и предоставя на Европейската комисия доклад за развитието и функционирането на органите за АРС, който съдържа:
1. най-добрите практики на органите за АРС;
2. пропуските, които затрудняват функционирането на органите за АРС, по отношение на националните и трансгранични спорове, чрез статистически данни, когато е приложимо;
3. препоръките за подобряване на функционирането и ефективността на органите за АРС, когато е приложимо.
(2) Министърът на икономиката публикува на интернет страницата на министерството:
1. доклада по ал. 1;
2. списъка по чл. 181п;
3. електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списък на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз;
4. електронна връзка към платформата за ОРС.
(3) Министърът на икономиката осигурява публичен достъп до списъка по ал. 2, т. 3 и на траен носител.
(4) Органите за АРС и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъкът на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз, и осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС. Когато е възможно, те осигуряват публичен достъп до списъка на признатите органи и на траен носител.
(5) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъкът на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз, да предоставят публичен достъп до него и да осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС.
(6) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да повишават осведомеността си за органите за АРС и процедурните им правила за работа и насърчава тяхното използване от потребителите и търговците.
(7) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, както и да повишават експертните си знания и квалификация.
(8) Комисията за защита на потребителите следи за качеството и консултира програмите за обучение на органите за АРС, когато обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС.
Чл. 181х. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС обменя опит и си сътрудничи с други органи за АРС, включително и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове. Органът за АРС редовно обменя и информация за най-добрите практики при разглеждане на трансгранични и национални потребителски спорове.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да се присъединят към мрежа от органи за алтернативно решаване на трансгранични потребителски спорове в конкретни сектори на икономиката, когато е изградена такава мрежа в рамките на Европейския съюз.
Чл. 181ц. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Министърът на икономиката насърчава сътрудничеството между органите за АРС, Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите.
(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва:
1. взаимен обмен на информация за най-добри практики в някои сектори на икономиката, за които потребителите многократно са подавали жалби;
2. предоставяне от страна на Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, на техническа експертиза и информация, необходима на органите за АРС, когато разполагат с такава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При осъществяване на сътрудничеството и обмена на информация по ал. 2 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.
(4) Комисията за защита на потребителите, другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и органите за АРС спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.
Раздел III Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове
(Предишен раздел II, загл. изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015
г., бр. 57 от 2015 г.) (1) Министърът на икономиката създава общи и секторни помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите, които са органи за алтернативно решаване на потребителски спорове и отговарят на изискванията на раздел II.
(2) Общите помирителни комисии съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци за договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители.
(3) Общите помирителни комисии разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС.
(4) Секторните помирителни комисии разглеждат национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в следните сектори на икономиката: енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 59 от 2016 г., изм., бр. 20 от 2018 г., в сила от 6.03.2018 г.) Спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи, на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), както и на Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (OB, L 123/1 от 19 май 2015 г.) се разглеждат от Помирителната комисия за платежни спорове съгласно глава десета, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(6) Всяка секторна помирителна комисия в сектор енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги формира различни състави в зависимост от обхвата на дейност на съответния регулаторен или надзорен орган.
(7) Министърът на икономиката определя със заповед седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката и на Комисията за защита на потребителите.
(8) Председателят на Комисията за защита на потребителите одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общите и секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. и доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите помирителни комисии са в тричленен състав: председател, един представител на сдружение на потребителите и един представител на сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите, съобразно предмета на спора, определя председателите на общите помирителни комисии, които трябва да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование на Комисията за защита на потребителите.
(3) Останалите членове на общите помирителни комисии трябва да притежават подходяща квалификация съобразно предмета на спора, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да не са лишени от правото да упражняват професия или дейност в областта на разглежданите спорове.
(4) Общите помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на сдруженията на потребителите и един представител на сдруженията на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако обща помирителна комисия не може да се сформира поради липса на представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците или на сдружение на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед друга обща помирителна комисия, която да разрешава спорове в района, в който не може да се създаде обща помирителна комисия.
Чл. 183а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) (1) Секторните помирителни комисии са в тричленен състав: председател, определен от съответния регулаторен или надзорен орган, един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, съгласно предмета на спора.
(2) Съответните регулаторни и надзорни органи определят председателите на секторните помирителни комисии за всеки сектор, включен в обхвата на регулираните от тях дейности.
(3) Членовете на секторните помирителни комисии трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат висше юридическо, икономическо, техническо образование или друго висше образование и поне три години професионален опит в съответния сектор;
2. да не са осъждани за престъпления от общхарактер;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.
(4) Секторните помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружениe на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако секторни помирителни комисии не могат да се сформират поради липса или несъгласие за участие на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, помирителното производство се провежда в състав от председателите на секторните помирителни комисии и двама представители на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии включват и заместник-председатели, които изпълняват правомощията на председателите в тяхно отсъствие, при отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост или в случаите, когато им е възложено образуването на помирителни производства по постъпили заявления.
(2) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2 за общите помирителни комисии или на изискванията на чл. 183а, ал. 3 за секторните помирителни комисии.
(3) Броят на заместник-председателите се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите за общите помирителни комисии и от съответните надзорни или регулаторни органи за секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора.
Чл. 183в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 най-малко по трима представители на:
1. Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);
2. сдруженията на потребителите;
3. сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор.
(2) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии по този раздел, се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.
Чл. 183г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии отговарят на изискванията за процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове и спазват принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на този закон.
(2) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителите и търговците за дейността си, насърчават ги да решават споровете си извънсъдебно, сътрудничат и обменят опит с други органи за АРС на национално ниво, както и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове.
(3) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителя за компетентния орган за алтернативно решаване на спорове, когато получат заявление на потребител срещу търговец и предметът на спора не е от тяхната компетентност.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Общите и секторните помирителни комисии спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 183д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) В случай на спор потребителят трябва да го отнесе за разглеждане директно към търговеца и страните да се опитат да го решат помежду си.
(2) Когато страните по ал. 1 не са решили спора помежду си, потребителят може да сезира общите или секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора с подаване на заявление в писмена форма до Комисията за защита на потребителите, която администрира дейността на общите и секторните помирителни комисии.
(3) Заявлението и придружаващите го документи могат да бъдат подадени и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.
(4) Помирителното производство е неприсъствено за страните по спора и обменът на документи може да се извършва както онлайн, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите и териториалните й поделения, по пощенски път или по факс (офлайн).
Чл. 183е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Участието на търговеца или на упълномощен негов представител в процедурата за АРС е доброволно и се осъществява чрез оказване на съдействие и предоставяне на помирителната комисия на необходимата информация, документи, становища, експертизи за постигане на споразумение с потребителя.
Чл. 183ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, като изготвят помирително предложение за страните, което, след като бъде одобрено от тях, има сила на споразумение между тях.
(2) Когато страните по спора са сключили споразумение, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.
(3) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.
(4) Общите и секторните помирителни комисии не разглеждат повторно спорове между потребители и търговци, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели или не.
Чл. 183з. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Надзорните и регулаторните органи оказват съдействие и си сътрудничат с общите и секторните помирителни комисии при изпълнение на техните задължения в хода на помирителното производство.
Чл. 183и. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите изготвя годишен доклад за дейността на общите и на секторните помирителни комисии въз основа на получената информация от председателите на съответните общи и секторни помирителни комисии и го предоставя на министъра на икономиката. Годишният доклад се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката и на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г.) (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци.
(2) Съдействието се осъществява по искане на потребител с подаване на заявление до Комисията за защита на потребителите, като производството пред медиатор се провежда в населено място, посочено измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има териториални поделения.
Чл. 184а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Производството пред общите и секторните помирителни комисии и медиатор не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.
(2) Давност спира да тече, когато е образувано производство пред общите и секторните помирителни комисии или медиатор.
Чл. 185. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 57 от 2015 г.) Министърът на икономиката издава правилник за дейността на общите и секторните помирителни комисии и правилник за дейността на медиаторите в съответствие с изискванията на раздел II.
Раздел IV (Предишен раздел III – ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите
Чл. 186. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 59 от 2007 г.) Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 57 от 2015 г.) глава четвърта, раздел I "Договори извън търговския обект и договори от разстояние"и раздел III "Нелоялни търговски практики", глава пета, раздел II "Гаранция на потребителската стока" и раздел III "Рекламации", глава шеста "Неравноправни клаузи в потребителски договори" и глава седма "Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна"; раздел II "Алтернативно решаване на потребителски спорове"и раздел III "Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове" от тази глава;
2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги" от Закона за туризма;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава четвърта "Търговски съобщения" от Закона за радиото и телевизията;
4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г., бр. 18 от 2011 г.) глава единадесета "Реклама на лекарствените продукти"от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
5. (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Закона за електронната търговия;
6. (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Закона за потребителския кредит;
7. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
8. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 51 от 2006 г., предишна т. 6, доп., бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., предишна т. 7, бр. 105 от 2006 г., предишна т. 8, бр. 18 от 2011 г.) други закони, имащи отношение към защитата на потребителите, или
10. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., предишна т. 8, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., предишна т. 9, бр. 18 от 2011 г.) националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.);
б) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Директива 2011/83/ЕС;
в) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.);
г) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ, L 95/1 от 15 април 2010 г.);
д) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ, L 326/1 от 11 декември 2015 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2015/2302";
е) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.);
ж) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
з) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33/10 от 3 февруари 2009 г.);
и) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
к) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;
л) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия);
м) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО;
н) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
о) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г.) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар;
п) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от 18 юни 2013 г.);
11. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители);
12. (Нова – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) Регламент (ЕС) 2018/302.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите.
Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава - членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България.
(2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1, при условие че:
1. нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация;
2. организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в "Официален вестник"на Европейския съюз.
(3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, т. 2, й позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.
Чл. 186б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 59 от 2007 г.).
Чл. 187. Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение по чл. 186, съдът може да:
1. задължи производителя, вносителя, търговеца и доставчика да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението;
2. разпореди на производителя, вносителя, търговеца и доставчика да преустанови незаконната търговска практика или да отстрани от договора неравноправната клауза в определен срок;
3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 186, ал. 1.
Чл. 188. (1) Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.).
(4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от едно сдружение на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
(5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 189. (1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, сдруженията на потребителите могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че:
1. потребителите могат да бъдат установени;
2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик, и вредите имат един и същпроизход;
3. сдружението на потребителите е било упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.).
(4) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.).
Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника.
Чл. 190а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., отм., бр. 59 от 2007 г.).
Глава девета "а" (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ Чл. 190б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат по
отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2394".
Чл. 190в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.
Чл. 190г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Компетентни органи по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са:
1. Комисията за защита на потребителите – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) глава втора, раздели I и IV; глава четвърта, раздели I, II и III; глава пета, раздели II и ІІІ; глави шеста и седма и чл. 181н;
б) Закона за електронната търговия;
в) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
г) глава седма, раздел II от Закона за туризма;
д) член 29а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
е) Закона за потребителския кредит;
ж) глави втора, трета, шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители;
з) членове 3, 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;
и) членове 5, 9 – 11, 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
к) членове 7 – 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1177/2010";
л) член 14 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);
м) Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ, L 168/1 от 30 юни 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1128";
н) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.);
2. Изпълнителната агенция по лекарствата – по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
3. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;
4. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91;
б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;
в) членове 22 – 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухо- плавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);
5. Комисията за защита на конкуренцията – по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 – 34 от Закона за защита на конкуренцията;
6. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);
7. Съвета за електронни медии – по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;
8. Изпълнителна агенция "Морска администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;
9. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
10. Българската народна банка – по отношение прилагане на чл. 13 – 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 – 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
11. Министерството на туризма – по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма.
Чл. 190д. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите
е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394, при условията и по реда на същия регламент.
(3) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение по смисъла на чл. 3, т. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394 при условията и по реда на глава IV от същия регламент.
Чл. 190е. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394.
Чл. 190ж. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1, упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като правомощията й по чл. 9, параграф 4, буква "ж" от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:
1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;
2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или
3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.
(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" – "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394.
(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" – "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394, не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която
разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.
(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, когато името на домейна на търговеца попада в областта ".bg". Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.
(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.
(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.
(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.
Чл. 190з. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394.
(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394, включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.
Чл. 190и. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Министърът на икономиката предоставя на Европейската комисия информация относно:
1. списъка на компетентните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях, правомощия и отговорности;
2. Единната служба за връзка – данните за контакт, правомощия и отговорности.
(2) При промяна в информацията по ал. 1 министърът на икономиката уведомява незабавно Европейската комисия за настъпилите промени.
Чл. 190к. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС)
2017/2394, като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.
(2) Компетентните органи по чл. 190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394, данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.
Чл. 190л. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрани по надлежния й законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.
Чл. 190м. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент.
Глава десета КОНТРОЛ
Чл. 191. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите.
(2) Контролът по глава пета, раздел I "Обща безопасност на стоките и услугите" се осъществява от органите по чл. 82.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Контролът по глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.11.2012 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ, L 342/46 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1222/2009".
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите е орган по надзор на пазара по чл. 18 от Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/1 от 18 октомври 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕC) № 1007/2011", и осъществява контрол за спазване изискванията на посочения регламент.
(6) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013.
(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.
(8) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128.
Чл. 192. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:
1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;
2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. да съставят актове за установяване на нарушения.
Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.
Чл. 193. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да:
1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
3. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.
Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:
1. я уведомяват за случаи, в които смятат, че е налице нарушение на този закон;
2. участват в извършването на съвместни проверки.
Чл. 194а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Комисията за защита на потребителите координира на национално ниво дейността на административните органи, имащи отношение към защитата на потребителите.
(2) Ръководителите и длъжностните лица на контролните органи, имащи отношение към правата на потребителите, са длъжни да сътрудничат и да оказват съдействие на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на правомощията й.
Чл. 195. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Глобите и санкциите, събрани по този закон, се администрират по бюджета на Министерството на икономиката, с изключение на глобите и санкциите по наказателни постановления, издадени от кметове на общини или упълномощени от тях длъжностни лица, които постъпват по съответния общински бюджет.
Чл. 196. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) По бюджета на Министерството на икономиката се предвиждат средства за следните дейности по този закон:
1. изготвяне на нормативни актове за защита на потребителите;
2. програми и участия в национални и международни прояви за защита на потребителите;
3. подпомагане дейността на сдруженията на потребителите по чл. 172;
4. осигуряване работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. информация и популяризиране на дейностите по защита на правата на потребителите;
6. квалификация и обучение на служителите на органите за защита на потребителите;
7. подпомагане на дейността на помирителните комисии по чл. 182;
8. изграждане, развитие и поддържане на материална база на контролните органи;
9. анализи и експертизи, свързани с контролната дейност по този закон;
10. застраховка на служителите на контролните органи по този закон;
11. възнаграждения на независими експерти, консултанти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;
12. командироване на служителите на контролните органи по този закон на територията на страната;
13. други разходи, свързани със защитата на потребителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
Глава единадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 197. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500
до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 198. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
Чл. 199. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 13 и 14 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 200. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв.
Чл. 201. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 30 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 202. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 147а и 147б на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 203. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1 – 3, 5 – 7, чл. 48 и 49 на физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 205. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 4, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 55, ал. 3, чл. 62в, чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д на физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., нов, бр. 27 от 2013 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) На лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 208. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 208а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на
виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 209. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 210. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 210а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. и доп., бр. 102 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 210б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 1500 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 2000 до 50 000 лв.
Чл. 210в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 1500 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв.
Чл. 211. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 69, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 3000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв.
Чл. 212. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 213. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 214. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 76 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 215. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролен орган за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на стоките и услугите по чл. 75, ал. 3, чл. 84, 85, чл. 86, ал. 1, чл. 87, чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 1, 2 и 3, чл. 92, 93 и 100, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 3000 до 15 000 лв.
Чл. 216. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 77 виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 217. (1) Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства контролен орган да изпълнява служебните си задължения по чл. 94, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение на виновното лице се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 218. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 79 и 80 виновните лица се наказват с глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 219. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на наредбата по чл. 99 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 220. За нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал. 3 длъжностното лице се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако нарушението съставлява престъпление по Наказателния кодекс.
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 118 и 119 за предоставяне на гаранция на потребителски стоки в писмена форма и за изискванията към информацията, която заявлението за гаранция трябва да съдържа, на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв.
Чл. 222. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 222а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 156 - 158, 160, 161б - 161д и 161и, се наказва с глоба в размер от 300 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
(2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161.
Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.11.2012 г.) (1) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(3) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) На икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕC) № 1007/2011, който не изпълни задълженията си по чл. 15 от регламента, се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) За неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребител по чл. 181н на физическите лица се налага глоба от 200 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 225г. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) (1) На търговец по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/302, който не спази изискванията на чл. 3, 4 и 5 от регламента в случаите, когато клиентът е потребител, се налага глоба от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 225д. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спази изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128, се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 1000 до 6000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 226. (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни разпореждане на съда за предприемане на мерки по чл. 187 за преустановяване на нарушения или който въпреки разпореждането на съда продължава да упражнява незаконна търговска практика или да предлага договори с неравноправни клаузи за потребителите, се наказва с глоба в размер от 5000 до 25 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 11.08.2007 г.) Глобата или имуществената санкция се налага по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.
Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 228. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 229. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба в размер от 50 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 50 до 500 лв.
Чл. 230. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 230а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица
на компетентните органи по чл. 190г и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е и 190ж на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) На едноличен търговец или юридическо лице, които не изпълнят заповед по чл. 190ж, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 230в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За неизпълнение на задължението по чл. 190ж, ал. 5 на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно на доставчик на хостинг услуги, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 230г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На регистратор на домейн, който не изпълни задължението си по чл. 190ж, ал. 6 и 8, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 230д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 18 от 2011 г., предишен чл. 230а, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер.
Чл. 232. (1) В случаите на санкционирано, с влязло в сила наказателно постановление, нарушение по този закон контролният орган предлага на органа, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, неговото отнемане.
(2) Органът, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, се произнася по предложението с мотивирано решение, за резултатите от което уведомява незабавно контролния орган по ал. 1, а в случай че отнема издадения лиценз или разрешение, посочва и датата и основанието за отнемането му.
Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.
§ 1б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.
§ 1в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на глава четвърта, раздел I се прилагат по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, включително на договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, както и предоставяни от публични доставчици, доколкото стоките и услугите се предоставят въз основа на договор.
§ 1г. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на чл. 4 или разпоредбите на глава четвърта, раздел I и разпоредби на правото на Европейския съюз или разпоредби, въвеждащи в българското законодателство изисквания на правото на Европейския съюз, регулиращи конкретни сектори на икономиката, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или разпоредбите на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз за тези конкретни сектори.
§ 1д. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) По отношение на договорите за продажба, договорите от разстояние и договорите извън търговския обект търговците могат да предлагат на потребителите договорни условия, които предоставят по-висока степен на защита от тази, предвидена в чл. 4, в глава четвърта, раздел I и в глава пета, раздел II.
§ 1е. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Изискванията за предоставяне на информация по чл. 4 и глава четвърта, раздел I допълват изискванията за предоставяне на информация по Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за електронната търговия. При противоречие между разпоредбите на Закона за електронната търговия или на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и разпоредбите на чл. 4 и на глава четвърта, раздел I относно съдържанието и начина за предоставяне на информация на потребителите се прилагат разпоредбите на чл. 4 и глава четвърта, раздел I.
§ 1ж. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 от Закона за електронната търговия се прилагат независимо от разпоредбата на чл. 49.
§ 1з. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 62в – 62д се прилагат за договори за продажба, договори за услуги и договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, за централно отопление или за цифрово съдържание.
§ 1и. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Разпоредбите на чл. 62в, чл. 62г, ал. 1 и 3 и чл. 62д, ал. 1 и 2 се прилагат за договори за туристически пакети.
§ 1к. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., предишен § 1и, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Разпоредбите на чл. 103б и 103в се прилагат за договори за продажба. Те не се прилагат за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
§ 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички стоки и услуги, независимо от начина на продажба, включително продажба от разстояние и по електронен път.
§ 3. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за стоки, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, стоките могат да създадат рискове за здравето и безопасността на потребителите.
§ 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I не се прилагат за употребявани стоки, които са доставени като антики (антикварни стоки) или като стоки, които се нуждаят от поправка или преработка, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът уведоми по ясен начин лицето, на което доставя стоката, за необходимостта от нейното преработване или поправка.
§ 5. Когато в друг нормативен акт за някои стоки или видове стоки има специални изисквания за безопасност, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички останали случаи и рискове или категории от рискове, които не са предвидени в специалния нормативен акт.
§ 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 69 - 72 се прилагат и по отношение на козметични продукти за рисковете, които не са предмет на правна уредба в специален нормативен акт.
§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 74 - 81, 90 и 91 се прилагат и по отношение на играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.
§ 8. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 83, 84, 85, 87, 88 и 89 се прилагат и по отношение на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.
§ 9. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и за договорите за изработка и производство. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и по отношение на газ и вода, когато са опаковани в определен обем и с определено количество.
§ 10. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат по отношение на продажби, извършвани от държавния или частния съдебен изпълнител, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата стоки, извършвани от държавни органи. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат и по отношение на електричество и на стоки, продавани на публичен търг.
§ 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.
§ 12. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за стоки, пуснати в обращение преди влизането в сила на закона.
§ 12а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
§ 12б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно извънсъдебното решаване на спорове на потребители срещу търговци, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако в глава девета, раздел II е предвидено друго.
§ 12в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и друг закон, който съдържа специални изисквания относно извънсъдебно решаване на спорове на потребители срещу търговци и който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, се прилага този закон, освен ако в глава девета, раздел II не е предвидено друго.
§ 12г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на глава девета, раздел II не накърняват разпоредбите
на Закона за медиацията, въвеждащизискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).
§ 12д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на глава девета, раздел II се прилагат при спазване изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕС) № 524/2013.
§ 12е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбата на чл. 181н не възпрепятства задълженията за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за защита, които се съдържат в правото на Европейския съюз и се прилагат в допълнение.
§ 12ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбата на чл. 181м не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международните споразумения, по които държавите – членки на Европейския съюз, са страни.
§ 13. По смисъла на този закон:
1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
2. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара;
б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор.
5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейския съюз като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейския съюз.
6. "Пускане на пазара" е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба.
7. "Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите.
8. "Продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси.
9. "Цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.
10. "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.
11. "Аукцион" е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена.
12. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Финансова услуга" e всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
13. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Стока" е движима материална вещ, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество.
14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.
15. "Сериозен риск" е всяка сериозна опасност за здравето и безопасността на потребителите, която изисква бърза намеса на контролните органи, в т. ч. тази, чийто ефекти не настъпват незабавно.
16. "Изземване на стока" е всяка мярка, която има за цел да осигури връщането на опасна стока, доставена от производител или дистрибутор.
17. "Изтегляне на стока" е всяка мярка, която има за цел да предотврати разпространението, излагането на опасна стока за продажба, както и нейното предлагане на потребителите.
18. "Професионална тайна" е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
19. "Увредено лице" е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока.
20. "Пускане в обращение" е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция.
21. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
22. (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) "Квалифицирана организация" е всяка организация, учредена съобразно изискванията на националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, за защита на колективните интереси на потребителите, която има правен интерес да предяви иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
23. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
24. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Много ограничен период от време" е периодът, посочен в чл. 66, ал. 1.
25. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
26. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Кодекс за добра практика" е споразумение или съвкупност от правила, които не произтичат от изискванията на нормативните актове и които определят поведението на търговците, поели задължение да спазват изискванията на кодекса по отношение на една или повече търговски практики или по отношение на една или няколко стопански дейности.
27. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Търговец, който отговаря за прилагането на кодекс за добра практика" е този, който отговаря за изготвянето и изменението на кодекс за добра практика и/или за осъществяването на контрол за неговото спазване от лицата, които са обявили, че ще спазват изискванията на кодекса.
28. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
29. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Покана за покупка" е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупка.
30. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Злоупотреба с влияние" е използването на позиция на сила спрямо потребителя за упражняване на натиск върху него, дори и без използването или заплахата за използване на физическа сила, по начин, който ограничава значително способността на потребителя да вземе информирано решение.
31. (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
32. (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да бъде запазена в продължение на достатъчно дълъг период от време и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя.
33. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Стоки, изработени по поръчка на потребителя" са стоки, които не са изработени предварително, а са изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя.
34. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Договор за продажба" е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги.
35. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Договор за услуга" е договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея.
36. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Допълнителен договор" е договор, по силата на който потребителят придобива стоки или услуги във връзка с договор от разстояние или с договор извън търговския обект, като тези стоки и услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договореност между третото лице и търговеца.
37. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Търговски обект" е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си.
38. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Цифрово съдържание" са данни, които са произведени и доставени в цифрова форма, като компютърни игри, антивирусни програми, апликации, филми, музика, текстове, електронни книги, вестници, списания, софтуерни или онлайн игри, база данни, интернет сайтове за залагания и други, независимо дали са достъпни чрез изтегляне или предаване в реално време, посредством материален носител или чрез всякакво друго средство.
39. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Функционалност на цифрово съдържание" са различните начини, по които може да се използва цифровото съдържание, като проследяване на потребителско поведение; както и липсата или наличието на технически ограничения, като защита чрез управление на цифрови права или регионално кодиране и други.
40. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Оперативна съвместимост на цифрово съдържание" е информация за стандартната хардуерна и софтуерна среда, с която е съвместимо цифровото съдържание, като операционната система; необходимата версия и някои хардуерни елементи.
41. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя може да бъде използвано за сключване на договор между страните, като адресирани и неадресирани печатни материали, стандартно писмо, реклама в пресата с купон за поръчка, каталог, телефон (със или без участието на човек), радио, телевизия, видеотелефон, видеотекст, sms съобщение, компютър, електронна поща, интернет, факс, поръчка по пощата.
42. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Публичен търг" е метод на продажба, при който стоки или услуги се предлагат от търговеца на потребителя, който присъства или има възможност да присъства лично на търга, чрез процедура на прозрачно, конкурентно наддаване, ръководена от провеждащия търга, като спечелилият наддаването участник е длъжен да закупи стоките или услугите.
43. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) "Платежно средство" е персонализирано устройство и/или комплект от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с оглед извършването на нареждане за плащане.
44. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) "Обичайно пребиваване" е понятието в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).
45. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) "Процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове" е процедура за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, отговаряща на изискванията на този закон и осъществявана от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове.
46. (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "Онлайн интерфейс" е всеки софтуер, включително интернет страница или част от интернет страница или приложение, използван от търговец или от името на търговец, който позволява на потребителите да имат достъп до стоките или услугите, предлагани от търговеца.
§ 13а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите;
2. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.);
3. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
4. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;
5. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
6. Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите;
7. Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;
8. Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока;
9. Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
10. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна.
11. Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите;
12. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
13. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (EO) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм.,
бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.
§ 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.
§ 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред.
§ 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този
закон.
§ 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.
§ 19. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
§ 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието "Комисия за защита на потребителите".
(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква "т":
"т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите."
§ 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 думите "и към стоки, имитиращи храни" се заличават.
2. В чл. 34, ал. 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заличават.
§ 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 4 думите "Закона за защита на потребителите и правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с
"Комисията за защита на потребителите".
§ 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31 думите "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят с "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 59, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 64б, ал. 1, 2 и 4 и чл. 87, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква "ж", чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1, чл. 166б, ал. 2 и 3 и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
§ 34. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г., бр. 105 от 2006 г.) Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 68а, чл. 159, чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 9, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
§ 35. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката.
___________
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Административнопроцесуалния кодекс
(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
........................................................................
§ 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
........................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за кредитните институции
(ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.)
........................................................................
§ 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
ЗАКОН за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите
(ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 8.09.2007 г.)
........................................................................
Допълнителна разпоредба
§ 38. Навсякъде в закона в наименованията на актовете на Европейския съюз съкращението "ЕС" се заменя с "ЕО".
Преходни и заключителни разпоредби
§ 39. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 40. Заварените висящи производства по чл. 39 се довършват по досегашния ред.
........................................................................
§ 43. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за съдебната власт
(ДВ, бр. 64 от 2007 г.)
.......................................................................
§ 24. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41 и 59 от 2007 г.) в чл. 226, ал. 2 думите "чл. 201" се заменят с "чл. 405".
.......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение на Закона за туризма
(ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.)
.......................................................................
§ 30. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 42 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "заместник-министърът на икономиката и енергетиката"и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма", "заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма"и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма".
.......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за потребителския кредит
(ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)
.......................................................................
§ 4. Заварените при влизането в сила на закона висящи производства по отменения Закон за потребителския кредит пред Комисията за защита на потребителите се довършват по досегашния ред.
.......................................................................
§ 6. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23, 42 и 82 от 2009 г.) в чл. 186, ал. 2, т. 9 буква "в" се изменя така:
.......................................................................
§ 7. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.
.......................................................................
§ 9. Законът влиза в сила от 12 май 2010 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на Закона
за приватизация и следприватизационен контрол
(ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.)
........................................................................
§ 31. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23, 42 и 82 от 2009 г.) в чл. 165, ал. 2 думата "петима" се заменя с "трима".
.......................................................................
§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
към Закона за изменение и допълнение
на Закона за защита на потребителите
(ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
§ 54. Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 влизат в сила от 1 ноември 2012 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител
(ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.)
.......................................................................
§ 84. (В сила от 18.05.2012 г. - ДВ, бр. 38 от 2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник":
1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.
§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната
здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите
(ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
.......................................................................
§ 84. В останалите текстове на закона думите "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма", "министърът на икономиката, енергетиката и туризма"и "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" се заменят съответно с "Министерството на икономиката и енергетиката", "министърът на икономиката и енергетиката"и "министъра на икономиката и енергетиката".
Преходни и заключителни разпоредби
§ 85. Висящите съдебни производства, образувани до 13 юни 2014 г. на основание чл. 46, 52 и 59, се довършват по досегашния ред.
.......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение на Закона за забрана
на химическото оръжие и за контрол на токсичните
химически вещества и техните прекурсори
(ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
....................................................................
§ 15. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от
2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г. и бр. 61 от 2014 г.) навсякъде думите "Министерството на икономиката и енергетиката", "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката"и "заместник-министърът на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "Министерството на икономиката", "министърът на икономиката", "министъра на икономиката"и "заместник-министърът на икономиката".
.....................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите
(ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
§ 28. Висящите производства пред помирителните комисии, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
§ 29. Министърът на икономиката до 9 юли 2018 г. и на всеки четири години след това предоставя на Европейската комисия доклад за развитието и функционирането на органите за АРС.
.......................................................................
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита
от вредното въздействие на химичните вещества и смеси
(ДВ, бр. 102 от 2015 г.)
§ 32. (1) Издадените до влизането в сила на този закон по реда на отменения чл. 19г, ал. 1 разрешения за пускане на пазара на биоциди запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени, при спазване на условията за разрешаване.
(2) Лицата, притежаващи разрешения, извън тези по ал. 1, подават в едномесечен срок от влизането в сила на този закон в Министерството на здравеопазването документи, доказващи, че доставчикът на активните вещества или доставчикът на биоцида е включен в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95 (1) на Регламент (ЕС) № 528/2012 за продуктовите типове, към които спада биоцидът, които може да бъдат писма за достъп по смисъла на чл. 3 (1), буква "у" от същия регламент, договори, фактури и други.
(3) Ако в едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, извън тези по ал. 1, не подадат документите по ал. 2 или подадените документи не доказват, че доставчикът на веществата или доставчикът на биоцида е включен в списъка на Европейската агенция по химикали по чл. 95 (1) на Регламент (ЕС) № 528/2012, министърът на здравеопазването отменя издаденото разрешение за пускане на пазара на биоцид.
(4) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения за пускане на пазара на биоциди, извън тези по ал. 1, за които са подадени документите по ал. 2, запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени, при спазване на условията за разрешаване.
§ 33. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон притежават разрешения за пускане на пазара на биоциди, представляващи смеси по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP) и класифицирани
съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 2, подават в Министерството на здравеопазването заявление за изменение на разрешението в срок до 1 юни 2017 г., към което прилагат:
1. предложение за класифициране и етикетиране на биоцида съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CLP);
2. резюме на основанията за предложеното класифициране и етикетиране на биоцида, в т.ч. използвани методи, данни, изчисления, критерии и други;
3. документи, потвърждаващи всички данни за химичните съставки и за биоцида, посочени в резюмето, в т.ч. протоколи от изпитвания, информационни листове за безопасност съгласно Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и други;
4. декларация за идентичност на химичния състав и на всички други данни за биоцида със състава и данните, въз основа на които е издадено първото разрешение;
5. проект на етикет на биоцида на български език;
6. информационен лист за безопасност на биоцида на български език съгласно изискванията на Приложение II на Регламент (ЕО) № 1907/2006.
(2) Документите по ал. 1 се представят на български език, един екземпляр – на хартиен, и три екземпляра – на електронен носител, придружени с декларация за идентичност на представената информация – на хартиен и на електронен носител.
(3) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения, за които в срока по ал. 1 са подадени заявления за изменение на разрешението, запазват своята валидност при спазване на условията за разрешаване.
(4) Министърът на здравеопазването отменя издадените до влизането в сила на този закон разрешения, за които в срока по ал. 1 не са подадени заявления за изменение.
(5) Министърът на здравеопазването преразглежда издадените разрешения по ал. 1 в случаите и по реда на чл. 18г.
§ 34. Разпоредбата на чл. 18и, ал. 2 се прилага след създаването на необходимите технически и организационни условия.
§ 35. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда наредбата по чл. 21д, ал. 1 в съответствие с него.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите
(ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)
.......................................................................................................
Допълнителна разпоредба
§ 42. Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004.
Заключителни разпоредби
.......................................................................................................
§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 2, 3 и 4, които влизат в сила от 1 септември 2020 г.
Приложение № 1 към чл. 156, т. 1
(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Стандартен
формуляр за предоставяне на информация за договори за разпределено във времето право на ползване на собственост Част I. 1.
фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта, например описание на недвижимия имот; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за
разпределено във времето ползване на собственост; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си на
разпределено във времето ползване на собственост и информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за разпределено във времето ползване на собственост;
3.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) когато договорът се отнася за конкретен имот, който е в процес на строителство, се посочва датата, на която ще бъде завършено мястото за настаняване и датата, на която услугите, съоръженията или оборудването ще бъдат завършени и/или предоставени на разположение на потребителя;
4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на разпределено във времето право на ползване на собственост;
4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; вида на разходите и посочване на дължимите суми, например годишни вноски, други периодични такси, специални такси, местни данъци;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например: електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци и размер на сумата, която потребителят трябва да заплати за тяхното ползване;
5.1. информация за общите съоръжения и оборудване, предоставени на разположение на потребителя, например басейн, сауна и други;
5.2. информация дали общите съоръжения и оборудване са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5;
5.3. когато общите съоръжение и оборудване не са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5, се посочва какво е включено в тях и за какво трябва да се плаща;
6. наличие на възможност за присъединяване на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост;
6.1. когато е възможно присъединяването на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост, се посочва наименованието на схемата за замяна;
6.2. информация за разходите на потребителя за участието му в разпределено във времето право на ползване на собственост или в схемата за замяна;
7. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен. Част II. Обща
информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето ползване на собственост, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или б) сключване на всеки обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на
отказ от сключения договор, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за разпределено във времето право на ползване на собственост може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя: Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу. 1. Информация за придобитите права
1.1. информация относно условията за упражняване правото на разпределено във времето ползване на собственост на територията на държавата членка или на държавите - членки на Европейския съюз, на която/които се намира/намират съответният обект/обекти на собственост; информация дали тези условия са били изпълнени, както и информация кои условия все още не са изпълнени;
1.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да използва някое от местата за настаняване, когато договорът му предоставя право на избор измежду различни места за настаняване. 2. Информация за обектите на собственост
2.1. точно и подробно описание на недвижимия имот и неговото местонахождение, когато договорът се отнася за конкретен недвижим имот;
2.2. подходящо описание на различните обекти на собственост и на тяхното местонахождение, когато договорът се отнася за няколко обекта на собственост;
2.3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) подходящо описание на мястото за настаняване и неговите съоръжения, предоставени на разположение на потребителя, когато договорът се отнася за място за настаняване, различно от недвижим имот;
2.4. информация за услугите, например електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци, до които потребителят има достъп или ще му бъде предоставен такъв, и при какви условия;
2.5. информация за общите съоръжения, като плувен басейн, сауна и други, до които потребителят има достъп или може да му бъде предоставен такъв, и при какви условия. 3. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Когато е приложимо, допълнителни изисквания за предоставяне на информация по отношение на местата за настаняване, чието строителство не е завършено
3.1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) степен на завършеност на мястото за настаняване и на услугите, които правят имота готов за експлоатация (присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), и степен на завършеност на всички съоръжения, до които потребителят ще има достъп;
3.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) краен срок за завършване строителството на мястото за настаняване и за присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), както и очакваният краен срок за завършване строителството на съоръженията, до които потребителят ще има достъп;
3.3. номер на издаденото разрешително за строеж, наименование и пълен
адрес на контролния орган, извършващ строителния надзор; 3.4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) информация
за предоставени гаранции от страна на търговеца за своевременното завършване строителството на мястото за настаняване или за възстановяване на направените от потребителя плащания, когато имотът не бъде завършен, и когато е приложимо - информация относно условията за прилагане на тези гаранции. 4. Информация за разходите
4.1. точно и подходящо описание на всички разходи, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост;
4.2. информация как разходите по т. 4.1 ще бъдат начислени на потребителя и информация за реда и начина, включително срока, в който те могат да бъдат увеличени;
4.3. информация за начина, по който се изчислява стойността на разходите, свързани с обитаване на недвижимия имот;
4.4. информация за задължителни законови разходи (например данъци и такси) и за общи административни разходи, например разходи за управление, поддръжка и ремонт на имота;
4.5. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) когато е приложимо, информация дали имотът е обременен с ипотеки, тежести или други ограничени вещни права върху правото на собственост за мястото за настаняване и информация дали тежат каквито и да е други задължения върху него. 5. Информация за прекратяването на договора
5.1. когато е приложимо, информация относно начините за прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
5.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които биха могли да възникнат от прекратяване на договора. 6. Допълнителна информация
6.1. информация за начина, по който са организирани поддръжката и ремонтът на недвижимия имот, неговото стопанисване и управление, в т.ч. информация дали потребителят може да повлияе и да участва във вземането на решения по тези въпроси;
6.2. информация за наличието на възможност за потребителя да участва в схема за препродажба на своето разпределено във времето право на ползване на собственост;
6.3. информация за съответната схема по т. 6.2 и посочване на разходите, свързани с препродажба посредством наличната схема;
6.4. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например относно решения, касаещи управлението на собствеността, увеличаване на разходите и разглеждане на запитвания и жалби на потребители;
6.5. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
Приложение № 2 към чл. 156, т. 2
(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Стандартен
формуляр за предоставяне на информация за договори за дългосрочни ваканционни продукти Част I. 1. фирмата,
правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за дългосрочни
ваканционни продукти; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за
дългосрочни ваканционни продукти, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да започне да упражнява правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти;
4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на
правото или на правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти, включително информация за повтарящите се допълнителни разходи, които е възможно да бъдат за сметка на потребителя, в резултат на предоставеното му право на достъп до мястото за настаняване, до транспорт и до всеки друг вид продукт или услуга, свързани с тях, както следва:
а) график за разсрочено плащане на цената, определена в договора, при който дължимата сума е разделена на равни по стойност вноски за целия срок на договора, и информация за датите, на които вноските трябва да бъдат платени;
б) информация, че след изтичане на първата година на договора е възможно стойността на следващите плащания да бъде коригирана с оглед запазване реалната стойност на разсрочените плащания, например за отчитане на инфлацията;
в) информация за допълнителните задължителни разходи по договора за дългосрочни ваканционни продукти, вида на разходите и дължимите суми, например годишни вноски за членство;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например отстъпки при настаняване в хотел и осигуряване на самолетни билети на преференциални цени;
5.1. информация за това, дали основните услуги по договора за дългосрочни ваканционни продукти са включени в разходите по т. 4 по отношение на годишните вноски;
5.2. когато основните услуги по договора не са включени в разходите, отразени в годишната вноска, се посочва кои услуги са включени и кои не, например в годишната вноска е включен престой с три нощувки и всяка друга нощувка се заплаща отделно;
6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен. Част II. Обща информация за следните права на потребителите 1. потребителят има право да се откаже от договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на
отказ от договора за дългосрочни ваканционни продукти, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
3. забраната за извършване на авансови плащания по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане от страна на търговеца за всяка годишна вноска;
5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя: Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права
1.1. точно и подходящо описание на намалението на цената за потребителя при извършване на следващи резервации, придружено с примери на подобни неотдавнашни предложения;
1.2. информация относно ограниченията за упражняване правата на потребителя, като например ограничена наличност или валидност на
предложението, съгласно принципа на обслужване на потребителите по реда на постъпване на тяхното съгласие за приемане предложението на търговеца или предоставяне намаление на цената и на специални промоции на ваканционния продукт само за определен период от време. 2. Информация за прекратяването на договора
2.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
2.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора. 3. Допълнителна информация
3.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
3.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
Приложение № 3 към чл. 156, т. 3
(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за
препродажба Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на предоставяните услуги, например маркетинг; 3. срок на договора за препродажба; 4. информация за цената, която потребителят следва да заплати за
получаване на услугите по договора; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които
произтичат от договора за препродажба; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например местни данъци, нотариални такси и разходи, разходи за реклама;
5. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен. Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за препродажба, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по късно; 2. забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя
до момента на осъществяване на действителната продажба или до прекратяване на договора по друг начин;
3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят не дължи каквито и да са разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя: Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. информация относно условията за прекратяване на договора за препродажба, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от
прекратяването на договора; 2. информация за езика/езиците и за осъществяване на комуникация с
търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
3. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно решаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
Приложение № 4 към чл. 156, т. 4
(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Стандартен
формуляр за предоставяне на информация за договори за замяна Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за замяна; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за
замяна, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за замяна;
4. цената, която потребителят следва да заплати за разходите за присъединяване към схемата за замяна;
4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за замяна; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например разходи за подновяване на членство, други повтарящи се разходи, специални такси, местни данъци;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя; 5.1. информация дали основните услуги са включени в разходите по т. 4; 5.2. когато основните услуги не са включени в разходите по т. 4, се
посочва какво е включено в тях и какво не е (видът на разходите и обозначаване на тяхната стойност, например приблизителна цена, която трябва да заплати потребителят за извършване на индивидуалните сделки по замяната, в т.ч. всички допълнителни разходи);
6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен. Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за замяна, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. когато договорът за замяна се предлага заедно и по едно и също време
с договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, и към двата договора се прилага само един 14-дневен срок, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от двата договора;
3. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за замяна, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
4. забраната за извършване на авансово плащане по т. 3 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни;
5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя: Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права
1.1. информация за начина на действие на схемата за замяна, за възможностите и начина на нейното извършване;
1.2. информация за стойността на разпределеното във времето право на ползване на собственост на потребителя в схемата за замяна и посочване на конкретни възможности за извършване на замяна;
1.3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) информация за броя на наличните места за настаняване, броя на участниците, включени в схемата за замяна, в т.ч. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да ползва избраното от него място за настаняване, например през определени периоди от годината, евентуално за необходимостта от извършване на резервация дълго време преди ползването на мястото за настаняване и за всяко ограничаване на избора, произтичащ от разпределеното във времето право на ползване на собственост, с което потребителят участва в схемата за замяна. 2. Информация за обектите на собственост
2.1. кратко и подходящо описание на обектите на собственост и тяхното местонахождение;
2.2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) подходящо описание на мястото за настаняване и на съоръженията, както и посочване къде потребителят може да получи допълнителна информация, когато договорът за замяна се отнася за място за настаняване, което е различно от недвижим имот. 3. Информация за разходите
3.1. информация за задължението на търговеца да предостави подробна информация на потребителя преди организирането на замяната за всяка предложена възможност за замяна и за всички допълнителни разходи, свързани с нея, които се дължат от потребителя. 4. Информация за прекратяването на договора
4.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
4.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора. 5. Допълнителна информация
5.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
5.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
Приложение № 5 към чл. 161г, т. 5
(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) ОТДЕЛЕН СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА УЛЕСНЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО
НА ОТКАЗ ОТ ДОГОВОРА I. Право на отказ от сключения договор Част първа от формуляра съдържа информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от настоящия договор, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни;
2. правото на отказ от договора започва да тече считано от ......... (попълва се от търговеца преди предоставянето на формуляра на потребителя);
3. когато потребителят не получи настоящия формуляр, срокът за упражняване правото на отказ започва да тече от момента, в който получи пълната информация, като този срок не може да бъде по-дълъг от една година и 14 календарни дни;
4. когато потребителят не получи цялата задължителна преддоговорна информация за съответния договор, срокът за упражняване правото на отказ започва да тече от момента на получаване на пълната информация, като този срок не може да бъде по-дълъг от 3 месеца и 14 календарни дни;
5. за да упражни правото си на отказ от сключения договор, потребителят уведомява търговеца на посочените от него по-долу име и адрес за своето решение; уведомяването се извършва на траен носител, например писмо, изпратено по пощата или по електронна поща; за да упражни правото си на
отказ от договора, потребителят може да използва и настоящия формуляр, но това не е задължително;
6. когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи каквито и да са разходи;
7. информация, че в допълнение към правото на отказ от сключения договор е възможно националното законодателство на държавите - членки на Европейския съюз, да предоставя допълнителни права на потребителя, например правото да прекрати договора в случай на непредоставяне на информация от страна на търговеца. II. Забрана за авансово плащане Част втора от формуляра съдържа информация за следните права на потребителя: 1. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
2. забраната за извършване на авансово плащане по т. 1 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни. III. Уведомление за отказ от сключения договор Част трета съдържа следните реквизити: 1. до ................................... (име и адрес на търговеца)
2. с настоящото долуподписаният/те .................................. Ви уведомявам, че се отказвам от договора 3. дата на сключване на договора .................................... 4. име на потребителя/ите ........................................... 5. адрес/и на потребителя/ите ....................................... 6. подпис на потребителя/ите ........................................ 7. дата на уведомяването ............................................ Указания за попълване на раздел III 1. попълва се от търговеца преди предоставяне на формуляра на
потребителя; 2. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се
използва за упражняване правото на отказ; посочват се трите имена на потребителя/ите;
3. попълва се от търговеца и се посочва датата на сключване на договора; 4. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се
използва за упражняване правото на отказ; 5. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се
използва за упражняване на правото на отказ; 6. попълва се от потребителя/ите само когато настоящият формуляр се
използва за упражняване правото на отказ; подписва се от потребителя/ите само ако уведомяването е извършено на хартиен носител;
7. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се използва за упражняване правото на отказ.
Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя/ите:
Приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4
(Ново – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора:
(попълнете и изпратете настоящия формуляр единствено ако желаете да се откажете от договора)
– До (името на търговеца, неговият географски адрес и когато е приложимо, номерът на факса му и електронният му адрес се попълват от търговеца):
– С настоящото уведомявам/уведомяваме*, че се отказвам/отказваме* от сключения от мен/нас* договор за покупка на следните стоки*/за предоставяне на следната услуга*
– Поръчано на*/получено на* – Име на потребителя/ите – Адрес на потребителя/ите – Подпис на потребителя/ите (само в случай, че настоящият формуляр е на хартия) – Дата ------------------------------------------------------
* Ненужното се зачертава.
Приложение № 7 към чл. 47, ал. 4
(Ново – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Информация относно упражняване правото на отказ от договора
Стандартни указания за отказ: I. Право на отказ от договора от разстояние или извън търговския обект. II. Имате право да се откажете от настоящия договор, без да посочвате причини за това, в
срок 14 дни. III. Срокът за отказ е 14 дни считано от дата (попълва се датата съгласно видовете
договор, посочени в т. 1, букви "а", "б", "в", "г"или "д" от Указанията за попълване). За да упражните правото си на отказ, трябва да ни уведомите (за Вашето име, географски
адрес и ако имате такива, телефонен номер, факс и електронен адрес, съгласно т. 2 от Указанията за попълване) и за решението си да се откажете от договора с недвусмислено заявление (например писмо, изпратено по пощата, факс или електронна поща).
Можете да използвате приложения стандартен формуляр за отказ, но това не е задължително.
(предоставя се възможност за избор на опция за уведомяване на търговеца от страна на потребителя при упражняването на правото му на отказ съгласно опциите, посочени в т. 3 от Указанията за попълване).
За да спазите срока за отказ от договора, е достатъчно да изпратите съобщението си относно упражняването на право на отказ преди изтичането на срока за отказ от договора.
IV. Действие на отказа. Ако се откажете от настоящия договор, ние ще Ви възстановим всички плащания, които
сме получили от Вас, включително разходите за доставка (с изключение на допълнителни разходи, свързани с избран от Вас начин на доставка, различен от най-евтиния стандартен начин на доставка, предлаган от нас), без неоправдано забавяне и във всички случаи не по-късно от 14 дни считано от датата, на която ни информирате за Вашето решение за отказ от настоящия договор. Ще извършим възстановяването, като използваме същото платежно средство, използвано от Вас при първоначалната трансакция, освен ако Вие изрично не се съгласите за друг начин; във всеки случай това възстановяване няма да бъде свързано с никакви разходи за Вас. (при договор за продажба, в който не сте предложили да приберете стоките в случай на отказ, се попълва текстът, посочен в т. 4 от Указанията за попълване).
В случаите, когато потребителят е получил стоки във връзка с договора (може да бъде добавен съответният текст съгласно т. 5, букви "а", "б"или "в" от Указанията за попълване).
При договорите за предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ, електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление (добавя се текстът, посочен в т. 6 от Указанията за попълване).
Указания за попълване: 1. Попълнете един от следните текстове в кавички: а) при договорите за услуга или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато
те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител: "датата, на която е сключен договорът.";
б) при договор за продажба: "датата, на която Вие или трето лице, различно от превозвача и посочено от Вас, сте влезли във владение на стоките.";
в) при договор, съгласно който потребителят поръчва много стоки с една поръчка, които се доставят поотделно: "датата, на която Вие или трето лице, различно от превозвача и посочено от Вас, сте влезли във владение на последната стока.";
г) при договор, съгласно който се доставя стока, която се състои от множество партиди или части: "датата, на която Вие или трето лице, различно от превозвача и посочено от Вас, сте влезли във владение на последната партида или част.";
д) при договор за редовна доставка на стоки в продължение на определен период от време: "датата, на която Вие или трето лице, различно от превозвача и посочено от Вас, сте влезли във владение на първата стока."
2. Попълнете Вашето име, географски адрес и ако имате такива, телефонен номер, факс и електронен адрес.
3. Ако давате възможност на потребителя по електронен път да попълни и подаде информация за своя отказ от договора на Вашия уебсайт, попълнете следното:
"Можете също така да попълните и подадете по електронен път стандартния формуляр за отказ или друго недвусмислено заявление за отказ на нашия уебсайт (добавете интернет адрес). Ако използвате тази възможност, ние незабавно ще Ви изпратим на траен носител (например по електронна поща) съобщение за потвърждение на получаването на отказа."
4. При договор за продажба, в който не сте предложили да приберете стоките в случай на отказ, попълнете следното:
"Имаме право да отложим възстановяването на плащанията до получаване на стоките обратно или докато не ни представите доказателства, че сте изпратили обратно стоките, в зависимост от това, кое от двете събития е настъпило по-рано."
5. Ако потребителят е получил стоки във връзка с договора: (a) добавете или: – "Ние ще приберем стоките", или – "Очакваме да ни изпратите или да върнете обратно стоките на нас или на…. (добавете
името и географския адрес, когато е приложимо, на лицето, упълномощено от Вас да получи стоките) без неоправдано забавяне и във всички случаи не по-късно от 14 дни след деня, в който сте ни информирали за отказа си от настоящия договор.
Срокът се счита за спазен, ако ни изпратите обратно стоките преди изтичането на 14-дневния срок.";
(б) добавете: – "Ние поемаме разходите по връщане на стоките."; – "Вие трябва да поемете преките разходи по връщане на стоките."; – ако в договор от разстояние не предлагате да поемете разходите по връщането на
стоките и поради своето естество стоките не могат да бъдат върнати по обичаен начин по пощата: "Вие ще трябва да поемете преките разходи по връщане на стоката ______ лв. (добавете сумата).", или, ако разходите по връщане на стоките не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници: "Вие трябва да поемете преките разходи по връщане на стоките. Разходите се очаква да не надвишат приблизително ______ лв. (добавете сумата).", или
– ако при договор извън търговски обект естеството на стоките не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата и ако те са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора: "Ще приберем стоките за наша сметка.", и
(в) добавете: "Вие отговаряте единствено за намаляване стойността на стоките вследствие на изпробването им, различно от необходимото за установяване на тяхното естество, характеристики и добро функциониране."
6. При договорите за предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ, електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, добавете следното:
"Ако сте поискали предоставянето на услугите или доставката на вода/газ/електрическа енергия/централно отопление (ненужното се зачертава) да започне по време на срока за отказ, ще ни платите сумата, която е пропорционална на предоставеното до момента, в който сте ни уведомили, че упражнявате правото си на отказ от настоящия договор, спрямо общата сума по договора."
Consumer Protection Act
Promulgated, State Gazette No. 99/9.12.2005, effective 10.06.2006, amended, SG No. 30/11.04.2006, effective 12.07.2006, amended and supplemented, SG No. 51/23.06.2006, effective 24.12.2006, SG No. 53/30.06.2006, effective 30.06.2006, amended, SG No. 59/21.07.2006, effective as from the date of entry into force of the Treaty of Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union - 1.01.2007, amended and supplemented, SG No. 105/22.12.2006, effective 1.01.2007, supplemented, SG No. 108/29.12.2006, effective 1.01.2007, amended, SG No. 31/13.04.2007, effective 13.04.2007, SG No. 41/22.05.2007, amended and supplemented, SG No. 59/20.07.2007, effective 1.03.2008, SG No. 64/7.08.2007, effective 8.09.2007, amended, SG No. 36/4.04.2008, amended and supplemented, SG No. 102/28.11.2008, amended, SG No. 23/27.03.2009, effective 1.11.2009, amended and supplemented, SG No. 42/5.06.2009, amended, SG No. 82/16.10.2009, effective 16.10.2009, supplemented, SG No. 15/23.02.2010, effective 23.02.2010, amended, SG No. 18/5.03.2010, effective 5.03.2010, SG No. 97/10.12.2010, effective 10.12.2010, amended and supplemented, SG No. 18/1.03.2011, amended, SG No. 38/18.05.2012, effective 1.07.2012, supplemented, SG No. 56/24.07.2012, amended, SG No. 15/15.02.2013, effective 1.01.2014, supplemented, SG No. 27/15.03.2013, amended, SG No. 30/26.03.2013, effective 26.03.2013
Text in Bulgarian: Закон за защита на потребителите
Chapter One GENERAL DISPOSITIONS
Article 1. (1) This Act shall regulate the protection of consumers, the powers of State bodies and the activity of consumer associations in this area. (2) The purpose of this Act is to ensure protection of the following fundamental consumer rights:
1. right to be informed about products and services;
2. right to be protected against the risk of acquisition of products and services that are hazardous to consumers' life, health or property;
3. (amended, SG No. 64/2007, SG No. 102/2008) right to protection of consumersТ economic interests upon acquisition of products and services with regard to unfair commercial practices and methods of sale, unfair contractual terms, and provision of guarantees associated with consumer goods;
4. right to obtain redress for damage caused by defective products;
5. right of access to judicial and out-of-court procedures for the resolution of consumer disputes;
6. right to education on issues related to consumer protection;
7. right of association for the purposes of protecting consumers' interests;
8. right to be represented before State bodies making decisions on issues affecting consumers.
Article 2. Upon conduct of the State policy in the separate economic branches and sectors, the executive authorities shall take into consideration the interests of consumers as well.
Article 3. (1) The rights granted to consumers under this Act may not be restricted. Any stipulation which excludes or restricts consumer rights a priori, shall be void. (2) Any renunciation of rights granted to consumers under this Act shall be void.
(3) (Effective 1.01.2007) Any contractual clause, which specifies as law applicable the law of another State which is a non-member State of the European Union and which clause excludes the application of the provisions of this Act or of the law of a Member State of the European Union, shall be void.
Chapter Two INFORMATION PROVIDED TO CONSUMERS
Section I General Obligation to Provide Information
Article 4. Prior to the acquisition of a product or the use of a service, a trader shall be obligated to provide consumers with adequate information enabling them to make a choice. This information shall include: 1. all characteristics of the product or service which must be known to the consumer, including the composition, packaging, as well as instructions for use, assembly and maintenance;
2. price, quantity, method of payment and other contractual terms;
3. (repealed, SG No. 64/2007);
4. the dangers related to the customary use, application or maintenance of the product or service;
5. the conditions for use of the product or service; its impact on other products and services if applied or used together with such other products or services;
6. conditions and period of the guarantee;
7. the date of minimum durability of the product.
Article 5. (1) The trader shall be obligated to provide the information about the product or service in writing or in another appropriate manner which enables its perception by the consumer. Where provided in writing, the information must mandatorily be provided in the Bulgarian language and must be expressed in the units of measurement of the Systeme International d'Unites (SI). (2) The information must be true, comprehensive and intelligible.
(3) (Repealed, SG No. 64/2007).
Article 6. The trader shall be obligated to designate specially marked areas, separate from the areas of the rest of the products on the business premises, and to inform the consumer in advance in an appropriate manner when offering: 1. used products;
2. non-food products past the date of minimum durability whereof the sale does not pose a hazard to consumers' life and health;
3. products departing from the characteristics indicated in advance whereof the sale does not pose a hazard to consumers' life and health;
4. products sold at a discount.
Article 7. The trader shall not be exempted from the obligations thereof covered under Articles 4 to 6 herein even where the said trader has not received the requisite information from the supplier or the producer.
Article 8. (1) The trader shall be obligated to display the following information near the entrance to the business premises: 1. the business name and the address of the place of management of the trader;
2. the forename and surname of the person in charge of the business premises;
3. the working hours of the business premises.
(2) Where the business premises are closed, the trader shall indicate this in the place where the working hours are indicated.
(3) The working hours as indicated shall be obligatory for the trader.
Section II Product Labelling
Article 9. (1) The trader shall be obligated to offer consumers products labelled in the Bulgarian language or in multiple languages including Bulgarian, with the exception of cases where the information referred to in Paragraph (2) may be provided by using common symbols such as pictographs and other signs that are readily intelligible to consumers, or through use of designations of origin or the product that are universally known. (2) The label shall mandatorily contain information on the producer and importer, if the product is imported, on the type of the product, its essential characteristics, the minimum date of durability and the storage conditions and, if necessary, instructions for use.
(3) The information contained in the label must be intelligible, accessible, clear, easily identifiable and not misleading.
(4) The trader shall have no right to remove or alter the label, the marking or any other information provided by the producer or importer if by doing so the trader would mislead consumers.
(5) Where products are offered, apart from labels, other means of informing consumers may be used as well to explain and complement the data indicated on the label, if this is required by the ordinances referred to in Article 12 herein.
Article 10. (1) Any pre-packaged and pre-packed products must state information on the quantity thereof, which must be indicated on the packaging, or should there be no packaging, on the product itself. (2) The producer or the person that has packaged or packed the product shall be liable for the indication of the quantity, and where the product is imported, the importer shall be liable for the provision of this information.
(3) Where the quantity of the pre-packaged or pre-packed product has not been indicated in advance by the producer, the importer or the person that has packaged or packed the product, the trader shall be obligated to indicate the quantity on the product, on the packaging thereof or on a sign placed in immediate proximity to the product.
Article 11. Where the product precludes the affixation of a label, the trader shall be obligated to provide the consumer with the data referred to in Article 9 (2) herein in writing in another appropriate manner, or by providing the respective documents.
Article 12. The Council of Ministers shall adopt ordinances on: 1. the requirements for certain groups of products, the labelling thereof and/or the methods of testing essential characteristics thereof;
2. the imitations of foodstuffs.
Section III Instructions for Use of Products
Article 13. (1) Any products whereof the use requires technical knowledge, any products containing dangerous substances or any products whereof the use presupposes possession of special skills or compliance with special safety requirements, must be accompanied by instructions for use prepared by the producer. (2) The instructions for use of the products shall contain information needed by consumers for the correct and safe use and installation, coupling, maintenance or storage of the products. Where necessary, the instructions for use shall include a list of the component parts and details of the product.
(3) The producer, the trader or any other person who places on the market any imported products referred to in Paragraph (1) shall be obligated to supply instructions for use of the said products in the Bulgarian language.
Article 14. If the consumer so requests and where the product so permits, the trader shall be obligated to demonstrate the manner of operation of the product.
Section IV Indication of Prices of Products and Services
Article 15. (1) (Supplemented, SG No. 64/2007) Each trader shall display in advance the selling price of the product in a clearly visible place in immediate proximity to the product. (2) The selling price of the products offered in catalogues must be indicated in proximity to the photograph or description of the product.
Article 16. The selling price and the unit price of products and services must be unambiguous, easily intelligible, clearly and legibly inscribed and not deceive the consumer.
Article 17. In the cases where the selling price of the product or service consists of individual elements each having a selling price of its own, the sum total of the selling prices shall be clearly and legibly inscribed as the final price.
Article 18. The trader may inform the consumer in advance of the readiness of the trader to negotiate on a reduction of the price as indicated or of any of the indicated elements of the said price.
Article 19. (1) The price of the product must be indicated in leva. (2) The price shall be indicated per unit of measurement as appropriate and per packaging if different from the unit of measurement, or per single unit of quantity.
(3) (Repealed, SG No. 64/2007).
(4) The selling price and unit price indicated on the business premises shall include:
1. value added tax (VAT) and all other additional taxes and fees; and
2. the price of all products and services which must be paid additionally by the consumer, in the cases where the said products and services must mandatorily be sold or provided by the trader.
(5) The indication of different prices for products of one and the same type on the business premises shall be prohibited, with the exception of the cases covered under Article 6 herein.
Article 20. (1) The trader shall be obligated to indicate simultaneously the selling price and the unit price of all products offered on the business premises by means of labels, price lists, signs or in another appropriate manner. If the nature of product allows labelling, the selling price may be indicated on the label. (2) The selling price of the following shall not be subject to indication for:
1. any products supplied in the course of the provision of a service;
2. any products sold by tender and/or auction;
3. any antiques and works of art.
(3) The unit price shall not be indicated if it is identical to the selling price.
Article 21. Any advertisement of products which mentions the selling price thereof must also indicate the unit price.
Article 22. (1) Where products are offered in packaging, the price per quantity contained in the respective package and the unit price shall be placed on the package, and where this is impossible, in immediate proximity to the product. (2) Where pre-packed products are offered, the selling price and the unit price indicated shall refer to the net weight of the product.
(3) Traders may indicate only the selling price where they sell different products offered in the same packaging.
Article 23. For products sold in bulk, only the unit price shall be indicated.
Article 24. (1) Any trader offering services to consumers shall be obligated to indicate in advance the selling prices of the services offered thereby by means of a price list displayed prominently on the business premises. In the cases where display of a price list would be inconvenient owing to the volume of services offered, it shall be admissible to prepare a price list in the form of a leaflet to be provided to each consumer prior to the provision of or payment for the service. (2) The price list must be unambiguous, legible and intelligible.
(3) The provisions of Paragraph (1) shall not apply to the cases covered under Article 26 herein.
Article 25. (1) Where the service is offered away from the business premises, the trader must inform the consumer of the price of the service. (2) Where the service is offered on the business premises, the trader shall indicate the price intelligibly and in a place easily visible from outside the business premises.
Article 26. (1) Where the consumer wishes to receive a service other than the services customarily offered by the trader, the trader may make an offer to the consumer, the price being negotiated on a case by case basis. (2) Any such offer must state:
1. the name and address of the trader;
2. the type and nature of the service to be provided, and the potential supplies which must be made;
3. the selling price or the price based on parameters associated with the type of service indicated by the consumer;
4. the period for which the offer remains valid.
(3) In case the offer is not free of charge, the consumer must be informed of the offer price before the offer is prepared.
Article 27. (1) The selling price of the service shall be indicated in leva. (2) The selling price of the service shall include VAT and all other taxes and fees payable by the consumer, as well as the price of all goods and services which must be paid additionally by the consumer.
(3) The indication of different prices for one and the same service on the business premises shall be prohibited. If, nonetheless, different prices are indicated for one and the same service, the consumer shall pay the lower price.
Article 28. Any persons carrying out commercial activity at paid outdoor car parks and parking garages shall be obligated to indicate the prices of parking space in a place visible to consumers in immediate proximity to the entrance.
Article 29. Any persons carrying out commercial activity at petrol filling stations and liquefied petroleum gas filling stations shall be obligated to place signs indicating the prices of the fuels offered thereby so that the said prices could be visible to drivers driving in the roadway on the side of which the petrol filling station or liquefied petroleum gas station stands.
Article 30. The trader shall be obligated to issue a document certifying the sale effected, which shall contain, as a minimum, data about the date of the sale, the type of product or service and the price.
Article 31. The Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue ordinances establishing the procedure for the provision of information to consumers and for the indication of prices of specific types of products and services.
Chapter Three (Repealed, SG No. 102/2008) MISLEADING AND COMPARATIVE ADVERTISING (Heading amended, SG No. 64/2007)
Section I General Provisions
Article 32. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Article 33. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Article 34. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Article 35. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Article 36. (Repealed, SG No. 102/2008).
Article 37. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Section II (Repealed, SG No. 102/2008) Misleading Advertising
Article 38. (Repealed, SG No. 102/2008).
Section III (Repealed, SG No. 64/2007) Unfair Advertising
Article 39. (Repealed, SG No. 64/2007).
Section IV (Repealed, SG No. 102/2008) Comparative Advertising
Article 40. (Repealed, SG No. 102/2008).
Article 41. (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008).
Article 42. (Repealed, SG No. 102/2008).
Chapter Four COMMERCIAL PRACTICES ANDMETHODS OF SALE
Section I Contract Concluded Away fromBusiness Premises
Article 43. (1) "Contract concluded away from business premises" shall be a contract between a trader and a consumer for the supply of goods or services which is concluded: 1. during a visit by the trader to the consumer's place of work, to the consumer's home or to the home of another consumer, where the visit does not take place at the express request of the consumer;
2. during an excursion organized by the trader away from the business premises thereof.
(2) "Trader," under Paragraph (1), shall be any natural or legal person who or which concludes contracts away from business premises as part of the commercial or professional activities of the said person, as well as any person authorized to effect this type of transaction on behalf and for the benefit of the trader.
Article 44. The provisions of this Section shall furthermore apply in respect of: 1. any contracts for the supply of goods or services other than those concerning which the consumer expressly requested the visit of the trader, provided that when the consumer requested the visit, the consumer did not know, or could not reasonably have known, that the supply of those other goods or services formed part of the trader's commercial or professional activities;
2. any contracts in respect of which an offer was made contractually by the consumer under the conditions described in Item 1 and in Article 43 (1) herein, although the consumer was not bound by that offer before its acceptance by the trader;
3. any offers made contractually by the consumer in the cases referred to in Item 1 and Article 43 (1) herein, where the consumer is bound by the offer made;
4. any contracts for the supply of goods and for the incorporation thereof in immovable property, or any contracts for repairing immovable property.
Article 45. The provisions of this Section shall not apply in respect of any contract: 1. for which the payment to be made by the consumer does not exceed BGN 120;
2. for the construction, sale and rental of immovable properties and contracts concerning other rights relating to immovable
properties;
3. for the supply of foodstuffs, of beverages or other goods intended for current consumption in the household and supplied by regular roundsmen;
4. for the supply of goods or services, provided that the following conditions are simultaneously met:
(a) the contract is concluded on the basis of a catalogue which the consumer has a proper opportunity of reading in the absence of a trader's representative;
(b) there is intended to be continuity of contacts between the consumer and a trader's representative in relation to that or any subsequent transaction;
(c) both the catalogue and the contract inform the consumer of the right thereof to return the goods to the trader within a period of not less than seven days reckoned from the day of receipt of the said goods or otherwise to cancel the contract within that period without obligation of any kind other than to preserve the goods exercising the care of sound stewardship;
5. insurance contracts;
6. contracts for securities.
Article 46. (1) In the case of contracts concluded away from business premises, the trader shall be obligated to inform the consumer of the right thereof to cancel the contract, stating the name and the address of the trader and the manner of exercise of the said right. (2) The information referred to in Paragraph (1) shall be provided to the consumer in writing and must state particulars enabling the contract to be identified and the date on which the consumer was informed of the right thereof to cancel the contract.
(3) The information referred to in Paragraph (1) shall be provided to the consumers as follows:
1. in the cases under Article 43 (1) herein: at the time of conclusion of the contract;
2. in the cases under Item 1 of Article 44 herein: not later than the time of conclusion of the contract;
3. in the cases under Items 2 and 3 of Article 44 herein: when the offer for conclusion of a contract is made to the consumer.
Article 47. (1) The consumer shall have the right to cancel in writing any contract concluded away from business premises without compensation or penalty by giving the trader a notice of cancellation within a period of seven days reckoned from the day of receipt of the information referred to in Article 46 (1) herein. (2) The consumer shall be released from any obligations arising from the contract concluded away from business premises as from the date of giving of the notice to the trader according to Paragraph (1).
(3) Where the trader has failed to provide the consumer with the information referred to in Article 46 (1) herein, the time limit for cancellation of the contract shall be three months reckoned from the date of the conclusion of the contract.
Section II Distance Contract
Article 48. (1) (Supplemented, SG No. 18/2011) "Distance contract" shall be any contract concluded on the basis of an offer by a supplier to a consumer as part of an organized distance-sales or service-provision scheme without the simultaneous physical presence of the parties during the period from the date on which the offer is made up to and including the moment at which the contract is concluded. (2) "Supplier," under Paragraph (1), shall be any natural or legal person who or which, as part of the commercial or professional activities thereof, concludes a distance contract with a consumer.
(3) A supplier making an offer for a distance sale and a consumer placing and order for a distance sale may use means of distance communication such as:
1. addressed and unaddressed printed matter;
2. standard letter;
3. press advertising with order form;
4. catalogue;
5. telephone (with or without human intervention);
6. radio;
7. television;
8. videophone;
9. videotex;
10. computer;
11. electronic mail;
12. Internet;
13. facsimile machine (fax).
(4) "Means of distance communication" shall furthermore refer to any means other than those specified in Paragraph (3), which may be used for conclusion of a distance contract.
Article 49. (1) The use by a supplier of the following means of distance communication shall require the consumer's prior consent: 1. automated calling systems without human intervention;
2. fax machines;
3. electronic mail.
(2) Any means of distance communication other than those covered under Paragraph (1), which allow establishment of individual communications, shall be used by the supplier if the consumer has not expressed a manifest objection thereof to the use of such means.
Article 50. (1) The provisions of this Section shall not apply in respect of any contracts: 1. concluded by means of automatic vending machines or automated commercial premises;
2. (amended SG No. 41/2007) concluded with undertakings providing public electronic communications services through
public pay telephones;
3. concluded for the construction and sale of immovable property or relating to other immovable properties rights, except for rental.
(2) (New, SG No. 105/2006) The provisions under Articles 48 to 55 and Articles 58, 59 and 61 shall not apply to distance contracts for the supply of financial services under the Distance Marketing of Financial Services Act.
(3) (Previous Paragraph 2 - SG No. 105/2006, supplemented, SG No. 27/2013) The provisions of Articles 52, 54, 54a, 55 and 58 herein shall not apply in respect of any contracts:
1. for the supply of foodstuffs, beverages or other goods intended for everyday consumption supplied to the home of the consumer, to the residence thereof or to the workplace thereof by regular roundsmen;
2. for the provision of the following services: accommodation, transport, catering or leisure services, where the supplier undertakes, when the contract is concluded, to provide these services on a specific date or within a specified period.
Article 51. (Amended, SG No. 64/2007, SG No. 18/2011) It shall be prohibited to offer and sell medicinal products available on medical prescription by means of distance contracts.
Article 52. (1) Prior to the conclusion of any distance contract, the supplier shall be obligated to provide the consumer with the following information: 1. the name and address of the supplier;
2. the main characteristics of the goods or services;
3. the price of the goods or services including all taxes and fees;
4. the cost of postage or freight not included in the price of the goods or services related to the delivery thereof;
5. the cost of using the means of distance communication, where it is calculated other than at the basic rate;
6. the arrangements for payment, delivery or performance of the contract;
7. the consumer's right of withdrawal from the contract and the conditions whereunder the goods may be returned or the service may be declined, with the exception of the cases covered under Article 55 (2) herein;
8. the period for which the offer made or the price named remains valid;
9. the minimum duration of the contract, in the case of contracts for the supply of goods or services to be performed permanently or recurrently.
(2) The information covered under Paragraph (1) must be provided in a clear and comprehensible manner depending on the means of distance communication used, must make explicitly clear the commercial nature of the offer, and must have due regard to the principles of good faith in commercial transactions and good commercial practice.
(3) In the case of telephone communications, the supplier shall be obligated to inform the consumer at the beginning of the conversation of the identity thereof and of the commercial purpose of the call.
Article 53. (Amended, SG No. 64/2007) (1) The supplier shall not have the right to accept payment in advance, except subject to the explicit consent of the consumer.
(2) Paragraph (1) shall not apply upon provision of information society services within the meaning given by the Electronic Commerce Act and upon provision of electronic communications services within the meaning given by the Electronic Communications Act.
Article 54. (1) The supplier shall confirm in writing or in another durable medium the information covered under Article 52 (1) herein at the latest at the time of delivery of the goods or performance of the contract. (2) The information provided to the consumer in writing must contain:
1. the name of the supplier and the office address to which the consumer may address any complaints;
2. the right of withdrawal from the contract as concluded, the conditions and procedure for exercising the said right;
3. the conditions for cancelling the contract, where it is of unspecified duration or a duration exceeding one year;
4. information on after-sales services and guarantees which exist.
(3) The provisions of Paragraph (1) and Items 2, 3 and 4 of Paragraph (2) shall not apply to any services which are performed through the use of a means of distance communication where the said services are supplied on only one occasion and are invoiced by the operator of the means of distance communication.
(4) "Operator of a means of distance communication" shall be any natural or legal person whose trade, business or profession involves making one or more means of distance communication available to suppliers.
Article 54a. (New, SG No. 27/2013) Upon conclusion of a distance contract by telephone, the contract shall enter into effect and the consumer shall be bound by the offer as from the day on which the supplier has received the consent of the consumer in writing.
Article 55. (1) The consumer shall have the right to withdraw from a distance contract concluded without compensation or penalty and without giving any reason within a period of seven working days, reckoned from the date of: 1. receipt of the goods by the consumer, where the conditions covered under Article 54 herein have been fulfilled: in the case of goods;
2. conclusion of the contract or, if the obligations covered under Article 54 herein were fulfilled after conclusion of the contract, from the date on which the said obligations were fulfilled: in the case of services.
(2) Paragraph (1) shall not apply in respect of the following types of contracts:
1. (amended, SG No. 64/2007) for the provision of services, if performance has begun, with the consumer's express agreement, before the end of the period referred to in Paragraph (1);
2. for the supply of goods and the provision of services whereof the price is dependent on fluctuations in the financial markets which cannot be controlled by the supplier;
3. for the supply of goods made to the consumer's specifications or clearly personalized;
4. for the supply of goods which, by reason of their nature, cannot be returned or are liable to deteriorate or expire rapidly;
5. for the supply of audio or video recordings or computer software which were unsealed by the consumer;
6. for the supply of newspapers, magazines and other periodicals;
7. for gaming and lottery services.
(3) The consumer may exercise the right thereof to withdraw from a distance contract for financial services within a period of fourteen days.
(4) If the supplier has failed to fulfil the obligations thereof covered under Article 54 herein, the consumer shall have the right to withdraw from the contract as concluded within a period of three months reckoned from the date of receipt of the goods or from the date of the conclusion of the contract for the provision of the service.
(5) If the information covered under Article 54 herein is provided to the consumer within the period referred to in Paragraph (4), the period referred to in Paragraph (1) shall start as from the date of provision of the said information.
(6) The supplier shall be obligated to reimburse all sums paid by the consumer free of charge within thirty days reckoned from the date on which the consumer exercised the right thereof to withdraw from the contract as concluded.
(7) The consumer shall be obligated to preserve the goods received from the supplier, the quality and safety of the said goods, for the duration of the period referred to in Paragraph (1).
Article 56. (1) Upon purchase of goods or supply of services whereof the price is covered by credit granted to the consumer by the supplier or by a third party on the basis of an agreement between the third party and the supplier, the credit agreement shall be cancelled if the consumer exercises the right thereof to withdraw from the distance contract as concluded. (2) The credit agreement referred to in Paragraph (1) shall be cancelled without the consumer being liable for any penalty or compensation to the supplier or to the party which granted the credit.
(3) Any stipulation between the parties which is contrary to the provision of Paragraph (2) shall be void.
Article 57. (Repealed, SG No. 105/2006).
Article 58. The supplier shall be obligated to perform the distance contract within a maximum of thirty days reckoned from the date following the date on which the consumer forwarded the order thereof to the supplier using a means of distance telecommunication, unless the parties have agreed on a different period of delivery.
Article 59. (1) Where a supplier is unable to perform the obligations thereof under the contract on the grounds that the goods or services ordered are unavailable thereto, the said supplier shall be obligated to inform the consumer and must refund the consumer for any sums paid thereby within thirty days after the date on which the supplier should have performed the obligation thereof under the contract. (2) The supplier may provide the consumer with goods or services of equivalent quality and price, provided this possibility was expressly provided for prior to the conclusion of the contract or in the contract itself. In such case, the supplier shall inform the consumer of the change in the performance of the contract in a clear and comprehensible manner.
(3) Where, under the conditions of Paragraph (2), the supplier performs otherwise than due and the consumer exercises the right thereof to withdraw from the contract as concluded, the cost of returning the goods shall be borne by the supplier and the consumer must be informed of this.
Article 60. (Repealed, SG No. 23/2009, effective 1.11.2009).
Article 61. The supplier shall be obligated to prove that: 1. (amended, SG No. 105/2006) the supplier has performed the obligation thereof to provide the consumer with information under Articles 52, 54, and Article 59 (1) and (2) herein;
2. the supplier has obtained the consumer's consent to the conclusion of the distance contract, and
3. the supplier has obtained the consumer's consent to the performance of the contract, if necessary.
Section III Methods of Sale
Article 61a. (New, SG No. 64/2007) The purpose of the provisions of this Chapter is to protect traders and consumers against the use of commercial methods of sale covered under Articles 62 to 68 herein.
Article 62. (1) The supply of goods or the provision of services to the consumer in return for payment without an explicit and prior request from the consumer shall be prohibited. (2) Where the consumer receives any goods or services without an explicit and prior request, the consumer shall be exempt from the obligation to pay for the goods or services to the sender or provider of the said goods or services.
(3) The absence of a response on the part of the consumer shall not constitute consent on the part thereof.
Article 62a. (New, SG No. 27/2013) (1) A fixed-term contract may be extended solely with the express written consent of the consumer concerning the conditions for extension. Where no consent has been given, after the expiry of the duration of any such contract it shall be transformed into an open-ended contract under the same conditions. The consumer shall have a right to withdraw from the open-ended contract on one month's notice without penalty. (2) Any arrangements, which contravene Paragraph (1), shall be null and void.
Article 62b. (New, SG No. 27/2013) Where the parties have concluded a contract in writing, the contractual terms shall be amended by supplementary agreements in writing.
Article 63. Any announcement of a reduction of prices must indicate: 1. the goods and services or the group of goods and services for which the reduction of the prices is valid;
2. the conditions under which the prices are reduced;
3. the period during which the prices are reduced.
Article 64. A price reduction shall be announced by one of the following means: 1. by placing the new price beside the old one, which is crossed out, or
2. by using the words "new price" and "old price," followed by the relevant amounts, or
3. by indicating a percentage of the reduction, with the new price being placed beside the old price which is crossed out.
Article 65. (1) Any announcement of price reduction must state the old price which the trader applied during a specific period before the date as from which the reduction of the price applies. (2) "Old price" shall be the price which the trader applied during a period which may not be shorter than one month prior to the date of the price reduction.
(3) Paragraph (2) shall not apply to any foodstuffs and other perishable products.
Article 66. (1) An announcement of price reduction may not be applied for a period longer than one month and shorter than one working day. (2) An announcement of price reduction may nevertheless cover a period longer than one month but not exceeding six months in the following cases:
1. full or partial clearance sale of the goods in stock upon sale of the business premises;
2. full or partial clearance sale of the goods in stock on the business premises upon partial suspension of the business activity of the trader, provided that this ground has not been invoked during the last preceding three years;
3. remodelling and building works on the business premises for a period exceeding thirty working days;
4. transfer of the enterprise or liquidation.
Article 67. It shall be prohibited to offer two or more goods or services at a single common price without the presence of a material connection between the goods or services offered, except in the cases where: 1. each of the goods or services offered together may be purchased on the business premises separately at its customary price, and
2. the consumer is informed of the possibility referred to in Item 1, as well as of the individual price of each of the goods or services.
Article 68. It shall be prohibited to use any commercial practices which adversely affect the economic interests of consumers or the collective interests of consumers.
Article 68a. (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) (1) Prohibited is any act or omission, which contradicts the consumer interests' protection legislation, indicated in Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the
Council on cooperation between national authorities responsible for the enforcement of consumer protection laws of European Union Member States. (2) The Council of Ministers shall make a decision to determine the authorities responsible for protection of the economic interests of consumers, within the meaning of Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council on cooperation between national authorities responsible for the enforcement of consumer protection laws of European Union Member States.
(3) The Council of Ministers shall adopt an ordinance on the terms and procedure for the participation of the authorities under paragraph 2 in the administrative cooperation with European Union Member States and with the European Commission.
Section IV (New, SG No. 64/2007) Unfair Commercial Practices
Article 68b. (New, SG No. 64/2007) The purpose of the provisions of this Section is to ensure consumer protection against unfair commercial practices before, during and after a trader makes an offer to a consumer and/or conclusion of a contract for the sale of goods or provision of services.
Article 68c. (New, SG No. 64/2007) Unfair commercial practices shall be prohibited.
Article 68d. (New, SG No. 64/2007) (1) A commercial practice, related to the supply of goods or services, shall be unfair if it is contrary to the requirements of professional diligence and if it materially distorts or is likely to materially distort the economic behaviour with regard to the product of the average consumer whom it reaches or to whom it is addressed, or of the average member of the group of consumers when the commercial practice is directed to a particular group of consumers. (2) A commercial practice, which is likely to materially distort the economic behaviour of certain categories of consumers who are particularly vulnerable because of their mental or physical infirmity, age or credulity in a way which the trader could foresee, shall be assessed from the perspective of the average member of the group of consumers to which the said practice is directed.
(3) An assessment referred to in Paragraph (2) shall not apply to the advertising practice of making exaggerated statements or statements which are not meant to be taken literally.
(4) (Amended, SG No. 102/2008) Misleading and aggressive commercial practices, covered under Articles 68e to 68j herein, shall also be unfair.
Article 68e. (New, SG No. 64/2007) (1) A commercial practice shall be misleading when it contains false information and is therefore untruthful or in any way, including overall presentation, deceives or is likely to deceive the average consumer, even if the information is factually correct, in relation to one or more of the elements indicated in Paragraph (2) and causes or is likely to cause the said consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the commercial practice. (2) The elements referred to in Paragraph (1) include information on:
1. the existence or nature of the product;
2. the main characteristics of the product or service, such as: availability, benefits, risks which the product or service poses, execution, composition, accessories to the product or services, extra-warranty after- sale customer assistance, consumer complaint handling, manner and date of manufacture or provision of the product or service, delivery, fitness for purpose, usage thereof, quantity, specification, geographical or commercial origin, results to be expected from its use, or the results and material features of tests or checks carried out on the product or service;
3. extent of the trader's commitments, the motives for the commercial practice and the nature of the sales process, as well as any statement or symbol in relation to sponsorship or another form of direct or indirect approval of the trader or of the product or service;
4. the price or the manner in which the price is calculated, or the existence of a specific price advantage;
5. the need for provision of an additional service, a spare part, or replacement or repair of the product;
6. (amended, SG No. 102/2008) the nature, status and rights of the trader or of the trader's agent, such as: forename, patronymic and surname, identity document number and permanent address, applicable to the natural persons and the designation, Standard Identification Code, address of the place of management and legal form of business organization, applicable to the legal persons, the assets thereof, qualifications, authorization to carry on business, membership of professional organizations or other type of affiliation, the industrial, commercial or intellectual property rights thereof or the awards and distinctions held;
7. the consumer's rights, including the right thereof to replacement of the product, to rescission of the contract, to reimbursement of the sum paid thereby in pursuance of Articles 112 to 115 herein, or the risks the consumer may face.
(3) A commercial practice shall also be misleading if, in its entire factual context and taking account of all its features and circumstances, it causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the commercial practice, and if the said practice involves:
1. any marketing in respect of a product or service, including use of comparative advertising, which creates confusion with any other product, mark, trade name or another distinguishing mark of a competitor;
2. non-compliance by the trader with the commitments contained in a code of good commercial practice by which the trader has undertaken to be bound, where the said commitments are of a mandatory nature, are capable of being verified, and where the trader indicates upon use of a particular commercial practice that the said trader is bound by the rules contained in the said code.
Article 68f. (New, SG No. 64/2007) (1) A commercial practice shall also be misleading when, in its entire factual context and taking account of all its features and circumstances as well as the limitations of the communication medium used, it omits material information that the average consumer needs, according to the context, to take an informed transactional decision and thereby causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the said commercial practice. (2) A commercial practice shall also be misleading when, taking account of the matters described in Paragraph (1), a trader hides material information, within the meaning given by Paragraph (1), or provides such information in an unclear, unintelligible or ambiguous manner, or provides such information in an untimely manner, or fails to identify the commercial intent of the commercial practice if not already apparent from the context and this causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the said commercial practice.
(3) Where the medium used to communicate the commercial practice imposes limitations of space or time, these limitations and any measures taken by the trader to make the information available to consumers by other means shall be taken into account in deciding whether a misleading commercial practice under Paragraph (2) has been used.
(4) In the case of an invitation to purchase, the following information shall be regarded as material within the meaning given by Paragraph (1), if not already apparent from the context:
1. the main characteristics of the product, to an extent appropriate to the communication medium used and to the relevant product or service;
2. (amended, SG No. 102/2008) the forename, patronymic and surname, identity document number and permanent address, applicable to the natural persons and the designation, Standard Identification Code, address of the place of management and legal form of business organization, applicable to the legal persons and, where appropriate, the geographical address, the name or, respectively, the business name and the Standard Identification Code of the trader on whose behalf he is acting;
3. the price inclusive of all taxes; where the price cannot be calculated in advance, the manner in which the price is calculated as well as, where appropriate, all additional freight, delivery or postal charges shall be indicated; where these charges cannot be calculated in advance, the fact that such additional charges may be payable by the consumer shall be indicated;
4. the arrangements for payment, delivery, performance and handling of complaints, if they depart from the requirements of professional diligence;
5. the goods and services, as well as the contracts involving a right of withdrawal from or cancellation of the contract: information on the existence of such a right.
(5) Information requirements established by Community law in relation to commercial communication, including advertising and marketing, which are contained in Annex II to Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market and amending Council Directive 84/450/EEC, Directives 97/7/EC, 98/27/EC and 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council and Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council, shall be regarded as material information within the meaning given by Paragraph (1).
Article 68g. (New, SG No. 64/2007) The following misleading commercial practices shall also be unfair commercial practices: 1. a trader claiming to be a signatory to a code of good commercial practice when the said trader is not;
2. displaying a certificate, a quality mark or an equivalent thereof without having obtained the necessary authorization;
3. claiming that a particular code of good commercial practice has an endorsement from a public or other body which it does not have;
4. claiming that a trader has been authorized to carry out a particular activity or that a specific product or service has been authorized, approved or licensed by a public or another body where the said trader or product has not, or where the trader makes such a claim without complying with the terms whereunder the authorization, approval or licence has been issued;
5. making an invitation to purchase products or services at a specific price without disclosing the existence of any reasonable grounds the trader may have for believing that the said trader will not be able to offer for supply or to procure another trader to supply, those products or services or equivalent products or services at that price for a specific period that is, and in quantities that are, reasonable having regard to the product or service, the scale of advertising of the product or service and the price offered;
6. a trader making an invitation to purchase products at a specified price and then, in order to promote another product or service,:
(a) refusing to show the advertised product or service to the consumer;
(b) refusing to take orders for the said products or services or to deliver them to the consumer within a reasonable time;
(c) demonstrating to the consumer a defective sample of the product offered for sale;
7. falsely stating that a particular product or service will only be placed on the market for a very limited time, or that it will only be available on the market on particular terms for a very limited time, in order to elicit an immediate decision and deprive consumers of sufficient opportunity or time to make an informed choice of the product or service;
8. a trader undertaking to provide extra-warranty after-sales service to consumers with whom the said trader has communicated prior to conclusion of the contract in a language which is not an official language of the Member State of the European Union where the trader has the registered office thereof, and then, upon provision of the extra-warranty after-sales
service, making such service available only in another language without clearly disclosing this to the consumer before the consumer is committed to conclude a contract;
9. stating or creating an impression that a particular product or service can legally be sold when it cannot;
10. presenting rights given to consumers in law as a distinctive feature of the trader's offer to sell goods or services;
11. using editorial content in the media or using images or sounds clearly identifiable by the consumer without making it explicitly clear that this is done within a campaign financed by the trader to promote a particular product or service;
12. making inaccurate claims concerning the nature and extent of the risks to the personal security of the consumer or the family thereof if the consumer does not purchase the product;
13. promoting a product or a service similar to a product made by a particular manufacturer in such a manner as deliberately to mislead the consumer into believing that the product is made by that same manufacturer when it is not;
14. establishing, operating or promoting pyramid promotional schemes, where a consumer gives consideration for the opportunity to receive compensation that is derived from the introduction of other consumers into the scheme rather than from the sale or consumption of products and services;
15. claiming that the trader is about to cease trading or move premises when the said trader is not;
16. claiming that a particular product is able to facilitate winning in lotteries and other games of chance;
17. falsely claiming that a particular product is able to cure illnesses, dysfunctions of the human body or malformations;
18. passing on inaccurate information on market conditions or on the possibility of finding the product or service on the market with the intention of inducing the consumer to acquire the product or service at conditions less favourable than normal market conditions;
19. claiming, upon use of a particular commercial practice, to offer a competition or prize promotion without awarding the prizes described or a reasonable equivalent;
20. describing a particular product or service as "gratis", "free", "without charge" or similar if the consumer has to pay anything for the product or service other than the unavoidable cost of responding to the commercial practice, collecting or paying for delivery of the product;
21. including in marketing material an invoice or similar document seeking payment which gives the consumer the impression that the said consumer has already ordered the marketed product or service when the said consumer has not;
22. falsely claiming or creating the impression that the trader is not acting for purposes relating to the commercial activity thereof, or falsely representing the trader as a consumer;
23. creating the false impression that extra-warranty after-sales service in relation to the product is available in another Member State of the European Union other than the one in which the product is sold.
Article 68h. (New, SG No. 64/2007) A commercial practice shall be aggressive when, in its entire factual context and taking account of all its features and circumstances, and owing to the use of harassment, coercion, including the use of physical force or undue influence, it impairs or is likely to impair the average consumer's freedom of choice or conduct with regard to the product or service, and thereby causes or is likely to cause the said consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the said commercial practice.
Article 68i. (New, SG No. 64/2007) In determining whether a particular commercial practice uses harassment, coercion, including the use of physical force or undue influence, account shall be taken of:
1. the timing and location of the use of the commercial practice, the nature and persistence thereof;
2. the use of threatening or abusive language or behaviour;
3. the exploitation by the trader of any misfortune or another specific circumstance affecting the consumer, which is able to impair the consumer's judgment and of which the trader is aware, in order to influence the consumer's decision with regard to the product or service;
4. the imposition of any type of onerous or disproportionate non- contractual barriers where the consumer wishes to exercise the rights thereof under the contract, including the right thereof to terminate the contract or to switch to another product or service or another trader;
5. any threat to take any actions that are contrary to the law.
Article 68j. (New, SG No. 64/2007) The following misleading commercial practices shall also be unfair commercial practices: 1. creating the impression in the consumer that the said consumer cannot leave the premises until a contract is concluded;
2. conducting personal visits to the consumer's home by the trader ignoring the consumer's explicit request to leave the premises or not to return except in the cases necessary for the trader to enforce a contractual obligation;
3. making persistent and unwanted solicitations to the consumer by telephone, fax, electronic mail or any other remote media, except in cases provided for in a law to enforce a contractual obligation and without prejudice to the provisions of Article 49 of this Act, of the Personal Data Protection Act and of Article 6 of the Electronic Commerce Act;
4. requiring a consumer, who wishes to claim on an insurance policy, to produce documents which are not relevant as to whether the claim was valid, or failing more than twice to respond to pertinent questions raised by a consumer, in order to dissuade the consumer from exercising the contractual rights thereof;
5. including in an advertisement a direct exhortation to children to buy an advertised product or service or to persuade their parents or other adults to buy an advertised product or service for them;
6. demanding immediate or deferred payment for products or services supplied by the trader, but not solicited by the consumer, or the return or safekeeping of such products or services by the consumer, except in the cases referred to in Article 59 (2) herein;
7. explicitly informing a consumer that if the said consumer does not buy the product or service, the trader's job or livelihood will be in jeopardy;
8. creating the false impression that the consumer has already won, will win, or will, on doing a particular act, win, a prize or other equivalent benefit, when:
(a) there is no such prize or other equivalent benefit, or
(b) taking any action in relation to claiming the prize or other equivalent benefit is subject to an obligation of the consumer paying a sum of money or incurring a cost.
Article 68k. (New, SG No. 102/2008) (1) When the Commission for Consumer Protection establishes that the commercial practice is unfair, the Chairperson of the Commission shall issue an order prohibiting the application of such commercial practice. (2) The Chairperson of the Commission for Consumer Protection may, by an early deadline fixed thereby, oblige the trader to prove that the commercial practice applied is not unfair.
(3) In the cases referred to in Article 68d (4) herein and where the unfair practice arises from activities related to advertising,
notwithstanding the pecuniary penalty, the Chairperson of the Commission for Consumer Protection may direct the advertiser and/or the advertising agency to publish, at their own expense and in an appropriate form, the written statement ascertaining the violation, as well as the duly corrected advertisement.
(4) The Chairperson of the Commission for Consumer Protection shall take the measures referred to in Paragraphs (1) to (3) proprio motu or acting on a request submitted by a consumer.
Chapter Five SAFETYAND QUALITYOFPRODUCTS AND SERVICES
Section I General Safety of Products and Services
Article 69. (1) Producers of goods and service providers shall be obligated to offer only safe products and services to consumers. (2) "Producer," under Paragraph (1), shall be:
1. (supplemented, SG No. 64/2007) any person, established within the territory of the European Community or of a Contracting Party to the Agreement on the European Economic Area, who or which has manufactured or processed the product, and any other person, established within the territory of the European Community or of a Contracting Party to the Agreement on the European Economic Area, who or which presents himself, herself or itself as the manufacturer by affixing to the product the name, trade mark or other distinctive mark thereof;
2. (amended, SG No. 64/2007) the manufacturer's representative, when the manufacturer is not established within the territory of the European Community or in a Contracting Party to the Agreement on the European Economic Area, or the importer of the product, when the manufacturer has no representative in the Republic of Bulgaria;
3. any other person in the supply chain, whereof the activities may affect the safety properties of the product.
(3) "Service provider" shall be any person who provides or performs services in consideration of payment as part of the professional activities thereof.
Article 70. (1) "Safe product or service" shall be any product or service which, under normal and reasonably foreseeable conditions of use, including duration of use, putting into service, installation (assembly) and maintenance, does not present any risk to consumers' health and life or only the minimum of such risks and any such risk is compatible with the use of the product or service and is considered to be acceptable and consistent with a high level of consumer protection, taking into account: 1. the characteristics of the product, including its composition, packaging, instructions for assembly, installation and maintenance, as well as any other instructions supplied by the producer;
2. the characteristics of the service and instructions for use supplied by the service provider;
3. the effect of the product on other products, where it is foreseeable that it will be used with other products;
4. the presentation of the product or service, the labelling, any possible warnings and instructions for its use or disposal, and any other indication or information regarding the product or service supplied by the producer or the service provider;
5. the categories of consumers at risk when using the product or the service, such as children, the elderly, pregnant and breast-feeding women.
(2) The availability on the market of products or services presenting higher levels of safety, or of products or services presenting a lesser degree of risk, shall not constitute grounds for considering a product or service to be dangerous.
(3) "Dangerous product or service" shall be any product or service which is not safe within the meaning given by Paragraphs (1) and (2).
Article 71. (1) A product or service shall be deemed safe when it conforms to the statutorily established safety requirements which the product or service must satisfy in order to be marketed. (2) A product or service shall be presumed safe in respect of the risks and risk categories covered by Bulgarian standards transposing European standards, the references of which have been published by the European Commission in the Official Journal of the European Union.
(3) In the absence of any statutory requirements and standards referred to in Paragraph (2), the conformity of the product or service to the general safety requirements shall be assessed by taking into account:
1. Bulgarian national standards transposing relevant European standards other than those referred to in Paragraph (2);
2. in the absence of standards referred to in Item 1: the Bulgarian standards drawn up at the national level;
3. in the absence of standards referred to in Item 2: European Commission recommendations setting guidelines on product safety assessment;
4. in the absence of recommendations referred to in Item 3: products and services safety codes of good practice in force in the sector concerned;
5. in the absence of codes of good practice referred to in Item 4: the state of the art of science and technology;
6. where it is not possible to take into account the state of the art of science and technology: normally foreseeable consumer expectations concerning safety.
(4) Conformity of a product or service to safety requirements under Paragraphs (1) to (3) shall not bar the control authorities from taking appropriate measures to impose restrictions on the product or service being placed on the market, to require its withdrawal from the market or recall or to discontinue the offering of the service where there is evidence that, despite such conformity, the said product or service is dangerous.
Article 72. Producers of goods and service providers shall offer products or services to consumers after completing assessment and certification of the conformity of the said products or services to the statutorily established safety requirements. The costs of conformity assessment and certification shall be borne by the producers of goods and service providers.
Article 73. (1) Within the limits of the respective activities thereof, the producer of goods or the service provider shall supply consumers with the relevant information enabling them to assess the risks inherent in a product or service throughout the normal or reasonably foreseeable period of its use, where such risks are not immediately obvious without adequate warnings by the producer or provider of services. The presence of any such warning shall not exempt the producer of goods or the provider of services from compliance with the other obligations provided for in this Section. (2) Upon the request of the control authority, the producer of goods or the provider of services shall be obligated to prove that prior to placing the product or service on the market the said producer or provider has performed an assessment of the risks which the products or services may pose to the safety of consumers.
Article 74. (1) Within the limits of the respective activities thereof, the producer of goods or the service provider shall be adopted to take precautions necessary for ensuring the safety of the product or service. (2) The measures referred to in Paragraph (1) must be commensurate with the characteristics of the products or services and must enable the producer of goods and the service provider to:
1. be informed of risks which these products or services might pose to the health and safety of consumers;
2. choose to take appropriate action, including, if necessary to avoid risks: withdrawal from the market or discontinuation of the offering of the service, adequately and effectively warning consumers, or recall of products from consumers.
Article 75. (1) Where appropriate, the producer of goods or the service provider shall take on a voluntary basis precautions such as: 1. carrying out of sample testing and analysis of marketed products;
2. investigating consumer complaints.
(2) Where necessary, the producer of goods or the service provider take on a voluntary basis measures such as:
1. keeping a register of consumer complaints;
2. keeping distributors informed of the measures taken under Item 1 and under Paragraph (1) to monitor product safety.
(3) The control authorities may order the producer of goods or the service provider to take the measures referred to in Paragraphs (1) and (2).
Article 76. The producer shall be obligated to ensure conditions for the tracing of the product throughout the supply chain and, for this purpose, the producer shall: 1. mark the products by means of an indication of the product or the packaging thereof of the name and other details of the producer or the batch of products to which the product belongs;
2. keep and submit, upon request by the control authorities, the entire documentation necessary for tracing the origin of products.
Article 77. (1) Distributors shall be required to act with due care to help to ensure compliance with the general safety obligation, in particular by not supplying products which they know or should have presumed, on the basis of the information in their possession and as professionals, do not comply with the general safety requirement. (2) "Distributor" shall be any person participating in the process of sale of the product, whose activity does not influence the safety characteristics of the product.
(3) Within the limits of the respective activities thereof, distributors shall participate in monitoring the safety of products placed on the market, by:
1. passing on information on risks related to product use;
2. keeping and providing the documentation necessary for tracing the origin of products;
3. cooperating in the action taken by the producer and the control authorities to avoid the risks;
4. taking other appropriate measures.
Article 78. Within the limits of the respective activities thereof, distributors shall take measures enabling them to cooperate efficiently with the producer and the control authorities.
Article 79. (1) Where a producer, a distributor or a service provider knows or ought to know, on the basis of the information in the possession thereof, that the products or services placed thereby on the market pose a risk to the health and safety of consumers, the said producer, distributor or service provider shall immediately inform the control authorities of this and shall give the said authorities details of the action taken to prevent and terminate risks to the health and safety of consumers. Any such information must contain, as a minimum, the particulars covered under Article 80 herein. (2) The terms and procedure for submission of the information referred to in Paragraph (1) shall be established by an ordinance of the Council of Ministers.
Article 80. In the event of a serious risk to the health and safety of consumers, the producers, distributors and service providers shall pass to the control authorities: 1. information enabling a precise identification of the product or service, or the batch of products that do not comply with the safety requirements;
2. a full description of the risk that the dangerous products or services present;
3. all information available, relevant for tracing the product;
4. a description of the action undertaken to prevent risks to consumers.
Article 81. (1) Within the limits of the respective activities thereof, producers, distributors and service providers shall cooperate with one another and shall be obligated to provide assistance to the control authorities in action aimed at preventing and terminating risks posed by products or services which are or have been supplied thereby. (2) The procedure for cooperation among producers, distributors, service providers and control authorities in respect of the exchange of information on product and service safety shall be established by an ordinance of the Council of Ministers.
Article 82. (1) "Control authorities," under this Section, shall be: 1. the Commission for Consumer Protection: in respect of safety of non-food products and of services;
2. the control authorities under the Foodstuffs Act in respect of safety of food products;
3. (amended, SG No. 64/2007) the control authorities under the Health Act: in respect of the safety of cosmetic products;
4. the market surveillance authorities under the Technical Requirements Towards Products Act : in respect of products falling within the scope of the said Act.
(2) (Amended, SG No. 64/2007) The Commission for Consumer Protection shall coordinate the activities of the control
authorities referred to in Items 2, 3 and 4 of Paragraph (1) in connection with the safety of non-food products and services, and the Ministry of Health shall coordinate the activities of the said control authorities in connection with the safety of foods and cosmetic products.
(3) The Commission for Consumer Protection and the Ministry of Health shall design and host an Internet site providing information on dangerous products and services, which shall contain, as a minimum, the particulars covered under Article 80 herein.
(4) The control authorities referred to in Items 2, 3 and 4 of Paragraph (1) shall assist and cooperate with the Commission for Consumer Protection and with the Ministry of Health inter alia by:
1. supplying the said Commission and Ministry with information on any dangerous products and services found on the market;
2. informing the said Commission and Ministry of the action taken to prevent serious and present hazard to the health and safety of consumers, whereby the said control authorities:
(a) allow the marketing of the product or service, provided certain conditions are met;
(b) order producers and distributors to mark the product with warnings of the risk it presents;
(c) obligate producers and distributors to alert consumers to the risk it presents;
(d) prescribe a suspension of the supply of the product or the provision of the service;
(e) ban the supply of the product or the provision of the service;
(f) withdraw the product from the market or order producers, distributors and service providers to withdraw the product from the market or discontinue the offering of the service;
(g) recall the product from consumers or order producers and distributors to recall the product from consumers.
(5) The customs authorities shall cooperate with the control authorities covered under Paragraph (1) in respect of imported products according to the powers vested therein under Article 78a of the Customs Act.
Article 83. Notwithstanding the type or nature of the product or service, the competent control authority referred to in Article 83 herein shall be entitled to: 1. organize, even after the product or service has been placed on the market as being safe, appropriate checks on its safety properties, on an adequate scale and at each stage of sale up to the final stage of use or consumption;
2. take samples of the products for performance of safety checks;
3. require all necessary information from the parties concerned;
4. gather evidence.
Article 84. Where, under certain conditions, the product or service may present a risk to the health and safety of consumers, the control authority shall be entitled to: 1. order the producer, distributor or service provider to publish warnings of the risks which the product or service may pose; any such warnings shall be clearly worded and easily comprehensible by consumers;
2. make the marketing of the product or service subject to prior conditions as to make it safe;
3. require from the producer or distributor to mark the product with clearly worded and easily comprehensible warnings, in the Bulgarian language, on the risks its use may present.
Article 85. Where the product or service could pose risks for a certain category of consumers, the competent control authority may order the producer, distributor or the service provider to give the said category of consumers warning of the risk in good time and in an appropriate form, including the publication of special warnings.
Article 86. (1) The competent control authority under Article 82 herein may temporarily ban the placing on the market of any product or service that could be dangerous for the period needed for the various safety controls, checks and evaluations of the said product or service. (2) (Amended, SG No. 64/2007) Where as a result of the safety checks of the product or service it is established that the product or service is safe, the control authority shall lift the ban referred to in Paragraph (1) within 24 hours after evidence of the safety of the product is furnished.
(3) (New, SG No. 64/2007) Where as a result of the safety checks of the product or service it is established that the product or service is safe, the costs of the safety checks and evaluations of the product or service shall be borne by the control authority.
(4) (New, SG No. 64/2007) Where as a result of the safety checks of the product or service it is established that the product or service is dangerous, the costs of the safety checks and evaluations of the product or service shall be borne by the person is respect of whom the ban has been decreed.
Article 87. Where it is established that a product, service or batch of products is dangerous, the control authority shall ban the marketing thereof and shall introduce the accompanying measures required to ensure that the ban is complied with.
Article 88. (1) Where a control authority establishes that a product, service or batch of products already on the market poses or may pose a risk to the health and safety of consumers, the said authority shall be obligated, while taking into account the manufacturing or trade conditions of the product and service, undertake the following measures: 1. to order a suspension of the supply of the product or of the provision of the service on the market for the period needed for performance of safety controls, checks and evaluation of the product or service; within 24 hours after evidence of the safety thereof is furnished, the control authority shall pronounce on the suspension of the supply of the product or of the provision of the service as imposed;
2. to order or organize the immediate and actual withdrawal of the said product from the market or the discontinuance of the provision of the service, as well as to alert consumers to the risks that the product or service presents;
3. to order or coordinate or, if appropriate, to organize together with producers and distributors its recall from consumers and its destruction.
(2) (New, SG No. 64/2007) Where as a result of the safety checks referred to in Item 1 of Paragraph (1) it is established that the product or service is safe, the costs of the safety checks and evaluations of the product or service shall be borne by the control authority.
(3) (New, SG No. 64/2007) Where as a result of the safety checks referred to in Item 1 of Paragraph (1) it is established that the product or service is dangerous, the costs of the safety checks and evaluations of the product or service shall be borne by the person is respect of whom the measure has been decreed.
(4) (Renumbered from Paragraph (2), SG No. 64/2007) The producer or distributor may prove, by means of performance of a conformity assessment, that part of the products in a batch are not dangerous to the health and safety of consumers and can be marketed. Any corroboration costs shall be borne by the producer or distributor.
(5) (Renumbered from Paragraph (3), SG No. 64/2007) Any producer or distributor, who has supplied or acquired one or more products of any such batch and is aware of the order to suspend the marketing of the product, to withdraw the said product or to recall the said product from consumers, shall be obligated to notify of the said order the persons whereto the said producer or distributor has supplied the product or the person wherefrom he has acquired the product.
Article 89. (1) The competent control authority may order the producer, distributor or service provider to bring the products or services into conformity with safety requirements. (2) The control authority may order the producer, distributor or service provider, after they have brought the products or services into conformity with the safety requirements, to subject them to a test by an independent, competent and impartial body within such time limit as the control authorities shall establish.
(3) Where a product or service has not been subjected to a test under Paragraph (2), it shall be presumed to be non-conforming to the safety requirements, unless proven otherwise.
(4) Where it is not possible to bring the product into conformity with safety requirements, the control authority may order that the product be used for other purposes, be returned to the country of origin, or be destroyed within a specified time limit.
Article 90. (1) Recall of the product from consumers shall take place as a last resort, where the other measures undertaken by producers, distributors and suppliers would not suffice to prevent the risk to consumers. (2) Producers and distributors shall recall products from consumers where the other measures undertaken by the producer would not suffice to prevent the risk to the health and safety of consumers.
(3) The control authorities shall undertake the measures referred to in Article 88 (1) herein where the measures undertaken by producers, service providers and distributors would not suffice to prevent the risk to the health and safety of consumers.
Article 91. Where products or services present a serious risk to the health and safety of consumers, the control authorities shall take the necessary action to apply with due dispatch appropriate measures, including the measures provided for under this Act.
Article 92. (1) In the event of a serious risk to the health and safety of consumers, the competent control authority may issue an order prohibiting the production, import, export and marketing, with or without consideration, of the product and proceed with the withdrawal of the said product from all businesses premises where the product is available, or with its destruction, where that is the only possibility to stop the danger. The order whereby the prohibition is imposed shall be promulgated by the State Gazette. (2) In the cases referred to in Paragraph (1), the control authority may order producers and distributors to give consumers warnings, instructions for use of the product, or to recall the product from consumers and thereupon to provide compensation in the form of exchange, repair or reimbursement.
(3) Under the terms established by Paragraph (1), the relevant control authority shall order the discontinuance of the provision of a specific service to consumers.
(4) Where it is proven that the product or service conforms to safety requirements, the control authority shall revoke the order referred to in Paragraph (1). The revocation of the order shall be promulgated by the State Gazette.
(5) Any order referred to in Paragraphs (1) and (3) shall mandatorily specify the person who will incur the costs of storage, transportation, destruction and other costs related to ensuring the safety of products and services.
Article 93. Where, due to non-compliance with the requirements of this Section, the operational or storage conditions with the producer, distributor or service provider are such that the products or services produced, stored, provided or placed on the market endanger or may endanger the health or safety of consumers, the competent control authority may order the undertaking of measures such as: 1. enhancement of internal control on the part of the producer, supplier or distributor;
2. personnel training;
3. performance of building works;
4. cleaning and others.
Article 94. The competent control authorities shall be entitled to access to premises used for production, commercial and storage activities and to premises where services are provided, in the presence of the person that carries out activities on the premises or of a representative of the said person.
Article 95. The measures provided for in this Section shall be imposed by means of issuance of orders by the heads of the control authorities covered under Article 82 herein or by officials authorized thereby, which shall be appealable according to the procedure established by the Administrative Procedure Code.
Article 96. (1) The measures undertaken by the control authorities under this Section must be commensurate with the degree of risk presented by the product or service and must have prevention or cessation of the hazard to consumer as their sole object. (2) The measures referred to in Paragraph (1) shall be addressed, as appropriate, to:
1. the producer and the service provider;
2. the distributor, and in particular the party responsible for the first stage of placing of the product or service on the market;
3. any other person, where necessary with a view to rendering cooperation to the control authorities in action taken to avoid risks arising from a product or service.
Article 97. (1) Before imposing the measures referred to in Article 96 herein, the controlling authorities shall ensure that the party concerned be afforded an opportunity to express objections. (2) Where, due to the urgent nature of the measure imposed, the party concerned has not been afforded an opportunity to express objections prior to the imposition of the measure, the control authority shall be obligated to afford such opportunity immediately after the imposition of the said measure.
Article 98. (1) The control authorities shall be obligated to accept and consider complaints from consumers and other parties concerned in respect of product and service safety and of safety surveillance and control activities, and to notify in writing complainants of the results of the checks conducted.
(2) The control authorities shall draw up procedures and methodological guidelines for consideration of complaints by consumers and other parties concerned in respect of product and service safety and of safety control activities, which shall be published on the Internet site of the relevant authority and shall provide the said procedures and guidelines to consumers upon request.
Article 99. The Council of Ministers shall adopt an ordinance establishing the terms and procedure for the withdrawal, recall and destruction of dangerous products and compensation to consumers in the form of reimbursement or replacement.
Article 100. (1) In the event of a serious risk to the health and safety of consumers, the relevant control authority shall order closure of the premises or a part thereof or suspension of the operations of the producer, distributor, or service provider. (2) Any order referred to in Paragraph (1) shall be appealable according to the procedure established by the Administrative Procedure Code . Any such appeal shall not stay the execution of any such order, unless the court orders otherwise.
Article 101. (1) The information on dangerous products and services available to the control authorities shall be accessible to the public. The control authorities shall be obligated to provide any such information to the parties concerned without prejudice to the restrictions required for control activities. (2) The information referred to in Paragraph (1) shall contain:
1. identification of the product or service;
2. description of the nature of the risk;
3. the measures undertaken by the control authorities to prevent the hazard.
(3) Public officials shall not have the right to disclose information obtained or received in connection with the implementation of the provisions of this Section which, by its nature, is covered by professional secrecy.
(4) Paragraph (3) shall not apply to any information relating to the safety characteristics of products or services which must be made public if circumstances so require, in order to guarantee the health and safety of consumers.
(5) Protection of professional secrecy shall not prevent the dissemination to the control authorities of any information relevant for ensuring the effectiveness of control activities on the safety of products or services.
(6) The control authorities receiving any information covered by professional secrecy shall be obligated to ensure its protection.
Article 102. The provisions of this Section shall be without prejudice or restriction to the application of the rules on the liability of producers for damage caused by a defective product under Section IV herein.
Article 103. Any order by a control body whereby the placing of a product or service on the market is restricted or the withdrawal from the market or recall from consumers is required shall be without prejudice or restriction to the criminal liability of the party against whom the measure has been undertaken.
Section II Guarantees Associated with Consumer Goods
Article 104. (1) "Seller" shall be any natural or legal person who or which sells consumer goods in the course of the trade, business or profession thereof and under a contract of sale. (2) (Amended, SG No. 64/2007) "Producer" shall be the manufacturer of the goods, the importer of the goods into the territory of the European Community or of a Contracting Party to the Agreement on the European Economic Area, or any person purporting to be a producer by placing the name, trade mark or other distinctive sign thereof on the goods.
(3) "Consumer goods" shall be any movable tangible item, with the exception of second-hand goods subject to public sale, where the consumer has had the opportunity of participating in the sale.
(4) "Mending or repair of consumer goods" shall be bringing consumer goods into conformity with the contract of sale in the event of lack of conformity between the goods and the contract of sale.
Article 105. (1) The seller must deliver goods to the consumer which are in conformity with the contract of sale. (2) The seller shall be liable for any lack of conformity between the consumer goods and the contract of sale, which exists at the time of delivery or which become apparent within two years as from the delivery of the said goods even if the seller was unaware of this lack of conformity.
Article 106. Consumer goods shall be presumed to be in conformity with the contract if they: 1. possess the characteristics determined by the parties to the contract and are fit for the purposes for which consumer goods of the same type are normally used;
2. comply with the description given by the seller as a sample or model;
3. are fit for any particular purpose for which the consumer requires them, provided the consumer made that requirement thereof known to the seller at the time of conclusion of the contract and the seller has accepted the said requirement;
4. show the properties and characteristics which are normal in goods of the same type which the consumer can reasonably expect, given the nature of the goods and taking into account any public statements on the specific characteristics of the goods made by the seller, the producer or a representative thereof, which are contained in the advertisement or in the advertising or on the labelling of the consumer goods.
Article 107. The seller shall not be bound by any public statements referred to in Item 4 of Article 106 herein if the seller shows that: 1. the seller was not, and could not have been, aware of the public statement in question, or,
2. by the time of conclusion of the contract the public statement had been corrected, or
3. the consumer's decision to buy the consumer goods had not been influenced by the public statements.
Article 108. Any lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale which becomes apparent within six
months of delivery of the goods shall be presumed to have existed at the time of delivery, unless it is proven that the lack of conformity is due to the nature of the goods or to the nature of the lack of conformity.
Article 109. The consumer may not contest the conformity of the consumer goods with the contract of sale where: 1. the consumer was aware, or could not have been unaware, of the lack of conformity at the time the contract was concluded;
2. the lack of conformity has its origin in materials supplied by the consumer.
Article 110. (1) The seller shall be liable for any lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale resulting from incorrect assembly or installation of the goods, where the contract envisages that the goods be assembled or installed by the seller or under the responsibility thereof. (2) The seller shall furthermore be liable for any lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale where the goods are assembled or installed by the consumer but the lack of conformity is due to a shortcoming in the instructions for assembly or installation.
Article 111. (1) Any agreement or contract concluded with the seller before the lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale becomes apparent, which restricts or waives the liability of the seller under this Section, shall be void. (2) Any agreement, whereby the consumer states that the consumer is aware of the lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale prior to the conclusion of the said contract, and whereby the nature of the lack of conformity is not specified, shall be void.
Article 112. (1) In the case of a lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale, the consumer shall be entitled to address a complaint, requesting the seller to bring the goods into conformity with the contract of sale. In such case, the consumer may choose either repair or replacement of the goods by new goods, unless this is impossible or the remedy chosen by the consumer is disproportionate in comparison with the other remedy. (2) A remedy shall be deemed to be disproportionate if it imposes costs on the seller which, in comparison with the alternative remedy, are unreasonable, taking into account:
1. the value that the consumer goods would have if there were no lack of conformity;
2. the significance of the lack of conformity;
3. whether an alternative remedy could be offered to the consumer without significant inconvenience thereto.
Article 113. (1) (New, SG No. 18/2011) Where the consumer goods are not in conformity with the contract of sale, the seller shall be obligated to bring the said goods in conformity with the contract of sale. (2) (Renumbered from Paragraph (1), SG No. 18/2011) Consumer goods shall be brought into conformity with the contract of sale within one month after the date on which the complaint was addressed by the consumer.
(3) (Renumbered from Paragraph (2), amended, SG No. 18/2011) Upon expiry of the time limit referred to in Paragraph (2), the consumer shall be entitled to have the contract of sale rescinded and to reimbursement of the sums paid or to have a reduction made in the price of the consumer goods according to Article 114 herein.
(4) (Renumbered from Paragraph (3), SG No. 18/2011) The consumer goods shall be brought into conformity with the contract of sale free of charge for the consumer. The consumer shall not be liable for any costs incurred for the dispatch of the consumer goods or any costs of material and labour costs associated with the repair of the goods, and must not sustain significant inconvenience.
(5) (Renumbered from Paragraph (4), SG No. 18/2011) The consumer may furthermore seek compensation for damage resulting from the lack of conformity.
Article 114. (1) In the case of a lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale and where the consumer is not satisfied with the settlement of the complaint under Article 113 herein, the consumer shall be entitled to choose between one of the following options: 1. rescission of the contract and reimbursement of the sum paid thereby;
2. reduction of the price.
(2) The consumer shall not be entitled to claim reimbursement of the sum paid or reduction of the price of the goods where the trader agrees to a replacement of the consumer goods with new ones or to repair the consumer goods within one month after the complaint was addressed by the consumer.
(3) The consumer shall not be entitled to claim rescission of the contract if the lack of conformity of the consumer goods with the contract is minor.
Article 115. (1) The consumer may exercise the right thereof under this Section within two years as from the time of delivery of the consumer goods. (2) The period referred to in Paragraph (1) shall be interrupted during the time needed to repair or replace the consumer goods or to reach a settlement of the dispute between the seller and the consumer.
(3) The exercise of the right of the consumer under Paragraph (1) shall not be subject to any period of limitation for the bringing of action for compensation other than the period referred to in Paragraph (1).
Article 116. The seller who or which is liable for the lack of conformity of the consumer goods shall have the right to bring action for compensation for the damage sustained against the person who caused the non-conformity if the seller is in a direct or indirect contractual relationship with the said person, as well as against the producer, where the producer is liable for the non-conformity of the goods. Any contractual clause which restricts or waives these rights of the trader shall be void.
Article 117. (1) "Commercial guarantee" shall be any undertaking given by the seller or the producer in respect of the consumer, to reimburse the price paid for the consumer goods, or to replace or repair the goods or otherwise handle the said goods with due care, without extra charge for the consumer, if the consumer goods do not meet the specifications set out in the commercial guarantee statement or in the relevant advertising. (2) A commercial guarantee shall be legally binding on the offerer under the conditions laid down in the commercial guarantee statement and the associated advertising.
Article 118. (Amended, SG No. 18/2011) The commercial guarantee shall be made available to the consumer in writing or in
another durable medium accessible thereto.
Article 119. (Amended, SG No. 18/2011) (1) The commercial guarantee statement shall mandatorily contain information on: 1. the rights of consumers resulting from the guarantee under Articles 112 to 115 herein, and shall clearly state that the commercial guarantee does not affect the consumer rights resulting from the guarantee under Articles 112 to 115 herein and more specifically that notwithstanding the commercial guarantee the seller is liable for any lack of conformity of the consumer goods with the contract of sale according to the guarantee under Articles 112 to 115 herein;
2. the contents and the scope of the commercial guarantee;
3. the essential particulars necessary for implementation of the commercial guarantee, and notably: the manner of addressing complaints; duration of the commercial guarantee; territorial scope of the commercial guarantee; name and address of the guarantor, and name and address of the person whereto the commercial guarantee may be notified if the said person is other than the guarantor.
(2) In case the commercial guarantee is provided by a producer which does not have a representative within the territory of the country, and the commercial guarantee statement lacks the information referred to in Item 1 of Paragraph (1), this information shall be made available to the consumer in an appropriate manner by the seller.
(3) The information covered under Paragraph (1) must be set out in plain intelligible language and must be easily legible. The information shall mandatorily be made available in the Bulgarian language.
Article 120. (Repealed, SG No. 18/2011).
Article 121. (Amended, SG No. 18/2011) Infringement of any of the requirements of Articles 118 and 119 herein shall not affect the validity of the commercial guarantee, and the consumer can still rely on the said guarantee and require that what is stated in the commercial guarantee statement be honoured.
Section III Complaints
Article 122. The consumer shall be entitled to complain in respect of any lack of conformity of the product with what has been agreed, including in respect of second-hand goods, where after delivery, upon the first check or during storage, assembly, testing or operation, any non-conformities with the contract of sale have been detected.
Article 123. (1) The consumer shall be entitled to address a complaint in respect of goods or services, regardless of whether the producer or trader provided a commercial guarantee for the said goods or services. (2) Where the producer or seller has provided a commercial guarantee for the goods and the complaint is satisfied by replacement of the goods with other goods conforming to what has been agreed, the trader shall be obligated to honour the initial guarantee terms offered to the consumer. Where the complaint is satisfied by repair of the goods, any repairs done shall be entered in the guarantee certificate and the duration of the repair shall be assimilated to the duration of the guarantee.
Article 124. (1) Upon addressing a complaint in respect of goods, the consumer may claim reimbursement of the sum paid, replacement of the goods by other goods conforming with what has been agreed, a reduction of the price, or repairing of the goods free of charge under the terms and according to the procedure established by Articles 113 and 114 herein. (2) Upon addressing a complaint in respect of a service, the consumer may claim provision of the service in accordance with the contract, a reduction of the price or reimbursement of the sum paid.
Article 125. (1) A complaint shall be addressed to the trader or to a person authorized thereby. (2) A complaint shall be addressed either by word of mouth or in writing.
(3) Upon addressing a complaint, the consumer shall specify the purpose of the complaint, the manner of satisfaction of the complaint preferred thereby, respectively, the amount of the sum claimed, and contact address.
(4) Upon submission of a complaint, the consumer shall mandatorily attach the documents supporting the complaint:
1. a cash register receipt or invoice;
2. written statements, memoranda or other documents establishing the lack of conformity of the goods or services with what has been agreed;
3. other documents establishing the grounds and amount of the claim.
Article 126. (1) Complaints in respect of consumer goods may be addressed within two years after the time of delivery of the goods but not later than two months after establishment of the lack of conformity with what has been agreed. Complaints in respect of services may be addressed within fourteen days after detection of the lack of conformity of the service with what has been agreed. (2) (New, SG No. 18/2011) The period referred to in Paragraph (1) shall be interrupted during the time needed to repair the consumer goods or to reach a settlement of the dispute between the seller and the consumer.
(3) (Renumbered from Paragraph (2), amended, SG No. 18/2011) If the trader has provided a commercial guarantee for the consumer goods and the duration of the said guarantee exceeds the periods of limitation for addressing the complaint under Paragraph (1), the complaint may be addressed within the duration of the commercial guarantee.
Article 127. (1) The trader or a person authorized thereby shall be obligated to accept the complaint if addressed in due course. (2) (Amended, SG No. 18/2011) The trader shall be obligated to keep a register of the complaints addressed thereto and to the persons authorized thereby.
(3) The persons referred to in Paragraph (1) shall mandatorily describe a complaint in the register when the said complaint is addressed.
(4) (Amended, SG No. 18/2011) Complaints shall be accepted throughout the working hours of the business premises whereon the goods have been purchased or whereon the service has been ordered, at the address of the place of management of the trader or at another place named by the trader. The consumer shall have an unlimited right of choice of a place for addressing the complaint.
Article 128. (1) (Repealed, SG No. 18/2011). (2) When the trader satisfies a complaint, the trader shall issue a statement on this, which shall be drawn up in duplicate, and shall mandatorily provide one copy to the consumer.
Article 129. Addressing a complaint to the trader shall not prevent the bringing of an action.
Section IV Liability for Damage Caused by a Defective Product
Article 130. (1) This Section shall apply to the liability of producers, distributors and traders for any damage caused by a defective product produced or supplied thereby. (2) "Product" shall be any movable item, even if incorporated into another movable or immovable item, including the following agricultural raw materials and products which have not undergone primary processing or handling: agricultural crops, livestock products and raw materials, hunting and fishing. "Product" shall include electricity.
(3) (Amended, SG No. 64/2007) "Producer" shall be any person who or which manufactures, in the course of the business thereof, a finished product, raw materials or component parts used in manufacturing of other products or any person who or which, by putting the name, trade mark or other distinguishing feature thereof on the product, presents himself, herself or itself as its producer. Any person, who or which imports into the territory of the European Community a product for sale, hire, leasing or uses any form of distribution in the course of the business thereof within the territory of the Community, shall also be deemed to be a producer.
(4) "Distributor or trader" shall be any person other than a producer who or which puts a product into circulation. A product shall be "put into circulation" where the producer has released the product voluntarily. A product may be put into circulation only once.
Article 131. (1) Compensation under this Section shall be awarded where damage is caused by: 1. death or personal injury of a natural person;
2. (amended and supplemented, SG No. 64/2007) damage to, or destruction of, any item of property other than the defective product itself, with a lower threshold of BGN 1,000, provided that the item of property is ordinarily intended for private use and was used by the injured person as intended.
(2) The injured person may exercise the right thereof to compensation for non-material damage caused by a defective product, according to the standard procedure.
Article 132. (1) A product shall be deemed defective when it does not meet the common expectations of customary use, taking all circumstances into account, related to: 1. the presentation of the product with regard to the following characteristics: quality, quantity, name, type, composition, origin, durability, distinctive features, customary and possible use of the product, advertisement of the product and the information
provided about it;
2. the time when the product was put into circulation.
(2) A product shall not be considered defective for the sole reason that a better product is subsequently put into circulation.
Article 133. (1) The producer shall be liable for damage caused by a defect in the product thereof, regardless of whether the said defect is caused by the fault of the producer or not. (2) The producer shall be liable for damage even when the product was produced in compliance with existing standards and good practices or it was put into circulation by permission of an administrative authority.
Article 134. (1) (Amended and supplemented, SG No. 64/2007) Where the producer of the product or the person who or which imported the product into the territory of the European Community cannot be identified, liability under Article 133 herein shall be incurred by any distributor or trader of the product. (2) Paragraph (1) shall not apply where the distributor or trader furnishes information within 14 days of the name and address of the producer, importer or the person who or which supplied the product.
(3) The distributor or trader may not refer the injured person to any person outside the territory of the Republic of Bulgaria.
Article 135. (1) Where two or more persons are liable for the same damage, they shall be liable jointly and severally. (2) Where damage has been caused by a defective product which is a component part of another product, the producer of the said component part and the person who installed it shall be liable jointly and severally.
Article 136. The injured person shall be required to prove the damage, the defect and the causal relationship between defect and damage.
Article 137. (1) The producer shall not be liable under Article 133 herein if the producer proves that: 1. the producer did not put the product into circulation, or
2. having regard to all circumstances, it is probable that the defect which caused the damage did not exist at the time the product was put into circulation by the producer or that this defect became apparent afterwards, or
3. the producer neither manufactured the product for sale or any form of distribution for economic purpose nor manufactured or distributed the said product in the course of the business thereof, or
4. the defect is due to compliance of the product with mandatory requirements issued by the public authorities, or
5. the state of scientific and technical knowledge at the time when the product was put into circulation was not such as to enable the existence of the defect to be discovered.
(2) The producer of a component part shall not be liable under Article 133 herein if the producer proves that the defect is attributable to the development or design of the product in which the component has been fitted or to the instructions on the product given by the manufacturer.
Article 138. (1) The liability of the producer under Article 133 herein may be disallowed or reduced when the damage is caused both by a defective product and by the fault of the injured person or of any person for whom the injured person is responsible. (2) The liability of the producer shall not be reduced when the damage is caused both by a defective product and by the act or omission of a third party.
Article 139. Any clause in a contract that provides for disallowance or reduction of the liability of the producer in respect to the injured person for any damage caused under this Section shall be void.
Article 140. (1) Any proceedings for the recovery of damages caused by a defective product, shall be subject to a limitation period of three years, which shall begin to run from the day on which the plaintiff became aware, or should have become aware, of the damage, the defect and the identity of the producer. (2) The provisions of the Obligations and Contracts Act shall apply to the suspension and interruption of the said limitation period.
Article 141. The rights conferred upon the injured person pursuant of this Section shall be extinguished upon the expiry of a period of ten years from the date on which the producer put into circulation the product which caused the damage, unless the injured person has in the meantime instituted proceedings against the producer.
Article 142. The provisions of this Section shall not affect the right of an injured person to redress under another law.
Chapter Six UNFAIR TERMS IN CONSUMER CONTRACTS
Article 143. "Unfair term in a contract concluded with a consumer" shall be any clause to the detriment of the consumer which is contrary to the requirement of good faith and causes a significant imbalance in the rights and obligations of the trader or supplier and the consumer and has the object or effect of: 1. excluding or limiting the statutory liability of a producer, trader or supplier in the event of the death of a consumer or personal injury to the consumer resulting from an act or omission of the said trader or supplier;
2. excluding or limiting the statutory rights of the consumer vis-a-vis the trader or supplier or another party in the event of total or partial non-performance or inadequate performance of any of the contractual obligations, including the option of offsetting a debt owed to the trader or supplier against any claim which the consumer may have against the trader;
3. making the fulfilment of contractual obligations by the trader or supplier subject to a condition whose realization depends on his own will alone;
4. permitting the trader or supplier to retain sums paid by the consumer where the consumer decides not to conclude or perform the contract, without providing for the consumer to receive compensation of an equivalent amount from the trader or supplier where the trader or supplier is the party cancelling the contract;
5. requiring any consumer who fails to fulfil the obligation thereof to pay a disproportionately high sum in compensation;
6. authorizing the trader or supplier to exempt himself from the obligations thereof under the contract on a discretionary basis where the same facility is not granted to the consumer, or permitting the trader or supplier to retain the sums paid for services not yet supplied thereby where he himself dissolves the contract or penalty;
7. enabling the trader or supplier to terminate an open-ended contract without notice, except where there are serious grounds for doing so;
8. fixing an unreasonably early deadline for automatic extension of the contract where the consumer does not indicate otherwise;
9. binding the consumer to terms with which the consumer had no real opportunity of becoming acquainted before the conclusion of the contract;
10. enabling the trader or supplier to alter the terms of the contract unilaterally on grounds which are not specified in the contract;
11. enabling the seller or supplier to alter unilaterally, without a valid reason, any characteristics of the products or services;
12. providing for the price to be determined at the time of delivery of the product or provision of the service or allowing a trader or supplier to increase the price without, in both cases, giving the consumer the corresponding right to cancel the contract if the final price is substantially higher in relation to the price agreed when the contract was concluded;
13. giving the trader or supplier the right to determine whether the goods or services supplied are in conformity with the terms of the contract, or giving the trader or supplier the exclusive right to interpret any term of the contract;
14. obliging the consumer to fulfil all obligations thereof even where the trader or supplier does not perform the obligations thereof;
15. giving the trader or supplier the possibility of transferring the rights and obligations thereof under the contract, without the consumer's agreement, where this may serve to reduce the guarantees for the consumer;
16. excluding or hindering the consumer's right to take legal action or exercise any other legal remedy, particularly by requiring the consumer to take disputes exclusively to a specific court of arbitration not covered by legal provisions; unduly restricting the evidence available to the consumer or imposing on the consumer a burden of proof which, according to the applicable law, should lie with the other party to the contract;
17. limiting the obligation of the trader or supplier to respect commitments undertaken by the agents thereof, or making the commitments thereof subject to compliance with a particular formality;
18. imposing other similar conditions.
Article 144. (1) The provision of Item 7 of Article 143 herein shall not apply to any terms under which a supplier of financial services reserves the right to terminate unilaterally a contract of indeterminate duration without notice where there is a valid reason, provided that the supplier of financial services has agreed to inform the other contracting party or parties thereof immediately of the termination of the contract. (2) The provision of Item 10 of Article 143 herein shall not apply to terms under which:
1. a supplier of financial services reserves the right to alter the rate of interest payable by the consumer or due to the consumer, or the amount of other charges for financial services without notice where there is a valid reason, provided that the supplier of financial services has agreed to inform the other contracting party or parties thereof within seven days and that the other party or parties is free to dissolve the contract immediately;
2. a trader or supplier reserves the right to alter unilaterally the conditions of an open-ended contract , provided that the trader or supplier has agreed to inform the consumer with reasonable notice and that the consumer is free to dissolve the contract.
(3) The provisions of Items 7, 10 and 12 of Article 143 herein shall not apply to:
1. transactions in securities, financial instruments and other products or services where the price is linked to fluctuations (variations) in a stock exchange quotation or index or a financial market interest rate that the trader or supplier does not control;
2. contracts for the purchase or sale of foreign currency, traveller's cheques or international money orders denominated in foreign currency.
(4) The provision of Item 12 of Article 143 herein shall not apply to price-indexation clauses, where lawful, provided that the method by which prices vary is explicitly detailed in the contract.
Article 145. (1) The unfairness of a term in a contract concluded with a consumer shall be assessed, taking into account the nature of the goods or services for which the contract was concluded, all the circumstances attending the conclusion of the contract at the time of conclusion, as well as all the other terms of the contract or of another contract on which it is dependent. (2) Assessment of the unfair nature of the terms shall relate neither to the definition of the main subject matter of the contract nor to the adequacy of the price or remuneration, on the one hand, as against the services or goods supplied in exchange, on the other, in so far as these terms are in plain intelligible language.
Article 146. (1) The unfair terms in contracts shall be void unless individually negotiated. (2) A term shall be regarded as not individually negotiated where it has been drafted in advance and the consumer has therefore not been able to influence the substance of the term, particularly in the context of a pre-formulated standard contract.
(3) The fact that specific terms have been individually negotiated shall not exclude the application of this Article to the rest of a contract if an overall assessment of the contract indicates that it is a pre-formulated standard contract.
(4) Where the trader or supplier claims that a standard contract term has been individually negotiated, the burden of proof in this respect shall be incumbent on the said trader or supplier.
(5) The presence of unfair terms in a contract concluded with a consumer shall not render it void if the contract can be applied without these terms.
Article 147. (1) The terms in contracts offered to the consumer must be drafted in plain, unambiguous language. (2) Where there is doubt about the meaning of a term, the interpretation most favourable to the consumer shall prevail.
Article 148. The Commission for Consumer Protection shall: 1. elaborate guidelines or recommendations in connection with specific unfair terms in pre-formulated standard contracts used in specific branches or sectors of activity;
2. recommend the use of particular contractual terms used in specific branches or sectors of activity;
3. hold negotiations with representatives of traders associations regarding the elaboration of model contracts applicable to particular branches or sectors of activity;
4. (new, SG No. 18/2011) upon use of unfair terms in pre-formulated standard contracts, approach the competent court with a motion to declare the said terms void according to the procedure established by Section III of Chapter Nine herein following the failure of the measures taken under Item 1 and where the terms of the contract may affect a large number of consumers or the said terms may be used by other traders as well.
Chapter Seven TIMESHARE CONTRACTS. LONG-TERM HOLIDAY PRODUCT CONTRACTS. RESALE AND EXCHANGE CONTRACTS (Heading amended, SG No. 18/2011)
Article 149. (Amended, SG No. 18/2011) The provisions of this Chapter are intended to ensure consumer protection in respect of the marketing, sale, resale and exchange of rights and/or services under timeshare contracts and long-term holiday product contracts.
Article 150. (Amended, SG No. 18/2011) (1) The provisions of this Chapter shall apply to contracts concluded between a trader and a consumer. (2) "Consumer" shall be any natural person who is acting for purposes which are outside that person's trade, business, craft or profession.
(3) "Trader" shall be any natural or legal person who or which is acting for purposes relating to that person's trade, business, craft or profession, as well as any person acting in the name of or on behalf of a trader.
(4) The provisions of this Chapter shall not exclude and shall not restrict the application of rules regulated by a law regarding:
1. the recording of movable property or immovable property in a special register or conveyance of immovable properties;
2. the establishment of the trader and the requirements of an authorization, licensing or other regime for the practice of commercial activity.
Article 151. (Amended, SG No. 18/2011) "Timeshare contract" shall be a contract concluded for a duration of more than one year under which a consumer, for consideration, acquires the right to use one or more immovable properties or other movable property used for overnight accommodation for more than one period of occupation.
Article 152. (Amended, SG No. 64/2007, SG No. 102/2008, SG No. 18/2011) "Long-term holiday product contract" shall be a contract concluded for a duration of more than one year under which a consumer, for consideration, acquires the right to obtain discounts or other benefits in respect of accommodation for a specified period of time, in isolation or together with provision of transport or other services.
Article 153. (Supplemented, SG No. 64/2007, amended, SG No. 18/2011) "Resale contract" shall be a contract under which
a trader, for consideration, assists a consumer to sell or buy a timeshare or a long-term holiday product.
Article 154. (Amended, SG No. 18/2011) "Exchange contract" shall be a contract under which a consumer, for consideration, joins an exchange scheme in which that consumer is granted access to an immovable property or another movable property used for overnight accommodation or other services in exchange for granting to other persons temporary access to the rights deriving from that consumer's timeshare contract.
Article 155. (Amended, SG No. 18/2011) "Ancillary contract" shall be a contract under which a consumer acquires services which are related to a timeshare contract or to a long-term holiday product contract and which are provided by the trader or by a third party on the basis of an arrangement between that third party and the trader.
Article 156. (Amended, SG No. 18/2011) Before the consumer is bound by any offer or contract under this Chapter, the trader shall provide the consumer with accurate and sufficient information necessary for making an informed decision, by means of the standard information form, on: 1. timeshare contracts according to Annex 1 hereto;
2. long-term holiday product contracts according to Annex 2 hereto;
3. resale contracts according to Annex 3 hereto;
4. exchange contracts according to Annex 4 hereto.
Article 157. (Amended, SG No. 18/2011) The information referred to in Article 156 herein shall be provided to the consumer free of charge, in a clear and comprehensible manner, on paper or on another durable medium which is easily accessible to the consumer.
Article 158. (Amended, SG No. 18/2011) The information referred to in Article 156 herein shall be provided in the language or in one of the languages of the Member State of the European Union in which the consumer is resident or a national, at the choice of the consumer, provided it is an official language of the European Union.
Article 159. (Effective 1.01.2007, amended, SG No. 18/2011) Any advertising for a contract or a group of contracts under this Chapter shall specify the possibility of obtaining the information referred to in Article 156 herein and shall indicate where it can be obtained.
Article 160. (Effective 1.01.2007 - SG No. 99/2005, supplemented, SG No. 64/2007, amended, SG No. 18/2011) (1) Where a contract under this Chapter is offered to a consumer at a promotion or sales event, the trader shall mandatorily indicate in the invitation extended to the consumer the commercial purpose and the nature of the event. (2) The trader shall be obligated to make the information referred to in Article 156 herein available to the consumer at any time during the event referred to in Paragraph (1).
Article 161. (Amended, SG No. 18/2011) It shall be prohibited to market or sell a timeshare or a long-term holiday product as an investment.
Article 161a. (New, SG No. 18/2011) In calculating the duration of a timeshare contract or a long-term holiday product contract, any provision in the contract for tacit renewal or prolongation shall be taken into account.
Article 161b. (New, SG No. 18/2011) (1) The contracts under this Chapter shall be concluded in writing, on paper or on another durable medium, in the language or one of the languages of the member State of the European Union in which the consumer is resident or a national, at the choice of the said consumer, provided it is an official language of the European Union. (2) Where the consumer is resident or the trader pursues commercial or professional activities within the territory of the Republic of Bulgaria, the contract shall be drawn up in the language referred to in Paragraph (1) and in the Bulgarian language.
(3) In the case of timeshare contracts concerning one specific immovable property, the trader shall provide the consumer with the contract in the language referred to in Paragraph (1) and with a certified translation of the said contract in the language or one of the languages of the Member State of the European Union in which the property is situated, provided it is an official language of the European Union.
Article 161c. (New, SG No. 18/2011) (1) The pre-contractual information referred to in Article 156 herein shall constitute an integral part of the contract. The trader may not alter the content of the information provided referred to in Article 156 herein with the exception of the cases where: 1. the parties expressly agree otherwise, or
2. the changes made result from unusual and unforeseeable circumstances beyond the trader's control, the consequences of which could not have been avoided thereby even if all due care had been exercised.
(2) Any change of the information provided, made in accordance with Paragraph (1), shall be communicated to the consumer on paper or on another durable medium easily accessible thereto, before the contract is concluded and shall be expressly mentioned in the contract.
Article 161d. (New, SG No. 18/2011) The contracts under this Chapter shall include: 1. the names, the Standard Public Registry Personal Number (the Personal Number or the Alien's Personal Number), the permanent and present address of the consumer;
2. the business name, the legal form of business organization, the Standard Identification Code, the registered office and the address of the trader if a legal person, or the names, the Standard Public Registry Personal Number (the Personal Number or the Alien's Personal Number) and the mailing address if a natural person;
3. the information applicable to the relevant type of contract according to Article 156 herein;
4. the changes made in the information provided under Article 156 herein applicable to the relevant type of contract;
5. a separate standard withdrawal form, intended to facilitate the exercise of the consumer's right of withdrawal according to Annex 5 hereto;
6. the date and place of the conclusion of the contract and signature of each of the parties.
Article 161e. (New, SG No. 18/2011) (1) Before the conclusion of a contract under this Chapter, the trader shall explicitly inform the consumer of the existence of a right of withdrawal, of the length of the period within which the consumer can exercise his or her right of withdrawal, and of the ban on advance payments during the withdrawal period. (2) The information referred to in Paragraph (1) shall be included in the contract and these contractual clauses shall be signed separately by the consumer.
(3) The consumer shall receive a copy of the contract at the time of its conclusion.
Article 161f. (New, SG No. 18/2011) (1) The consumer shall have a right, without compensation or penalty and without giving any reason, to withdraw from the timeshare contract, long-term holiday product contract, resale contract or exchange contract as concluded within fourteen calendar days, reckoned from the date of: 1. the conclusion of the contract or of any binding preliminary contract, or
2. the receipt by the consumer of the contract or of any binding preliminary contract, where the consumer receives them after their conclusion.
(2) Where the standard withdrawal form referred to in Item 5 of Article 161d herein has not been filled in by the trader and/or has not been provided to the consumer in writing, on paper or on another durable medium, the consumer shall have a right to withdraw from the contract within one year and fourteen calendar days reckoned from the date of the conclusion of the contract or of the binding preliminary contract or from the date of the receipt of the said contract.
(3) Where the standard withdrawal form has been filled in by the trader and has been provided to the consumer in writing, on paper or on another durable medium within one year after the date of the conclusion of the contract or of the binding preliminary contract or after the date of its receipt, the withdrawal period referred to in Paragraph (1) shall start from the date when the consumer receives the form referred to in Item 5 of Article 161d herein.
(4) Where the trader has not provided the information referred to in Article 156 herein to the consumer on paper or on another durable medium, the consumer shall have a right to withdraw from the contract within three months and fourteen calendar days reckoned from the date of the conclusion of the contract or of the binding preliminary contract or from the date of the receipt of the said contract.
(5) Where the information referred to in Article 156 herein has been provided by the trader to the consumer on paper or on another durable medium within three months reckoned from the date of the conclusion of the contract or of the binding preliminary contract or from the date of the receipt of the said contract, the withdrawal period referred to in Paragraph (1) shall start from the date of provision of the information referred to in Article 156 herein.
(6) Where the consumer concludes simultaneously a timeshare contract and an exchange contract, only a single withdrawal period shall apply to both contracts, which shall start according to the requirements of Paragraph (1).
Article 161g. (New, SG No. 18/2011) (1) A consumer who wishes to exercise the right thereof to withdraw from the contract as concluded shall be obligated to notify the trader of this on paper or on another durable medium before the expiry of the periods referred to in Article 161f herein. The consumer may use, inter alia, the standard withdrawal form intended to facilitate the exercise of the right of withdrawal referred to in Item 5 of Article 161d herein. (2) The exercise of the right to withdraw from the contract as concluded by the consumer shall terminate the rights and obligations of the parties to the contract, and the consumer shall not be liable for any costs and payment for services provided thereto before the withdrawal.
Article 161h. (New, SG No. 18/2011) It shall be prohibited to demand and to receive any advance payment, provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt or any other consideration to the trader or to any third party in relation to: 1. timeshare, long-term holiday product and exchange contracts: before the expiry of the withdrawal periods under Article 161f herein;
2. resale contracts: before the actual sale takes place or the resale contract is otherwise terminated.
Article 161i. (New, SG No. 18/2011) (1) For long-term holiday product contracts, payment shall be made according to a staggered payment schedule prepared in advance. The payments, including any membership fee, shall be divided into yearly instalments, each of which shall be of equal value. (2) Any payment of the price specified in the contract otherwise than in accordance with the staggered payment schedule referred to in Paragraph (1) shall be prohibited.
(3) The trader shall be obligated to send the consumer a written invitation to pay on paper or on another durable medium at least fourteen calendar days in advance of each due date.
(4) From the second yearly instalment payment onwards, the consumer shall have the right to terminate the long-term holiday product contract without compensation and/or penalty by giving notice to the trader within fourteen calendar days reckoned from the date of the receipt of the invitation to pay each yearly instalment.
Article 161j. (New, SG No. 18/2011) (1) Where the consumer exercises the right thereof to withdraw from a timeshare contract or from a long-term holiday product contract, any exchange contract ancillary to the said contract or any other ancillary contract shall be automatically terminated at no cost, compensation and/or penalty to the consumer. (2) Where the consumer exercises the right thereof to withdraw from any contract under this Chapter, whereof the price is fully or partly covered by a credit granted to the consumer by the trader or by a third party on the basis of an arrangement between the trader and the third party, the credit agreement shall be terminated at no cost, compensation and/or penalty to the consumer.
Article 161k. (New, SG No. 18/2011) (1) Where the law applicable to any contract referred to in Articles 151 to 154 herein is the law of a Member State of the European Union, any contractual clause whereby the consumer waives the rights conferred thereon under this Chapter shall be void. (2) Where the law applicable to any contract referred to in Articles 151 to 154 herein is the law of a State which is not a Member State of the European Union, the consumers shall have the rights thereof under this Chapter in the following cases:
1. where the subject matter of the contract is related to an immovable property or properties any of which is situated within the territory of a Member State of the European Union, or
2. where the subject matter of the contract is not related to immovable property but the trader pursues commercial or professional activities in a Member State of the European Union, or by any means directs such activities to a Member State of the European Union and the contract concerned falls within the scope of such activities.
Article 161l. (New, SG No. 18/2011) (1) The Commission for Consumer Protection shall inform consumers of the rights and obligations thereof in the offer and conclusion of contracts under this Chapter, of the possibility for out-of-court settlement of consumer disputes, and shall consider complaints, alerts and suggestions by consumers and consumer associations. (2) The Commission for Consumer Protection shall encourage traders and traders' branch organizations to inform consumers about their codes of good practice and of the possibility for out-of-court settlement of consumer disputes in connection with contracts under this Chapter.
Article 161m. (New, SG No. 18/2011) The conciliation committees and the mediators established according to the procedure of Section II of Chapter Nine herein shall assist the settlement of disputes between consumers and traders which have arisen in connection with any contracts under this Chapter.
Article 161n. (New, SG No. 18/2011) (1) Any arrangement between a trader and a consumer, which is contrary to the provisions of this Chapter and prejudices the interests of the consumer or reduces the liability of the trader arising from this Act, shall be void. (2) Where the requirements of Articles 158, 161, 161b, 161c, 161d, 161h and 161i herein are not complied with, the contract concerned shall be invalid.
Article 161o. (New, SG No. 18/2011) (1) The provisions of this Chapter do not preclude consumers from seeking other remedies for the rights and interests thereof. (2) The provisions of the Obligations and Contracts Act shall apply to any cases unregulated under this Chapter.
Chapter Eight AUTHORITIES AND ORGANIZATIONS FOR CONSUMER PROTECTION
Section I Administrative Authorities for Consumer Protection
Article 162. The Minister of Economy, Energy and Tourism shall conduct and coordinate the State policy in the field of consumer protection.
Article 163. The Minister of Economy, Energy and Tourism shall take measures for integration of consumer protection policy upon implementation of the other sectoral and horizontal policies.
Article 164. (1) (Previous Article 164, SG No. 53/2006) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall:
1. make motions for amendment of effective statutory instruments and for adoption of new statutory instruments in the field of consumer protection;
2. issue statutory instruments of secondary legislation in the field of consumer protection in the cases provided for in a law;
3. give opinions on statutory instruments relevant to consumer protection;
4. direct the work of the National Consumer Protection Council;
5. coordinate the activities of other administrative authorities concerned with consumer protection;
6. cooperate with administrative authorities for consumer protection of other States and represent the Republic of Bulgaria at international consumer protection organizations.
7. (new, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) shall prepare a list of the eligible organizations in the Republic of Bulgaria that have legal interest to bring actions for cessation or for prohibition of any acts or commercial practices, which infringe on the collective interests of consumers.
(2) (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) The list under paragraph 1, subparagraph 7 shall be made on the basis of criteria set forth by an ordinance of the Minister of Economy, Energy and Tourism.
(3) (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall submit to the European Commission the list of the eligible organizations in the Republic of Bulgaria, as well as their objects and legal and organizational form.
Article 165. (1) (Amended, SG No. 15/2013, effective 1.01.2014) The Commission for Consumer Protection with the Minister of Economy, Energy and Tourism shall be a public-financed legal person with a head office in Sofia. The said Commission shall be a collegial authority with the Minister of Economy, Energy and Tourism with regional units within the territory of the country. (2) (Amended, SG No. 18/2010, effective 5.03.2010) The Commission on Consumer Protection shall consist of three members, including a Chairperson, who shall be designated for a term of office of five years by a decision of the Council of Ministers and shall be appointed by the Prime Minister. At least one of the members of the Commission shall be a lawyer and one shall be an economist.
(3) The Commission for Consumer Protection shall perform the following functions:
1. adopt an annual programme plan and period plans for performance of control activities;
2. (amended and supplemented, SG No. 64/2007, amended SG No. 102/2008) exercise control over unfair commercial practices;
3. bring actions for collective remedies for consumer protection;
4. elaborate guidelines and recommendations in connection with specific unfair terms in contracts;
5. exercise control over the safety of products and services in accordance with the requirements of this Act.
(4) The Chairperson of the Commission for Consumer Protection shall perform the following functions:
1. represent the Commission and authorize other persons to represent the Commission;
2. preside over the meetings of the Commission;
3. (amended, SG No. 64/2007) organize and direct the operation of the Commission;
4. exercise the functions of an appointing authority in respect of the civil servants and of an employer in respect of the employees working under an employment relationship;
5. conclude contracts as may be required for the operation of the Commission and of the administration thereof, or empower other persons to conclude any such contracts;
6. issue individual administrative acts, penalty decrees and impose coercive administrative measures and empower other officials to issue penalty decrees in the cases provided for in statutory instruments.
(5) Eligibility for the office of chairperson or member of the Commission on Protection of Competition shall be limited to persons who:
1. hold Bulgarian citizenship;
2. hold an educational qualification degree of Master;
3. have at least five years of employment service;
4. (amended, SG No. 42/2009) do not assume any positions, nor carry out any activities under Article 19(6) of the Administration Act.
5. (new, SG No. 56/2012) do not occupy a leadership position in a political party or organisation.
(6) (Amended, SG No. 42/2009, SG No. 97/2010, effective 10.12.1010) Each member of the Commission shall be obligated to disclose in writing to the Commission any private interest within the meaning of the Conflict of Interest Prevention and Ascertainment Act in the making of a specific decision, and shall be obligated not to participate when any such decision is discussed and put to the vote.
(7) (Repealed, SG No. 42/2009).
(8) The powers of the members of the Commission shall be terminated upon death or prior to the expiry of the term of office:
1. acting on a letter of resignation;
2. upon establishment of incompatibility with the eligibility requirements of this Act;
3. (amended, SG No. 18/2011) when a judicial act on the commission of a wilful publicly indictable criminal offence becomes enforceable;
4. in the event of inability to discharge the duties thereof for a period exceeding three months;
5. (new, SG No. 42/2009, amended, SG No. 97/2010, effective 10.12.1010) upon entry into force of an act which ascertains any conflict of interest under the Conflict of Interest Prevention and Ascertainment Act.
(9) Upon termination of the powers of any member of the Commission, the competent authority shall designated and appoint a new member within one month after the day of termination of the powers, to serve for the remainder of the respective term of office.
(10) The activities, structure and organization of work and the staff size of the Commission for Consumer Protection and of the administration thereof shall be determined by rules of organization adopted by the Council of Ministers.
Article 166. Each municipality mayor shall establish a consumer protection unit in the municipal administration, through which the mayor shall: 1. exercise control under Chapter Two, Section III of Chapter Four and Sections II and III of Chapter Five herein;
2. advise consumers regarding the rights thereof under this Act;
3. provide information on dangerous products to the Commission on Consumer Protection;
4. approach the competent authorities upon ascertainment of any violations of other statutory instruments affecting the rights and interests of consumers.
Section II Consumer Associations
Article 167. (1) Citizens may associate for the purpose of protection of the rights and interests of consumers. (2) The following shall be ineligible for occupation of managerial positions in the governing bodies of consumer associations:
1. any employees in the state bodies and in the bodies of local self-government and local administration which perform functions concerning consumer protection;
2. any producers, importers, traders and suppliers;
3. any persons holding a managerial or supervisory position in a commercial corporation or a cooperative;
4. any persons holding a leadership position in a political party or organization.
Article 168. (1) Consumer associations shall be not-for-profit associations which: 1. act exclusively in the best interest of consumers;
2. are not connected with any specific political party;
3. are economically independent of any producers, importers, traders and suppliers;
4. are registered at the Ministry of Justice as not-for-profit associations designated for pursuit of public-benefit activities.
(2) The circumstances referred to in Items 2 and 3 of Paragraph (1) shall be proven by a written statement.
Article 169. (1) Consumer associations shall be entitled to: 1. receive information on drafts of any statutory instruments concerning the rights and interests of consumers, and express opinions on any such drafts;
2. inform the control authorities of any cases in which the rights of consumers are violated;
3. (amended SG No. 41/2007) receive information from central-government and municipal authorities on draft methodologies for price formation of the public services related to district heating, electricity supply, water supply and sewerage, transportation, postal communications and electronic communications;
4. propose to all control authorities to conduct checks, analyses and testing of goods and services;
5. assist to the resolution of disputes that have arisen between consumers and traders;
6. approach the court on violations of the rights and interests of consumers in the cases and under the terms established by this Act;
7. conclude collective agreements with traders associations.
(2) The state bodies and the bodies of local self-government and local administration shall cooperate with consumer associations in the activities thereof related to consumer protection.
Article 170. (Amended, SG No. 18/2011) (1) To qualify as representative, a consumer association must satisfy the following requirements: 1. have, as its objective, the protection of consumer rights;
2. be registered as a not-for-profit association for pursuit of public benefit activities within the meaning given by the Not-for-Profit Legal Entities Act;
3. take effective public action for protection of consumer interests, which is assessed depending on:
(a) actions brought for protection of the collective interests of consumers;
(b) information campaigns conducted;
(c) magazines and specialized publications or items on consumer subjects published;
(d) assistance rendered for settlement of consumer disputes;
(e) participation of representatives of the association in meetings of advisory bodies concerned with consumer protection;
4. have functioning help desks providing advisory and information services to consumers in at least one-third of the administrative regional centres countrywide.
(2) Consumer associations shall be recognized as representative within the meaning given by Paragraph (1) at their request by the Minister of Economy, Energy and Tourism.
Article 170a. (New, SG No. 18/2011) (1) To be recognized as representative within the meaning given by Article 170 (1) herein, consumer associations shall submit an application to the Minister of Economy, Energy and Tourism, attaching the following documents thereto: 1. a judgment on initial registration;
2. a current status certificate issued by the court of registration;
3. a certificate issued by the Central Register with the Ministry of Justice for Not-for-Profit Legal Entities Designated for Pursuit of Public Benefit Activities;
4. an up-to-date statute;
5. an annual report on the activities carried out during the last preceding year;
6. a list of the help desks providing advisory and information services to consumers in the administrative regional centres countrywide, stating addresses, opening hours, contact telephones and names of the person in charge of the help desk;
7. an inventory of the advisory services provided to consumers during the last preceding year;
8. a declaration by the members of the governing bodies to the effect that they satisfy the requirements covered under Article 167 (2) herein.
(2) The documents referred to in Items 1 to 4 and 8 of Paragraph (1) shall be submitted in their original form or as a certified copy. The documents referred to in Items 5 to 7 of Paragraph (1) shall be signed by the persons who represent the organization.
(3) Where any non-conformities are ascertained in the documents as presented, the Minister of Economy, Energy and Tourism or an official empowered thereby shall notify the applicant in writing and shall give directions on curing the said non-conformities within fourteen days.
(4) If the non-conformities are not cured within the time limit referred to in Paragraph (3), the application shall be left without consideration.
Article 170b. (New, SG No. 18/2011) (1) The consumer association shall be recognized as representative by an order of the Minister of Economy, Energy and Tourism. (2) The order referred to in Paragraph (1) shall be issued within one month after the receipt of the documents covered under Article 170a herein at the Ministry of Economy, Energy and Tourism. In the cases referred to in Article 170a (3) herein, the period shall be interrupted.
(3) By the order referred to in Paragraph (1), the consumer association shall be recognized as representative at the national level for a period of three years.
(4) The Ministry of Economy, Energy and Tourism shall announce an up-to-date list of the consumer associations recognized as representative on the Internet site thereof.
Article 170c. (New, SG No. 18/2011) The consumer associations recognized as representative shall be obligated to notify the Minister of Economy, Energy and Tourism of any change in the circumstances covered under Article 170a (1) herein not later than fourteen days after the occurrence of any such change.
Article 170d. (New, SG No. 18/2011) (1) Not later than forty-five days before the expiry of the period referred to in Article 170b (3) herein, the representative consumer associations shall submit an application to the Minister of Economy, Energy and Tourism on the initiation of a new procedure for recognition of the consumer associations as representative. The documents covered under Article 170a (1) herein shall be attached to the said application. (2) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue an order under Article 170b (1) herein according to the procedure established by Articles 170a and 170b herein.
Article 170e. (New, SG No. 18/2011) (1) Officials empowered by the Minister of Economy, Energy and Tourism shall verify compliance with the criteria of representativeness for each of the representative consumer associations. The results of the said verifications shall be set forth in a report which shall be presented to the Minister of Economy, Energy and Tourism. (2) Compliance with the criteria of representativeness shall be verified within the framework of each procedure for financing of the consumer associations under Article 172 herein.
(3) Depending on the results of the verifications referred to in Paragraphs (1) and (2), the Minister of Economy, Energy and Tourism may revoke the order referred to in Article 170b (3) herein before the expiry of the three-year period where:
1. the consumer association recognized as representative fails to present, upon request, the up-to-date documents covered under Article 170a (1) herein;
2. the consumer association recognized as representative has failed to notify any change in the circumstances within the time limit referred to in Article 170c herein;
3. it is ascertained that the association does not comply with the criteria of representativeness covered under Article 170 (1) herein or the declaration referred to in Item 8 of Article 170a (1) makes a false statement.
Article 171. (1) The representative consumer associations shall participate in the National Consumer Protection Council, in the collective and advisory bodies for consumer protection. (2) The representative consumer associations shall submit a reasoned proposal to the Minister of Economy, Energy and Tourism on designation of representatives of consumer organizations to participate on the collective and advisory bodies for consumer protection.
Article 172. (1) (Supplemented, SG No. 18/2011) The State may finance representative consumer associations according to the procedure established by Article 196 herein in proportion to the amount and public relevance of the work performed in the interest of consumers. (2) The resources referred to in Paragraph (1) shall be allocated by the Minister of Economy, Energy and Tourism at the discretion thereof depending on the activities and in accordance with the principles of objectivity, transparency and impartiality.
(3) In consultation with the Minister of Finance, the Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue an ordinance establishing the terms and procedure for the provision of financial resources to consumer associations.
Section III National Consumer Protection Council
Article 173. (1) The National Consumer Protection Council shall be an advisory body with the Minister of Economy, Energy and Tourism. (2) The National Consumer Protection Council shall consist of a Chairperson, a Deputy Chairperson and twelve members.
(3) The Chairperson of the National Consumer Protection Council shall be the Minister of Economy, Energy and Tourism, and the Deputy Chairperson shall be the Deputy Minister of Economy, Energy and Tourism in charge of consumer protection policy.
(4) (Amended, SG No. 36/2008, amended and supplemented, SG No. 18/2011) The National Consumer Protection Council shall include one representative each of the Ministry of Health, the Ministry of Agriculture and Food, the Ministry of Economy, Energy and Tourism, the Ministry of Transport, Information Technology and Communications, the Ministry of Finance, and of the Commission for Consumer Protection, designated by the relevant ministers, and six representatives of the representative consumer associations.
(5) (Amended, SG No. 18/2011) The representatives of the representative consumer associations shall be designated on the basis of a reasoned proposal prepared thereby and addressed to the Minister of Economy, Energy and Tourism.
(6) The name list of the members of the National Consumer Protection Council shall be determined by an order of the Minister of Economy, Energy and Tourism.
Article 174. (1) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue Rules of Operation of the National Consumer Protection Council. (2) The Ministry of Economy, Energy and Tourism shall ensure the administrative services for the operation of the National Consumer Protection Council.
Article 175. (1) The National Consumer Protection Council shall perform the following functions: 1. advise the Minister of Economy, Energy and Tourism on the conduct of an effective consumer policy;
2. draw up programmes for conduct of consumer policy;
3. submit proposals, care of the Minister of Economy, Energy and Tourism, to amend and supplement the legal regulation of consumer protection;
4. submit proposals to the relevant state bodies in connection with the efficient application of the legislation concerning consumer protection;
5. give opinions on draft statutory instruments related to consumer rights;
6. encourage the conclusion of agreements between consumer associations and traders associations;
7. consider any other matters related to consumer protection.
(2) By decision of the National Consumer Protection Council, commissions and working groups may be formed therewith to address specific issues.
Article 176. The National Consumer Protection Council shall be called to a meeting by the Minister of Economy, Energy and Tourism at least once every four months and may act when at least two-thirds of the members thereof are present at the meeting. Decisions shall require a simple majority of the members of the Council. The National Consumer Protection Council may also be convened on the requisition of one half of the members thereof.
Article 177. The members of the National Consumer Protection Council shall not receive remuneration for their work in the Council.
Chapter Nine METHODS FOR SETTLEMENT OFCONSUMER DISPUTES
Section I Consumer Complaints and Alerts
Article 178. (1) (Amended, SG No. 18/2011) In case of violation of the rights provided thereto under this Act, consumers and consumer associations shall be entitled to submit complaints, alerts and suggestions to the control authorities performing consumer protection functions. Copies of any such complaints, alerts and suggestions may be dispatched to superior authorities as well. (2) (Amended, SG No. 18/2011) The complaints, alerts and suggestions shall be submitted to the Commission for Consumer Protection in writing or by electronic mail and shall include:
1. the designation of the authority to which the complaint, alert or suggestion is addressed;
2. the names, postal or electronic mail address of the complainant;
3. the entity against which the complaint, alert or suggestion is submitted, specifying the designation of the company or of the business premises, as well as the registered office or address of the place of business thereof;
4. the complaints and requests of the complainant;
5. signature of the person who submits the complaint, alert or suggestion or of the authorized representative thereof; in case the complaint, alert or suggestion is submitted through an authorized representative, a power of attorney shall be attached;
6. evidence at the disposal of the complainant (copy of cash register receipts, invoices, contracts and other such on which the claim is based).
(3) (New, SG No. 18/2011) If the complaint, alert or suggestion does not conform to the requirements of Paragraph (2), the Commission for Protection of Competition shall notify the complainant within seven days after receipt of the complaint and shall not institute proceedings for consideration of the said complaint as long as the non-conformities are not cured.
(4) (Renumbered from Paragraph (3), amended, SG No. 18/2011) Any complaint, alert or suggestion submitted to a non-competent authority shall be forwarded to the competent authority not later than seven days after the date of the receipt, and the submitters thereof shall be notified. The complaint, alert or suggestion shall not be forwarded where there is information that the matter has been referred to the competent authority as well.
Article 179. (1) (Amended, SG No. 18/2011) The state bodies shall be obligated to register any consumer complaints, alerts and suggestions submitted thereto and to institute proceedings for consideration of the said complaints, alerts and suggestions. No proceedings shall be instituted on anonymous alerts. (2) (Amended, SG No. 18/2011) The authority whereto a complaint, alert or suggestion was addressed shall be obligated to guide the consumer and to explain the rights and obligations thereof.
(3) Any persons whereof the requests are unlawful or unjustified or cannot be satisfied for an objective reason shall be notified of the considerations for this.
Article 180. (1) (Amended, SG No. 18/2011) Where a check on a complaint, alert or petition need not be conducted, the competent authority shall be obligated to examine the case and to make a decision within fourteen days, and in the rest of the cases, within one month after the date of receipt of the complaint, alert or suggestion. (2) (Amended, SG No. 18/2011) The decision on the complaint, alert or suggestion shall be communicated in writing to the submitter and to the other interested parties and organizations, if any, within seven days after the date of rendition of the said decision.
(3) Decisions of great public importance may be communicated through the press or in some other appropriate manner, at the discretion of the rendering authority.
(4) (Amended, SG No. 18/2011) Where a complaint, alert or suggestion contains any request which has not been granted, the competent authority shall state its considerations and reasoning for not granting the said request in its reply to the submitter.
Article 181. (1) (Amended, SG No. 18/2011) Any complaints, alerts and suggestions submitted on a second occasion in a matter on which a decision has been made shall not be considered unless they refer to the implementation of the decision or are based on new facts and circumstances. (2) (Amended, SG No. 18/2011) Any complaints, alerts and suggestions left without consideration shall be returned to the submitter and the grounds for this shall be communicated thereto.
(3) (Amended, SG No. 18/2011) Any complaints, alerts and suggestions on matters that have been addressed under Paragraph (2) but which contain new circumstances shall be addressed only in reference to the new circumstances.
Section II Conciliation Committees
Article 182. (1) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall establish conciliation committees, which shall assist in the resolution of disputes between consumers and traders, including such in connection with guarantee liability, the right to complain of goods or services and unfair terms in contracts, commercial practices and contracts concluded with consumers. (2) The Minister of Economy, Energy and Tourism shall designate by an order the seat and geographical area of competence of the conciliation committees and shall approve a list of the members of the said committees who shall assist for a settlement between consumers and traders. Any such order shall be promulgated in the State Gazette.
(3) (New, SG No. 18/2011) Acting on a motion by the Chairperson of the Commission for Consumer Protection, the Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue an order designating mediators, who shall be employees of the Commission and shall assist the settlement of disputes between consumers and traders.
(4) (Renumbered from Paragraph (3), amended, SG No. 18/2011) The assistance under Paragraphs (1) and (3) shall be provided at a request of the consumer, wherein the consumer shall indicate the mediator or conciliation committee who or which is to conduct the proceedings and the place of the proceedings. Upon a choice of a mediator for conduct of the proceedings, the consumer shall indicate a nucleated settlement from among the nucleated settlements wherein the Commission for Consumer Protection has established local subdivisions, and upon selection of a conciliation committee, the said committee shall be designated according to the place of residence of the consumer within the geographical area of competence of the said committee.
(5) (Renumbered from Paragraph (4), amended, SG No. 18/2011) Proceedings before a mediator or a conciliation committee shall not be a mandatory prerequisite for bringing an action in the court.
Article 183. (1) (Supplemented, SG No. 18/2011) A conciliation committee shall include one representative each of the Commission for Consumer Protection, designated by the Chairperson of the said Commission, a representative of a traders association and a representative of a consumer association. The last two representatives must be suitably qualified and shall be designated from the approved list referred to in Article 182 (2) herein on a motion by the respective associations depending on the subject of the request. (2) If a conciliation committee cannot be established for lack of a representative of a traders association or of a consumer association, the Minister of Economy, Energy and Tourism shall designate by an order a conciliation committee which shall assist in the resolution of disputes in the area where a conciliation committee cannot be established.
Article 184. (1) (Amended, SG No. 18/2011) The mediator and the conciliation committee shall assist the voluntary settlement of disputes through reaching an accommodation between the parties to the dispute. (2) If a party to a dispute fails to meet the obligations thereof under the accommodation, the other party may go to court for consideration of the dispute subject to the accommodation.
Article 185. The Minister of Economy, Energy and Tourism shall issue Rules of Operation of the conciliation committees.
Section III Collective Remedies. Actions for Injunction and for Compensation of Consumers
Article 186. (1) (Suplemented, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007, SG No. 59/2007) Consumer protection associations included in the list referred to in Item 7 of Article 164 (1) herein may bring an action for cessation or for prohibition of any acts or commercial practices which infringe on the collective interests of consumers. Any such action shall be examined according to the procedure established by Chapter Thirty-Three Proceedings in Class Actions' of the Code of Civil Procedure. (2) "Infringement on the collective interests of consumers" shall be any act which harms the collective interests of consumers and is contrary to the provisions of:
1. (Amended, SG No. 64/2007, SG No. 102/2008, SG No. 18/2011) Section I "Contracts Concluded Away from Business Premises", Section II "Distance Contracts" and Section IV "Unfair Commercial Practices" of Chapter Four herein, Section II "Guarantees Associated with Consumer Goods" and Section III "Complaints" of Chapter Five herein, Chapter Six "Unfair Terms in Consumer Contracts", and Chapter Seven "Timeshare Contracts. Long-Term Holiday Product Contracts. Resale and Exchange Contracts";
2. (Amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) Section II "Pre-arranged Group and Individual Tours at an Inclusive Price" of Chapter Seven of the Tourism Act;
3. (Amended, SG No. 18/2011) Chapter Four "Commercial Communications" of the Radio and Television Act;
4. (Amended, SG No. 53/2006, SG No. 31/2007, SG No. 18/2011) Chapter Eleven "Advertising for Medicinal Products" of the Medicinal Products in Human Medicine Act;
5. (New, SG No. 51/2006) the Electronic Commerce Act;
6. (New, SG No. 53/2006) the Consumer Credit Act;
7. (New, SG No. 105/2006) the Distance Marketing of Financial Services Act;
8. (New, SG No. 18/2011) the Service Activities Act;
9. (Renumbered from Item 5, SG No. 51/2006, renumbered from Item 6 and supplemented, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007, renumbered from Item 7, SG No. 105/2006, renumbered from Item 8, SG No. 18/2011) other laws relevant to consumer protection, or
10. (New, SG No. 53/2006, renumbered from Item 8, SG No. 105/2006, effective 1.01.2007, renumbered from Item 9, SG No. 18/2011) the national legislation of a Member State of the European Union which transposes the following Directives:
(a) (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008);
(b) (Amended, SG No. 64/2007) Council Directive 85/577/EEC to protect the consumer in respect of contracts negotiated away from business premises;
(c) (Amended, SG No. 64/2007, SG No. 18/2010, effective, 12.05.2010) Directive 2008/48/EC of the European Parliament and of the Council of 23 April 2008 on credit agreements for consumers and repealing Council Directive 87/102/EEC (OJ, L 133/66 of 22 May 2008);
(d) (Amended, SG No. 64/2007) Council Directive 89/552/EEC on the coordination of certain provisions laid down by law, regulation or administrative action in Member States concerning the pursuit of television broadcasting activities;
(e) (Amended, SG No. 64/2007) Council Directive 90/314/EEC on package travel, package holidays and package tours;
(f) (Amended, SG No. 64/2007, repealed, SG No. 102/2008);
(g) (Amended, SG No. 64/2007) Council Directive 93/13/EEC on unfair terms in consumer contracts;
(h) (Amended, SG No. 64/2007, SG No. 18/2011) Directive 2008/122/EC of the European Parliament and of the Council of 14 January 2009 on the protection of consumers in respect of certain aspects of timeshare, long-term holiday product, resale and exchange contracts (OJ, L 33/10 of 3 February 2009);
(i) (Amended, SG No. 64/2007) Directive 97/7/EC of the European Parliament and of the Council on the protection of consumers in respect of distance contracts;
(j) (Amended, SG No. 64/2007) Directive 1999/44/EC of the European Parliament and of the Council on certain aspects of the sale of consumer goods and associated guarantees;
(k) (Amended, SG No. 64/2007) Directive 2000/31/EC of the European Parliament and of the Council on certain legal aspects of information society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (Directive on electronic commerce);
(l) (Amended, SG No. 64/2007) Directive 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council concerning the distance marketing of consumer financial services and amending Council Directive 90/619/EEC and Directives 97/7/EC and 98/27/EC;
(m) (New, SG No. 64/2007) Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market and amending Council Directive 84/450/EEC, Directives 97/7/EC, 98/27/EC and 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council and Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council;
(n) (New, SG No. 15/2010) Directive 2006/123/EC of the European Parliament and of the Council of 12 December 2006 on services in the internal market.
(3) (Amended, SG No. 53/2006, SG No. 64/2007, SG No. 102/2008) The Commission for Consumer Protection may also bring actions for cessation or for prohibition of acts or commercial practices infringing on the collective interests of consumers.
Article 186a. (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) (1) (Supplemented, SG No. 64/2007) Action under Article 186 (1) and (3) herein may also be brought by a qualified entity of a Member State of the European Union within whose territory the consequences of the infringement on the collective interests of consumers, committed within the territory of the Republic of Bulgaria, have occurred. (2) A qualified entity may bring an action under Paragraph (1) provided that:
1. the infringement adversely affects the interests subject to the protection of this qualified entity;
2. the entity is on the list of qualified entities, prepared by the European Commission and published in the Official Journal of the European Union.
(3) The court shall judge whether the objects of the qualified entity, included in the list referred to in Item 2 of Paragraph (2), permit this entity to bring the action for protection of the collective interests of consumers.
Article 186b. (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007, repealed, SG No. 59/2007).
Article 187. Where the court holds that a specific commercial practice or act constitutes an infringement under Article 186 herein, the court may: 1. require from the producer, importer, trader and supplier to publish, in an appropriate form and at the own expense thereof, the judgment of court in full or in part and/or to publish a corrective statement, with a view to eliminating the effect of the infringement;
2. order the producer, importer, trader and supplier to cease the unlawful commercial practice or to remove from the contract the unfair terms within a specific time limit;
3. decree other appropriate measures for cessation of the infringements at the request of the persons referred to in Article 186 (1) herein.
Article 188. (1) Consumer associations shall have the right to bring an action for compensation of the damage inflicted on the collective interests of consumers. (2) (Repealed, SG No. 59/2007).
(3) (Repealed, SG No. 59/2007).
(4) Where the claim for compensation has been lodged by more than one consumer association, the compensation shall be awarded to all claimants for joint disposal.
(5) The compensation received may be expended only on protection of consumer interests.
Article 189. (1) Where damage has been inflicted on two or more consumers, the consumer associations may bring an action on their behalf before the court for compensation of the damage sustained by the consumers, provided that: 1. the consumers can be identified;
2. the consumers have suffered individual damage caused by one and the same producer, importer, trader or supplier, and the injuries are of the same origin;
3. the consumer association has been authorized in writing by an express power of attorney for representation in legal proceedings by at least two consumers to bring action for compensation on behalf of the said consumers, and to represent them in the proceedings.
(2) (Repealed, SG No. 59/2007).
(3) (Repealed, SG No. 59/2007).
(4) The conditions under Paragraph (1) must also be fulfilled for the bringing of a civil action in a criminal proceeding according to the procedure established by the Criminal Procedure Code.
(5) (Repealed, SG No. 59/2007).
Article 190. (Amended, SG No. 53/2006) The actions under this Section shall be brought according to the place where the infringement was committed or according to the permanent address or registered office of the defendant.
Article 190a. (New, SG No. 53/2006, repealed, SG No. 59/2007).
Chapter Ten CONTROL
Article 191. (1) (Amended, SG No. 18/2011) Control under this Act shall be exercised by the Commission for Consumer Protection. (2) Control under Section I "General Safety of Products and Services" of Chapter Five herein shall be exercised by the authorities referred to in Article 82 herein.
(3) Control under Chapter Two, Section III of Chapter Four and Sections II and III of Chapter Five herein shall furthermore be exercised by the consumer protection units in the municipal administration.
(4) (New, SG No. 18/2011, effective 1.11.2012) The Commission for Consumer Protection shall exercise control as to fulfilment of the requirements of Regulation (EC) No 1222/2009 of the European Parliament and of the Council of 25 November 2009 on the labelling of tyres with respect to fuel efficiency and other essential parameters (OJ, L 342/46 of 22 December 2009), hereinafter referred to as "Regulation (EC) No 1222/2009".
Article 192. Officials of the control authorities covered under Article 191 herein shall be entitled to: 1. unimpeded access to production facilities and business premises;
2. require any documents needed in connection with the control exercised thereby;
3. take samples for laboratory testing;
4. recruit experts in the relevant field, where the check is particularly complicated and requires special expertise;
5. draw up statements on ascertainment of violations.
Article 192a. (New, SG No. 105/2006) (1) The officials of the Commission for Consumer Protection shall also be entitled to: 1. access to all the documents directly or indirectly relevant to a breach of this Act, regardless of the form of the document;
2. order any person to provide information on a breach of this Act that he knows of;
3. carry out on-site inspections.
(2) The Chairperson of the Commission for Consumer Protection shall have the right to:
1. order the offender in writing to discontinue the breach under this Act;
2. require from the offender to make a statement that he will discontinue the breach under this Act and, if necessary, oblige him to disclose the statement in the public domain;
3. order the termination or prohibition of any breach of this Act and, if necessary, disclose the order for termination or prohibition of the breach in the public domain.
Article 193. The officials of the control authorities referred to in Article 191 herein shall: 1. establish the facts accurately during the control exercised thereby;
2. issue mandatory prescriptions for elimination of non-conformities and violations of the law;
3. give opinions on objections in connection with the established violations;
4. safeguard official, production and trade secrecy and not disclose any data on the checks prior to the completion of the checks, nor use any information obtained in the course of the checks for any other purposes other than as intended;
5. notify the relevant specialized control authority in the cases in which they have reason to believed that another statutory instrument has been violated.
Article 194. The specialized control authorities, provided for in other statutory instruments, whose control functions are directly or indirectly related to consumer protection, shall cooperate with the Commission on Consumer Protection and, to this end: 1. shall notify the Commission of any cases in which they have reason to believe that this Act has been violated;
2. participate in the conduct of joint checks.
Article 195. (Supplemented, SG No. 108/2006) The fines and sanctions collected under this Act shall be administered under the budget of the Ministry of Economy, Energy and Tourism with the exception of the fines and sanctions under punitive decrees, issued by the mayors of municipalities or officials empowered by them, which are transferred to the respective municipal budget.
Article 196. (1) Resources shall be allocated to the budget of the Ministry of Economy, Energy and Tourism for the following activities under this Act: 1. drafting of statutory instruments on consumer protection;
2. programmes and participation in national and international consumer protection events;
3. support for the activities of consumer associations under Article 172 herein;
4. ensuring the operation of the National Consumer Protection Council;
5. providing information and promoting activities related to the protection of consumer rights;
6. delivery of qualifications and training to the employees of consumer protection authorities;
7. assisting the activities of conciliation committees under Article 182 herein;
8. construction, development and maintenance of physical facilities of the control authorities;
9. analyses and expert assessments in connection with the control activities under this Act;
10. insurance of the employees of the control authorities under this Act;
11. remuneration of independent experts, consultants and part-time assistants and ensuring conditions for their work;
12. secondment of the employees of the control authorities under this Act within the territory of the country;
13. other expenses incidental to consumer protection.
(2) (Repealed, SG No. 38/2012, effective 1.07.2012) .
(3) (Repealed, SG No. 38/2012, effective 1.07.2012) .
Chapter Eleven ADMINISTRATIVE PENALTYPROVISIONS
Article 197. Any natural person, who violates the provisions of Articles 4, 5, 6 and 8 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 300 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,500.
Article 198. Any natural person, who breaches the requirements for product labelling under Articles 9, 10 and 11 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 300 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,500.
Article 199. Any natural person, who violates Articles 13 and 14 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 2,000.
Article 200. Any natural person, who violates the provisions of Articles 15, 16, 17, 19, Article 20 (1) and Articles 21 to 29 herein and of any ordinances referred to in Article 31 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 300 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 201. Any natural person, who violates Article 30 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 202. (Repealed, SG No. 102/2008).
Article 203. (Repealed, SG No. 102/2008).
Article 204. Any natural person, who violates the provision of Article 46 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 205. Any natural person, who violates the provision of Article 51 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 5,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 15,000.
Article 206. (Amended, SG No. 105/2006) (1) (Redesignated from Article 206, SG No. 27/2013) Any natural person, who fails to fulfil the obligations thereof to provide information to a consumer under Article 52, or Article 59 herein, shall be liable to a fine of BGN 100 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,000, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty of BGN 300 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000. (2) (New, SG No. 27/2013) Any supplier, who or which violates the provisions of Article 54 (1) and (2) or of Article 54a herein, shall be liable to a fine or a pecuniary penalty of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000 for each particular case.
Article 207. (Repealed, SG No. 64/2007, new, SG No. 27/2013) (1) Any person, who or which hinders a consumerТs right under Article 55 (1) herein to withdraw from a distance contract, shall be liable to a fine or a pecuniary penalty of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000 for each particular case.
(2) Any person, who or which fails to fulfil the obligation thereof referred to in Article 55 (6) herein, shall be liable to a fine or a pecuniary penalty of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000 for each particular case.
Article 208. Any natural person who, in violation of Article 62 (1) herein, supplies products and provides services to a consumer in return for payment without an explicit and prior request from the consumer, shall be liable to a fine, and such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 208a. (New, SG No. 27/2013) Any person, who violates the provisions of Article 62a or of Article 62b herein, shall be liable to a fine of BGN 1,000, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty of BGN 5,000, for each particular case.
Article 209. Any natural person, who violates Articles 63, 64, Article 65 (1) and Article 66 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 210. Any natural person, who violates the provision of Article 67 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 210a. (New, SG No. 64/2007, amended and supplemented, SG No. 102/2008) Any natural person, who violates Article 68c, Article 68d, Items 1 to 11, 13, 15, 18 to 23 of Article 68g and Items 3 to 6 of Article 68j herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 10,000.
Article 210b. (New, SG No. 64/2007) Any natural person, who violates Items 12, 14, 16 and 16 of Article 68g and Items 1, 2, 7 and 8 of Article 68j herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 15,000.
Article 210c. (New, SG No. 102/2008) Any [natural] person, who fails to execute an order referred to in Article 68k (1) herein or a directive referred to in Article 68k (3) herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 10,000.
Article 211. Any natural person, who violates the provision of Article 69 (1) herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 5,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 25,000.
Article 212. Any producer or service provider, who offers products and services to consumers without having assessed and certified the conformity thereof to the statutorily established safety requirements under Article 72 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 5,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 10,000.
Article 213. Any natural person, who violates the provision of Article 73 (1) herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 214. Any natural person, who violates Article 76 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 215. Any natural person, who fails to execute an order or a mandatory prescription by a control authority for taking measures to ensure the safety of products and services under Article 75 (3), Articles 84, 85, Article 86 (1), Article 87, Article 88 (1), Article 89 (1), (2) and (3), Articles 91, 92, 93 and 100 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 3,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 15,000.
Article 216. Any natural person, who violates Article 77 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 217. (1) Any person, who denies access to production or commercial premises or storage facilities or in any way whatsoever obstructs a control authority in executing the official duties thereof under Article 94 herein, shall be liable to a fine of BGN 1,000. (2) A repeated violation shall be punishable by a fine of BGN 3,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 5,000.
Article 218. Any natural person, who fails to fulfil the obligation under Articles 79 and 80 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 3,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 10,000.
Article 219. Any natural person, who violates the ordinance referred to in Article 99 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and natural person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 5,000.
Article 220. Any official, who violates the provision of Article 101 (3) herein, shall be liable to a fine of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 5,000, unless the violation constitutes a criminal offence under the Criminal Code.
Article 221. (Amended, SG No. 18/2011) Any [natural] person, who violates the provisions of Articles 118 and 119 herein on making available a guarantee for consumer goods in writing and on the requirements to the information that the guarantee statement must contain, shall be liable to a fine, and any such sole trader and natural person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,500.
Article 222. Any [natural] person, who violates the provisions of Article 123 (2), Articles 127 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 222a. (New, SG No. 64/2007, amended, SG No. 18/2011) Any [natural] person, who violates Article 113 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 223. (Amended, SG No. 18/2011) Any [natural] person, who fails to fulfil the obligations thereof under Articles 156 to 158, 160, 161b to 161e and 161i herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 224. (Amended, SG No. 18/2011) Any [natural] person, who advertises a contract or group of contracts in violation of the requirements of Articles 159 and 161 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000. (2) The fine or the pecuniary penalty under Paragraph (1) shall furthermore be imposed on any person who or which broadcasts or offers for broadcasting at the own expense thereof any advertising for conclusion of a contract which does not conform to the requirements of Articles 159 and 161 herein.
Article 225. (Amended, SG No. 18/2011) (1) Any [natural] person who, in violation of Article 161g herein, directly or indirectly charges any costs to a consumer who exercises the right thereof to withdraw from the contract as concluded, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000. (2) Any [natural] person who, in violation of Article 161h herein, demands or receives any advance payment, provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt or any other consideration from a consumer, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 225a. (New, SG No. 64/2007, amended, SG No. 18/2011, effective 1.11.2012) (1) Any supplier within the meaning of Regulation (EC) No 1222/2009, who or which fails to fulfil the obligations thereof under Article 4 of the Regulation, shall be liable to a fine of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,500 or to a pecuniary penalty of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000. (2) Any distributor within the meaning of Regulation (EC) No 1222/2009, who or which fails to fulfil the obligations thereof under Article 5 of the Regulation, shall be liable to a fine of BGN 500 or to a pecuniary penalty of BGN 2,000.
(3) Any vehicle supplier or vehicle distributor within the meaning of Regulation (EC) No 1222/2009, who or which fails to fulfil the obligations thereof under Article 6 of the Regulation, shall be liable to a fine of BGN 500 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,500 or to a pecuniary penalty of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 226. (1) Any natural person, who fails to fulfil a court order to take measures under Article 189 herein for cessation of infringements or who, in defiance of a court order, continues to engage in an unlawful commercial practice or to offer contracts with unfair terms to consumers, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 5,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 25,000. (2) (Amended, SG No. 64/2007, effective 11.08.2007) The fine or pecuniary penalty shall be imposed according to the procedure established by Article 405 of the Judiciary System Act.
Article 227. Any official, who fails to perform a duty under this Act, shall be liable to a fine of BGN 100 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,000.
Article 228. Any natural person, who commits a violation of this Act other than those specified in this Chapter, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 100 or exceeding this amount but not exceeding BGN 500.
Article 229. Any natural person, who violates the ordinances and the other statutory instruments for the application of this Act, for which no sanctions are provided under this Chapter, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 50 or exceeding this amount but not exceeding BGN 500.
Article 230. Any natural person, who fails to execute a mandatory prescription by a consumer protection control authority for elimination of non-conformities and violations of the law, outside the cases under Article 215 herein, shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 200 or exceeding this amount but not exceeding BGN 1,000.
Article 230a. (New, SG No. 105/2006, amended, SG No. 18/2011) For obstructing ficials in implementing the powers thereof under Articles 192 and 192a herein and for failing to execute an order under Item 2 of Article 192a (1) and Article 192a (2) herein, the culpable [natural] persons shall be liable to a fine, while sole traders and legal persons shall be liable to a pecuniary penalty, of BGN 1,000 or exceeding this amount but not exceeding BGN 3,000.
Article 231. Any natural person, who commits a repeated violation under this Chapter shall be liable to a fine, and any such sole trader and legal person shall be liable to a pecuniary penalty, in a double amount.
Article 232. (1) In the cases of any violation under this Act sanctioned by an effective penalty decree, the control authority shall recommend to the authority that has issued the licence and/or authorization for practice of business that the said authority revoke the said licence and/or authorization. (2) The authority that has issued the licence and/or the authorization for practice of business shall rule on the recommendation by a reasoned decision and shall immediately notify the control authority referred to in Paragraph (1) herein of the results of the said decision, and in case the issuing authority is revoking the licence or authorization as issued, it shall specify the date and the grounds for the revocation thereof.
Article 233. (1) The written statements ascertaining violations shall be drawn up by officials designated by the head of the relevant control authority or by the municipality mayor. (2) Penalty decrees shall be issued by the head of the relevant control authority, the municipality mayor or officials authorized thereby.
(3) The ascertainment of violations, the issuing, appeal against and execution of penalty decrees shall follow the procedure established by the Administrative Violations and Sanctions Act.
1. access to all the documents directly or indirectly relevant to a breach of this Act, regardless of the form of the document; 2. order any person to provide information on a breach of this Act that he knows of;
3. carry out on-site inspections.
(2) The Chairperson of the Commission for Consumer Protection shall have the right to:
1. order the offender in writing to discontinue the breach under this Act;
2. require from the offender to make a statement that he will discontinue the breach under this Act and, if necessary, oblige him to disclose the statement in the public domain;
3. order the termination or prohibition of any breach of this Act and, if necessary, disclose the order for termination or prohibition of the breach in the public domain.
SUPPLEMENTARYPROVISIONS
§ 1. Where the provisions of any two laws are in conflict, the provisions of the law providing a higher degree of consumer protection shall apply.
§ 1a. (New, SG No. 64/2007) Where the provisions of Section IV of Chapter Four herein are in conflict with any directly effective provisions of Community law containing any special requirements regarding unfair commercial practices, the provisions of Community law shall apply.
§ 1b. (New, SG No. 64/2007) Where the provisions of Section IV of Chapter Four herein are in conflict with the provisions of any other law which provides for more rigorous requirements regarding unfair commercial practices, that law shall apply.
§ 2. The provisions of Section I of Chapter Five herein shall apply to all products and services, irrespective of the selling techniques, including distance and electronic selling.
§ 3. The provisions of Section I of Chapter Five herein shall likewise apply to products designed for professional use that may be used by consumers where the said products may pose risks to consumer health and safety when used under reasonably foreseeable conditions.
§ 4. The provisions of Section I of Chapter Five herein shall not apply to second-hand products supplied as antiques (antique goods) or as products in need of repairing or reconditioning prior to being used, provided that the supplier clearly informs the person to whom the supplier supplies the product of the need of the reconditioning or repair thereof.
§ 5. Where another statutory instrument establishes specific safety requirements for certain products or types of products, the provisions of Section I of Chapter Five herein shall apply to all other cases and risks or risk categories which are not provided for under the special statutory instrument.
§ 6. (Amended, SG No. 64/2007) The provisions of Articles 69 to 72 of Section I of Chapter Five herein shall apply to cosmetic products in respect of the risks which are not subject to legal regulation in a special statutory instrument.
§ 7. (Amended, SG No. 64/2007) The provisions of Articles 74 to 81, 90 and 91 of Section I of Chapter Five herein shall likewise apply in respect of toys, cosmetic products, personal protective equipment and electrical equipment designed for use within certain voltage limits.
§ 8. The provisions of Articles 83, 84, 85, 87, 88 and 89 of Section I of Chapter Five herein shall likewise apply in respect of electrical equipment designed for use within certain voltage limits.
§ 9. The provisions of Section II of Chapter Five herein shall likewise apply to contracts for work done and materials supplied and to manufacturing agreements. The provisions of Section II of Chapter Five herein shall likewise apply in respect of gas and water where they are put up for sale in a limited volume or set quantity.
§ 10. The provisions of Section II of Chapter Five herein shall not apply in respect of any sales effected by a public or private enforcement agent, as well as in respect of any sales of goods abandoned to the Exchequer or confiscated, which are effected by public authorities. The provisions of Section II of Chapter Five herein shall not apply in respect of electricity and of any goods sold at public auction.
§ 11. The provisions of Section IV of Chapter Five herein shall not apply to any damage resulting from accidents caused by atomic energy, the terms and procedure for which are regulated by another statutory instruments or arise from obligations provided for in international conventions whereto the Republic of Bulgaria is a party.
§ 12. The provisions of Section IV of Chapter Five herein shall not apply to any products put into circulation prior to the entry of this Act into force.
§ 12a. (New, SG No. 18/2011) The provisions of Chapter Six shall not apply in respect of any contractual terms which reflect statutory or regulatory provisions or principles of international conventions, particularly in the transport area, to which the Member States of the European Union are party.
§ 13. Within the meaning given by this Act: 1. "Consumer" shall be any natural person who acquires products or uses services for purposes that do not fall within the sphere of his or her commercial or professional activity, and any natural person who, as a party to a contract under this Act, acts outside his or her commercial or professional capacity.
2. (Supplemented, SG No. 64/2007) "Trader" shall be any natural or legal person who or which sells or offers for sale products, or provides services to consumers, or who or which concludes a contract with a consumer within his, her or its commercial or professional capacity, whether in the public or private sector, as well as anyone acting on behalf of and for the account of a trader.
3. "Producer" shall be any natural or legal person who or which:
(a) manufactures, in the course of the business thereof, a finished product or materially alters or reconditions a product with a view to its placing on the market;
(b) presents himself, herself or itself as the manufacturer by putting the name thereof or the business name, trade mark or other distinguishing feature thereof on the product, the packaging of the product or the technical or commercial documents thereof.
4. "Supplier" shall be any natural or legal person in the supply chain who or which, in the course of the business thereof, transfers ownership or establishes, or transfers other rights in rem to products in favour of another supplier or trader, or who or which concludes a contract with a consumer, whether in the public or private sector.
5. (Amended, SG No. 64/2007) "Importer" shall be any natural or legal person who or which brings a product into the territory of the European Community as part of the commercial or professional activities thereof, for the purpose of distribution of the said product within the territory of the European Community.
6. "Placing on the market" shall be the making of a product or service available to consumers, whether in return for payment or free of charge, for the first time, for the purpose of consumption or use of the said product.
7. "Packaging" shall be containers and any other devices or materials suitable for the purpose of containing and storing various products offered directly to consumers.
8. "Selling price" shall be the final price for a unit of a product or a given quantity of a product or for a service, including value added tax and all additional taxes and fees.
9. "Unit price" shall be the final price, including value added tax and all additional taxes and fees per unit of measurement of the product offered. The unit of measurement shall be: for products sold by volume, one litre or one cubic metre; for products sold by weight: one kilogram; for products sold by length: one metre; for products sold by area: one square metre.
10. "Products sold in bulk" shall be products which are not pre-packaged and are measured in the presence of the consumer.
11. "Auction" shall be a procedure for arrangement of the sale of products where the persons who have expressed interest in the product are afforded the opportunity to inspect it and to offer a price.
12. "Financial service" shall be any service related to the activity of credit institutions, insurance companies and investment companies, such as:
(a) acceptance of deposits and other repayable funds from the public;
(b) lending, including consumer credit or mortgage credit;
(c) financial leasing;
(d) funds transfers, issuing and administration of payment instruments;
(e) currency exchange;
(f) furnishing guarantees and assuming commitments;
(g) acceptance, transmission and/or fulfilment of orders and provision of services for the following financial products: money market instruments, transfer of securities, financial futures and options, and exchange rates and interest rate instruments;
(h) portfolio management and provision of investment advice in respect of the instruments referred to in Littera (g);
(i) safekeeping and administration of securities;
(j) (amended, SG No. 59/2006) safe deposit boxes vault services;
(k) life assurance;
(l) all classes of insurance other than the insurance referred to in Littera (k);
(m) insurance linked to an investment fund;
(n) health insurance;
(o) personal pension schemes.
13. "Product" shall be any product of labour, which is intended for consumption or may be used by consumers, even if not intended for them, and which is supplied or made available in the course of a commercial activity, whether for consideration or not, and whether new, used or reconditioned.
14. "Service" shall be any physical or intellectual activity which is performed independently, is intended for another person, and whose principal object is not the transfer of possession of a thing.
15. "Serious risk" shall be any serious risk, including those the effects of which are not immediate, to the health and safety of consumers, which requires rapid intervention by the control authorities;
16. "Recall" shall be any measure aimed at achieving the return of a dangerous product that has already been supplied or made available to consumers by a producer or distributor;
17. "Withdrawal" shall be any measure aimed at preventing the distribution, display and offer of a product dangerous to consumers.
18. "Professional secrecy" shall be any information which the control authorities acquire for the purposes of safety control or in connection with the said control and whose disclosure may jeopardize the commercial interest or reputation of the producer, distributor, service provider or of a third party. Professional secrecy shall not constitute an official secret within the meaning given by the Classified Information Protection Act .
19. "Injured person" shall be any natural person who has suffered damage to property due to a defective product.
20. "Putting into circulation" shall be the making of a product available, whether in return for payment or free of charge, for the first time, to a supplier or trader, whereupon the said product proceeds from the stage of production or import to the stage of distribution in the supply chain, including storage of the product for the purpose of sale or distribution.
21. "Repeated violation" shall be any violation which is committed within one year after the entry into effect of a penalty decree whereby a sanction was imposed for a violation of the same kind.
22. (New, SG No. 53/2006, effective 1.01.2007) "Eligible organization" shall be any organization established in compliance with the requirements of the national law of a European Union Member State to protect the collective interests of consumers, which has legal interest to bring actions for cessation or for prohibition of any acts or commercial practices, which infringe on the collective interests of consumers.
23. (New, SG No. 64/2007) "Commercial practice" shall be any act, omission, course of conduct, commercial representation or commercial communication including advertising and marketing, by a trader to a consumer, which is directly connected with the promotion, sale or supply of a product or the provision of a service to consumers.
24. (New, SG No. 64/2007) "Very limited time" shall be the period specified in Article 66 (1) herein.
25. (New, SG No. 64/2007) "Material distortion of the economic behaviour of consumers" shall be the use of a commercial practice to appreciably impair the consumer's ability to make an informed decision to purchase a product or a service, thereby causing the consumer to take a transactional decision that the said consumer would not have taken without use of the said commercial practice.
26. (New, SG No. 64/2007) "Code of good practice" shall be an agreement or set of rules which does not arise from the statutory instruments and which defines the behaviour of traders who undertake to be bound by the code in relation to one or more particular commercial practices or in relation to one or more economic activities.
27. (New, SG No. 64/2007) "Code owner" shall be a trader which is responsible for the formulation and revision of a code of
good practice and/or for monitoring compliance with the code by the persons who have undertaken to be bound by the requirements of the said code.
28. (New, SG No. 64/2007) "Professional diligence" shall be the standard of special skill and care which a trader may be expected to possess and exercise towards a consumer, commensurate with honest market practices and/or the principle of good faith in the trader's field of activity.
29. (New, SG No. 64/2007) "Invitation to purchase" shall be a commercial communication which indicates characteristics of the product or service and the price thereof in a way appropriate to the means of the commercial communication used and which enables the consumer to make a purchase.
30. (New, SG No. 64/2007) "Undue influence" shall be exploiting a position of power in relation to the consumer so as to apply pressure on the consumer, even without using or threatening to use physical force, in a way which significantly limits the consumer's ability to make an informed decision to purchase a product or a service.
31. (New, SG No. 64/2007) "Transactional decision" shall be any decision taken by a consumer concerning whether, how and on what terms to purchase a product or a service, to make payment in whole or in part for a product, to retain or dispose of a product, or to exercise a contractual right in relation to the product or service, regardless of whether the consumer decides to act or to refrain from acting.
32. (New, SG No. 18/2011) "Durable medium" shall be any medium which enables the consumer or the trader to store information addressed personally to him, which allows the easy use of the said information for future reference for a period of time adequate for the purposes of the information, and which allows the unchanged reproduction of the information stored.
§ 13a. (New, SG No. 64/2007) This Act transposes the provisions of: 1. Directive 98/6/EC of the European Parliament and of the Council on consumer protection in the indication of the prices of products offered to consumers;
2. (Repealed, SG No. 102/2008);
3. Directive 97/55/EC of the European Parliament and of the Council amending Directive 84/450/EEC concerning misleading advertising so as to include comparative advertising;
4. Council Directive 85/577/EEC to protect the consumer in respect of contracts negotiated away from business premises;
5. Directive 97/7/EC of the European Parliament and of the Council on the protection of consumers in respect of distance contracts;
6. Directive 2001/95/EC of the European Parliament and of the Council on general product safety;
7. Directive 1999/44/EC of the European Parliament and of the Council on certain aspects of the sale of consumer goods and associated guarantees;
8. Council Directive 85/374/EEC on the approximation of the laws, regulations and administrative provisions of the Member States concerning liability for defective products;
9. Council Directive 93/13/EEC on unfair terms in consumer contracts;
10. (Amended, SG No. 18/2011) Directive 2008/122/EC of the European Parliament and of the Council of 14 January 2009 on the protection of consumers in respect of certain aspects of timeshare, long-term holiday product, resale and exchange contracts.;
11. Directive 98/27/EC of the European Parliament and of the Council on injunctions for the protection of consumers' interests;
12. Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market and amending Council Directive 84/450/EEC, Directives
97/7/EC, 98/27/EC and 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council and Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council.
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS
§ 14. The Consumer Protection and Rules of Trade Act (promulgated in the State Gazette No. 30 of 1999; amended in Nos. 17 and 19 of 2003, No. 42 of 2005) is hereby superseded.
§ 15. Any pending court proceedings for prohibition or cessation of the distribution of misleading or unfair advertising shall be concluded according to the procedure effective heretofore.
§ 16. Any pending court proceedings instituted in pursuance of Article 51 of the Consumer Protection and Rules of Trade Act as superseded shall be concluded according to the procedure effective heretofore.
§ 17. The provisions of this Act shall apply in respect of any limitation periods which have begun to run under the Consumer Protection and Rules of Trade Act as superseded, except where expiry of the period under the Act as superseded requires a longer period than the period provided for in this Act.
§ 18. (1) The Council of Ministers shall adopt the ordinances covered under Articles 12, 79 and 99 herein within six months after the promulgation of this Act in the State Gazette. (2) Until adoption of the ordinances referred to in Article 12 herein, the statutory instruments of secondary legislation issued for application of Article 7 of the Consumer Protection and Rules of Trade Act as superseded shall apply insofar as they are not contrary to this Act.
§ 19. The Minister of Economy, Energy and Tourism shall cause publication of the statutory instruments for the application of this Act within six months after the promulgation of this Act in the State Gazette.
§ 20. (1) The Trade and Consumer Protection Commission, which existed prior to the entry of this Act into force, shall retain the status thereof under the designation "Commission for Consumer Protection". (2) The Rules of Organization of the Trade and Consumer Protection Commission shall be brought into conformity with the requirements of this Act within one month after the entry of this Act into force.
§ 21. In the Code of Civil Procedure (promulgated in the Transactions of the Presidium of the National Assembly No. 12 of 1952; amended in No. 92 of 1952, No. 89 of 1953, No. 90 of 1955, No. 90 of 1956, No. 90 of 1958, Nos. 50 and 90 of 1961; corrected in No. 99 of 1961; amended in the State Gazette No. 1 of 1963, No. 23 of 1968, No. 27 of 1973, No. 89 of 1976, No. 36 of 1979, No. 28 of 1983, No. 41 of 1985, No. 27 of 1986, No. 55 of 1987, No. 60 of 1988, Nos. 31 and 38 of 1989, No. 31 of 1990, No. 62 of 1991, No. 55 of 1992, Nos. 61 and 93 of 1993, No. 87 of 1995, Nos. 12, 26, 37, 44 and 104 of 1996, Nos. 43, 55 and 124 of 1997, Nos. 21, 59, 70 and 73 of 1998, Nos. 64 and 103 of 1999, Nos. 36, 85 and 92 of 2000, No. 25 of 2001, Nos. 105 and 113 of 2002, Nos. 58 and 84 of 2003, Nos. 28 and 36 of 2004, Nos. 38, 42, 43, 79 and 86 of 2005), in Article 126a (1) there shall be added the following new Littera (s): "(s) on actions under Article 186 of the Consumer Protection Act."
§ 22. The Foodstuffs Act (promulgated in the State Gazette No. 90 of 1999; amended in No. 102 of 2003, No. 70 of 2004, No. 87 of 2005) shall be amended as follows: 1. In Article 4 , the words "and to products imitating foodstuffs" shall be deleted.
2. In Article 34 (3), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 23. In the Postal Services Act (promulgated in the State Gazette No. 64 of 2000; amended in No. 112 of 2001, Nos. 45 and 76 of 2002, No. 26 of 2003, Nos. 19 and 88 of 2005), in Article 66 (1), the words "in pursuance of Article 59 (3) of the Consumer Protection and Rules of Trade Act" shall be deleted.
§ 24. In the Skilled Crafts Act (promulgated in the State Gazette No. 42 of 2001; amended in No. 112 of 2001, No. 56 of 2002), in Article 5 (2) and Article 6 , the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 25. In the Wine and Spirits Act (promulgated in the State Gazette No. 86/1999; amended in No. 56/2002, Nos. 16, 108 and 113/2004), in Article 79 (1), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 26. The Funds Transfers, Electronic Payment Instruments and Payment Systems Act (promulgated in the State Gazette No. 31 of 2005) shall be amended as follows: 1. In Article 16 (4), the words "the Consumer Protection and Rules of Trade Act" shall be replaced by "the Consumer Protection Act".
2. In Article 69 and Article 70 (3), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 27. The Tourism Act (promulgated in the State Gazette No. 56 of 2002; amended in Nos. 119 and 120 of 2002, No. 39 of 2004, Nos. 28, 39 and 94 of 2005) shall be amended as follows: 1. In Article 31 , the words "unfair terms within the meaning given by Article 35 of the Consumer Protection and Rules of
Trade Act" shall be replaced by "unfair terms within the meaning given by Article 143 of the Consumer Protection Act".
2. In Article 59 (3), Item 2 of Article 64 (1), Article 64b (1), (2) and (4), and Article 87 (1) and (2), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 28. In the Human Medicinal Drugs and Pharmacies Act (promulgated in the State Gazette No. 36 of 1955, modified by Constitutional Court Judgment No. 10 of 1996, promulgated in No. 61 of 1996; amended in No. 38 of 1998, No. 30 of 1999, No. 10 of 2000, modified by Constitutional Court Judgment No. 3 of 2000, promulgated in No. 37 of 2000; amended in No. 59 of 2000, modified by Constitutional Court Judgment No. 7 of 2000, promulgated in No. 78 o 2000; amended in No. 41 of 2001, Nos. 107 and 120 of 2002; corrected in No. 2 of 2003; amended in Nos. 56, 71 and 112 of 2003, Nos. 70 and 111 of 2004, Nos. 37, 76, 85 and 87 of 2005), in Article 112 (2) and (3), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 29. In the Telecommunications Act (promulgated in the State Gazette No. 88 of 2003; amended in Nos. 19, 77, 88 and 95 of 2005), in Article 152 and Article 215 (2), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 30. In the Genetically Modified Organisms Act (promulgated in the State Gazette No. 27 of 2005; amended in No. 88 of 2005), in Item 1 (g) of Article 7 (5), Article 111 , Article 112 (2), Article 115 (1) and Article 143 (4) and (6), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 31. In the Tobacco and Tobacco Products Act (promulgated in the State Gazette No. 101 of 1993; amended in No. 19 of 1994, No. 110 of 1996, No. 153 of 1998, No. 113 of 1999, Nos. 33 and 102 of 2000, No. 110 of 2001, No. 20 of 2003, Nos. 57 and 70 of 2004, Nos. 91 and 95 of 2005), in Item 6 of Article 52 (1) and in Article 52a (1), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 32. In the Road Traffic Act (promulgated in the State Gazette No. 20 of 1999; amended in No. 1 of 2000, Nos. 43, 45 and 76 of 2002, Nos. 16 and 22 of 2003, Nos. 6, 70, 85 and 115 of 2004, Nos. 79 and 92 of 2005), in Article 166a (1), Article 166b (2) and (3) and Article 173a (1) and (2), the words "the Trade and Consumer Protection Commission" shall be replaced by "the Commission for Consumer Protection".
§ 33. In the Measurements Act (promulgated in the State Gazette No. 46 of 2002; amended in Nos. 88 and 95 of 2005), in Article 75 (2), the words "the Consumer Protection and Rules of Trade Act" shall be replaced by "the Consumer Protection Act".
§ 34. (Amended and supplemented, SG No. 53/2006, amended, SG No. 59/2006, efective 21.07.2006, amended, SG No. 105/2006) This Act shall enter in force six months after the promulgation thereof in the State Gazette, with the exception of Article 3 (3), Article 68a, Articles 159, Article 160, Article 164, paragraph 1, subparagraph 7, paragraphs 2 and 3, Article 186, paragraph 1 and paragraph 2, subparagraph 9, Articles 186a, 186b and § 13, subparagraph 22 herein, which shall enter
into force as from the date of the accession of the Republic of Bulgaria to the European Union.
§ 35. The implementation of this Act shall be entrusted to the Minister of Economy, Energy and Tourism.
This Act was passed by the 40th National Assembly on the 24th day of November 2005 and the Official Seal of the National Assembly has been affixed thereto.
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS of the Administrative Procedure Code
(SG, No. 30/2006, effective 12.07.2006)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 55. Everywhere in the Consumer Protection Act (Promulgated, State Gazette No. 99/2005) the words "the Administrative Procedure Act" shall be replaced by "the Administrative Procedure Code".
Credit Institutions Act (SG No. 59/2006, effective as from the day of entry into force of the
Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the
European Union)
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS
........................................................................
§ 36. This Act shall enter into force as from the day of entry into force of the Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union, with the exception of Item 2 of § 35 herein, which shall enter into force as from the day of promulgation of this Act in the State Gazette.
Act to Amend and Supplement the Consumer Protection Act (SG No. 64/2007, effective 8.09.2007)
........................................................................
SUPPLEMENTARY PROVISION
§ 38. In the Act, the abbreviation "EU" in the titles of the acts of the European Union shall be replaced passim by "EC". TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS
§ 39. The Rules of Organization of the Commission for Consumer Protection shall be brought into conformity with the requirements of this Act within one month after the entry into force of the said Act.
§ 40. Any proceedings under Article 39 of the Consumer Protection Act pending upon the entry into force of this Act shall be completed according to the hitherto effective procedure. ........................................................................
§ 42. Any proceedings under Article 32 (1), (3) and (4), Article 33 and Article 34 (3) and (4) of the Protection of Competition Act, pending before the Commission on Protection of Competition upon the entry into force of this Act, shall be completed according to the hitherto effective procedure.
§ 43. This Act shall enter into force one month after the promulgation thereof in the State Gazette.
Judiciary System Act (SG No. 64/2007)
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS ........................................................................
§ 24. In the Consumer Protection Act (promulgated in the State Gazette No. 99/2005; amended in Nos. 30, 51, 53, 59, 105 and 108 of 2006, Nos. 31, 41 and 59 of 2007), in Article 226 (2), the words "Article 201" shall be replaced by "Article 405".
Act to Amend and Supplement the Tourism Act (SG No. 82/2009, effective 16.10.2009)
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS
........................................................................
§ 30. In the Consumer Protection Act (promulgated, SG, No. 99/2005; amended, No. 30/2006, No. 51, 53, 59, 105 and 108/2006, No. 31, 41, 59 and 64/2007, No. 36 and 102/2008 and No. 23 and 42/2009) everywhere the words "the Minister of Economy and Energy", "Minister of Economy and Energy" and "Ministry of Economy and Energy" shall be replaced respectively by "the Minister of Economy, Energy and Tourism", "Minister of Economy, Energy and Tourism" and "Ministry of Economy, Energy and Tourism"
........................................................................
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS to the Consumer Credit Act
(SG No. 18/2010, effective 12.05.2010)
........................................................................
§ 4. The pending proceedings with the Commission for Consumer Protection under the repealed Credit Consumer Act, which existed at the time of entering of this Act into force, shall be completed in accordance with the previous procedure. ........................................................................
§ 6. In Article 186, paragraph 2, sub-paragraph 9 of the Consumer Credit Act (Promulgated, SG, No. 99/2005; amended, No. 30, 51, 53, 59, 105 and 108/2006, No. 31, 41, 59 and 64/2007, No. 36 and 102/2008, and No. 23, 42 and 82/2009) letter "c" shall be amended as follows: ........................................................................
§ 7. The Structural Regulations of the Commission for Consumer Protection shall be brought into line with the requirements of this Act within one month of its entry into force. ........................................................................
§ 9. This Act enters into force on 12 May 2010.
TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS to the Act Amending and Supplementing
the Privatization and Post-Privatization Control Act.
(SG No. 18/2010, effective 5.03.2010)
........................................................................
§ 31. In the Consumer Protection Act (promulgated, SG, No. 99/2005; amended, No. 30/2006, No. 51, 53, 59, 105 and 108/2006, No. 31, 41, 59 and 64/2007, No. 36 and 102/2008 and No. 23, 42 and 82/2009) in Article 165, paragraph 2, the word "five" shall be replaced with "three".
........................................................................
§ 36. This Act enters into force on the day of its promulgation in State Gazette.
Act to Amend and Supplement the Consumer Protection Act (SG No. 18/2011)
FINAL PROVISION
§ 54. The provisions of Item 2 of § 40 and § 46 herein shall enter into force as from the 1st day of November 2012.
Annex 1 to Item1 of Article 156 (New, SG No. 18/2011, amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013)
Standard Information Form for Timeshare Contracts Part I. 1. business name, legal form of business organization, Standard
Identification Code, registered office and address if a legal person, or names, Standard Public Registry Personal Number (Personal Number or Alien's Personal Number) and mailing address if a natural person of the trader/traders which will be party to the contract;
2. short description of the product, e.g. description of the immovable property;
2.1. exact nature and content of the right/rights under the timeshare contract;
3. period within which the consumer may exercise his or her right to use property on a timeshare basis and information on the duration of the period within which the consumer may exercise the said right;
3.1. date on which the consumer may start to exercise his or her right under the timeshare contract;
3.2. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) where the contract concerns a specific property under construction, indicate the date when the supplementary tourist accommodation will be completed and the date when the services, facilities or equipment will be completed and/or made available to the consumer;
4. the price to be paid by the consumer for acquiring a right to use property on a timeshare basis;
4.1. information on additional obligatory costs imposed under the timeshare contract; type of costs and indication of the amounts due, e.g. annual fees, other recurrent fees, special levies, local taxes;
5. information about key services available to the consumer, e.g.: electricity, water, maintenance, refuse collection, and an indication of the amount to be paid by the consumer for the use of such services;
5.1. information about the common facilities and equipment available to the consumer, e.g. swimming pool, sauna etc.;
5.2. information on whether the common facilities and equipment are included in the costs of provision of key services under Point 5;
5.3. where the common facilities and equipment are not included in the
costs of provision of key services under Point 5, specify what is included and what has to be paid for;
6. whether or not it is possible for the consumer to join a scheme for the exchange of a right to use property on a timeshare basis;
6.1. where it is possible for the consumer to join a scheme for the exchange of a right to use property on a timeshare basis, specify the name of the exchange scheme;
6.2. information about the costs to the consumer for membership in use of a property on a timeshare basis or in the exchange scheme;
7. information on whether the trader has signed a code of good commercial practice and, if yes, where it can be found.
Part II. General information about the following consumer rights: 1. the consumer has the right to withdraw from the timeshare contract
without giving any reason within 14 calendar days reckoned from the date of: (a) the conclusion of the contract, or (b) the conclusion of any binding preliminary contract, or (c) the receipt of those contracts if that takes place later; 2. during the withdrawal period, any advance payment by the consumer is
prohibited; 3. the prohibition of advance payment referred to in Point 2 concerns
any type of consideration, including payment and provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt, and includes not only payment to the trader, but also to third parties;
4. the consumer shall not bear any costs and obligations whatsoever other than those expressly specified in the contract;
5. in accordance with international private law, the timeshare contract may be governed by a law other than the law of the Member State of the European Union in which the consumer is resident or is habitually domiciled, and that possible disputes may be referred to courts other than those of the Member State in which the consumer is resident or is habitually domiciled.
Signature of the consumer: Part III. Additional information to which the consumer is entitled and
where it can be obtained, for instance, under which chapter of a general brochure, if not provided below:
1. Information about the rights acquired
1.1. information regarding the conditions for the exercise of the right
to use property on a timeshare basis within the territory of the Member State
or Member States of the European Union in which the property/properties
concerned is/are situated; information on whether those conditions have been
fulfilled, as well as information on what conditions remain to be fulfilled;
1.2. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) information on any restriction on the consumer's
ability to use any of supplementary tourist accommodations,
where the contract provides the consumer a right to select from a pool of
collective tourist accommodation establishments or supplementary tourist accommodations.
2. Information on the properties
2.1. where the contract concerns a specific immovable property, an
accurate and detailed description of the immovable property and its location;
2.2. where the contract concerns a number of properties, an appropriate
description of the various properties and their location;
2.3. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) where the contract concerns a supplementary tourist
accommodation other than immovable property, an appropriate
description of the supplementary tourist accommodation and its facilities;
2.4. information about the services, e.g. electricity, water,
maintenance, refuse collection, to which the consumer has or will have access
and under what conditions;
2.5. information about the common facilities, such as swimming pool,
sauna etc., to which the consumer has or may have access and under what
conditions.
3. (Amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) Where applicable,
additional requirements for provision of information
regarding the supplementary tourist accommodations under construction
3.1. state of completion of the collective tourist accommodation
establishment or supplementary tourist accommodation and of the services
rendering the property fully operational (connections of the property to the
public utility infrastructure: electricity, water and sewerage, telephone),
and state of completion of all facilities to which the consumer will have
access;
3.2. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) the deadline for completion of the construction of
supplementary tourist accommodation and for connecting the property to the public
utility infrastructure (electricity, water and sewerage, telephone), as well as
the expected deadline for the completion of any facilities
to which the consumer will have access;
3.3. the number of the building permit as issued, designation and full
address of the control authority exercising construction supervision;
3.4. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) information about
guarantees furnished by the trader regarding the completion in due time of supplementary
tourist accommodation or regarding reimbursement of any payments made by the
consumer if the property is not completed and, where appropriate, information regarding
the conditions governing the operation of such guarantees.
4. Information on the costs
4.1. an accurate and appropriate description of all costs associated
with the timeshare contract;
4.2. information on how the costs referred to in Point 4.1 will be
charged to the consumer and information on the procedure and manner,
including when, such costs may be increased;
4.3. information on the method for the calculation of the amount of
charges relating to occupation of the property;
4.4. information on the mandatory statutory charges (for example, taxes
and fees) and on the administrative overheads, for example, costs of
management, maintenance and repairs of the property;
4.5. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) where applicable,
information on whether the property is encumbered by any mortgages, charges or other
limited rights in rem against title to supplementary tourist accommodation
and information on whether it is burdened with any other obligations.
5. Information on termination of the contract
5.1. where appropriate, information on the arrangements for the
termination of the ancillary contracts and the consequences of such
termination;
5.2. information on the conditions for terminating the contract, the
consequences of the termination thereof and the liability of the consumer for
any costs which might result from termination of the contract.
6. Additional information
6.1. information on how maintenance and repairs of the property and its
administration and management are arranged, including information on whether
the consumer may influence and participate in the making of the decisions
regarding these issues;
6.2. information on whether or not it is possible for the consumer to
join a system for the resale of his or her right to use property on a
timeshare basis;
6.3. information about the relevant system referred to in Point 6.2 and
an indication of costs related to resale through the available system;
6.4. indication of the language/languages available for communication
with the trader in relation to the contract, for instance in relation to
decisions concerning management of the property, increase of costs and
handling of consumers' queries and complaints;
6.5. where applicable, information on the existence of a possibility for
out-of-court dispute resolution.
Acknowledgement of receipt of information:
Signature of the consumer:
Annex 2
to Item2 of Article 156 (New, SG No. 18/2011, amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013)
Standard Information Form for Long-Term Holiday Product Contracts Part I. 1. business name, legal form of business organization, Standard
Identification Code, registered office and address if a legal person, or names, Standard Public Registry Personal Number (Personal Number or Alien's Personal Number) and mailing address if a natural person of the trader/traders which will be party to the contract;
2. short description of the product; 2.1. exact nature and content of the right/rights under the long-term
holiday product contract; 3. period within which the consumer may exercise his or her right under
the long-term holiday product contract and, if necessary, the duration of the period within which the consumer may exercise that right;
3.1. date on which the consumer may start to exercise his or her right under the long-term holiday product contract;
4. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) the price to be paid
by the consumer for acquiring the right or rights under the long-term holiday
product contract, including information about any recurring costs the consumer can
expect to incur resulting from the right provided thereto to obtain access to
the supplementary tourist accommodation, to transport or to any other type of
related product or service as specified:
(a) staggered payment schedule for the price fixed in the contract,
whereupon the amount due is divided into instalments of equal value for the
entire length of the contract, and information on the date on which the
instalments are due to be paid;
(b) information that after the expiry of the first year of the contract
the value of the subsequent payments may be adjusted to ensure that the real
value of the staggered payments is maintained, for instance to take account
of inflation;
(c) information on additional obligatory costs imposed under the
long-term holiday product contract, type of costs and indication of amounts
due, e.g. annual membership fees;
5. information about key services available to the consumer, e.g.
discounted hotel stays and provision of air tickets at preferential prices;
5.1. information on whether the key services under the long-term holiday
product contract are included in the costs referred to in Point 4 in respect
of the annual fees;
5.2. where the key services under the contract are not included in the
costs covered by the annual fee, specify what services are included and not,
e.g. a three-night stay is included in the annual membership fee and any
other overnight accommodation must be paid for separately;
6. information on whether the trader has signed a code of good
commercial practice and, if yes, where this code can be found.
Part II. General information about the following consumer rights:
1. the consumer has the right to withdraw from the long-term holiday
product contract without giving any reason within 14 calendar days reckoned
from the date of:
(a) the conclusion of the contract, or
(b) the conclusion of any binding preliminary contract, or
(c) the receipt of those contracts if that takes place later;
2. during the withdrawal period, any advance payment by the consumer is
prohibited;
3. the prohibition of advance payment referred to in Point 2 concerns
any type of consideration, including payment and provision of guarantees,
reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt, and
includes not only payment to the trader, but also to third parties;
4. the consumer has the right to terminate the contract without
incurring any compensation and/or penalty by giving notice within 14 calendar
days of receiving the invitation for payment by the trader for each annual
instalment;
5. the consumer shall not bear any costs and obligations whatsoever
other than those expressly specified in the contract;
6. in accordance with international private law, the long-term holiday
product contract may be governed by a law other than the law of the Member
State of the European Union in which the consumer is resident or is
habitually domiciled, and that possible disputes may be referred to courts
other than those of the Member State in which the consumer is resident or is
habitually domiciled.
Signature of the consumer:
Part III. Additional information to which the consumer is entitled and
where it can be obtained, for instance, under which chapter of a general
brochure, if not provided below:
1. Information about the rights acquired
1.1. an exact and correct description of discounts available for future
bookings, accompanied by a set of examples of recent offers;
1.2. information on the restrictions on the exercise of the consumer's
rights, such as limited availability or validity of offers provided on a
first-come-first-served basis or time limits on discounts of the price and on
special promotions of the vacation product.
2. Information on termination of the contract
2.1. where appropriate, information on the arrangements for the
termination of the ancillary contracts and the consequences of such
termination;
2.2. information on the conditions for terminating the contract, the
consequences of the termination thereof and the liability of the consumer for
any costs which might result from termination of the contract.
3. Additional information
3.1. indication of the language/languages available for communication
with the trader in relation to the contract, for instance in relation to the
handling of consumers' queries and complaints;
3.2. where applicable, information on the existence of a possibility for
out-of-court dispute resolution.
Acknowledgement of receipt of information:
Signature of the consumer:
Annex 3 to Item3 of Article 156 (New, SG No. 18/2011)
Standard Information Form for Resale Contracts Part I. 1. business name, legal form of business organization, Standard
Identification Code, registered office and address if a legal person, or names, Standard Public Registry Personal Number (Personal Number or Alien's Personal Number) and mailing address if a natural person of the trader/traders which will be party to the contract;
2. short description of the services provided, e.g. marketing; 3. duration of the resale contract; 4. information on the price to be paid by the consumer for acquiring the
services under the contract; 4.1. information on additional obligatory costs imposed under the resale
contract, type of costs and indication of amounts due, e.g. local taxes, notary fees, cost of advertising;
5. information on whether the trader has signed a code of good commercial practice and, if yes, where this code can be found.
Part II. General information about the following consumer rights: 1. the consumer has the right to withdraw from the resale contract
without giving any reason within 14 calendar days reckoned from the date of: (a) the conclusion of the contract, or (b) the conclusion of any binding preliminary contract, or (c) the receipt of those contracts if that takes place later; 2. any advance payment by the consumer is prohibited until the actual
sale has taken place or the resale contract otherwise is terminated; 3. the prohibition of advance payment referred to in Point 2 concerns
any type of consideration, including payment and provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt, and includes not only payment to the trader, but also to third parties;
4. the consumer shall not bear any costs and obligations whatsoever other than those expressly specified in the contract;
5. in accordance with international private law, the long-term holiday product contract [sic] may be governed by a law other than the law of the Member State of the European Union in which the consumer is resident or is habitually domiciled, and that possible disputes may be referred to courts other than those of the Member State in which the consumer is resident or is habitually domiciled.
Signature of the consumer: Part III. Additional information to which the consumer is entitled and
where it can be obtained, for instance, under which chapter of a general brochure, if not provided below:
1. information on the conditions for terminating the contract, the consequences of termination, and information on any liability of the consumer for any costs which might result from termination of the contract;
2. indication of the language/languages available for communication with the trader in relation to the contract, for instance in relation to the handling of consumers' queries and complaints;
3. where applicable, information on the existence of a possibility for out-of-court dispute resolution.
Acknowledgement of receipt of information: Signature of the consumer:
Annex 4 to Item4 of Article 156 (New, SG No. 18/2011, amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013)
Standard Information Form for Exchange Contracts Part I. 1. business name, legal form of business organization, Standard
Identification Code, registered office and address if a legal person, or names, Standard Public Registry Personal Number (Personal Number or Alien's Personal Number) and mailing address if a natural person of the trader/traders which will be party to the contract;
2. short description of the product; 2.1. exact nature and content of the right/rights under the exchange
contract; 3. period within which the consumer may exercise his or her right under
the exchange contract and, where necessary, information on the duration of the period within which the consumer may exercise the said right;
3.1. date on which the consumer may start to exercise his or her right under the exchange contract;
4. the price to be paid by the consumer for the costs of joining the exchange system;
4.1. information on additional obligatory costs imposed under the exchange contract; type of costs and indication of amounts due, e.g. renewal fees, other recurrent fees, special levies, local taxes;
5. information about key services available to the consumer;
5.1. information on whether the key services are included in the costs referred to in Point 4;
5.2. where the key services under the contract are not included in the costs referred to in Point 4, specify what services are included and what are not included (type of costs and indication of the value thereof, e.g. an estimate of the price to be paid for individual exchange transactions, including all additional charges);
6. information on whether the trader has signed a code of good commercial practice and, if yes, where this code can be found.
Part II. General information about the following consumer rights: 1. the consumer has the right to withdraw from the exchange contract
without giving any reason within 14 calendar days reckoned from the date of: (a) the conclusion of the contract, or (b) the conclusion of any binding preliminary contract, or (c) the receipt of those contracts if that takes place later; 2. in cases where the exchange contract is offered together with and at
the same time as a timeshare contract, only a single 14-day withdrawal period shall apply to both contracts;
3. during the withdrawal period, any advance payment by the consumer is prohibited;
4. the prohibition of advance payment referred to in Point 3 concerns any type of consideration, including payment and provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt, and includes not only payment to the trader, but also to third parties;
5. the consumer shall not bear any costs and obligations whatsoever other than those expressly specified in the contract;
6. in accordance with international private law, the exchange contract may be governed by a law other than the law of the Member State of the European Union in which the consumer is resident or is habitually domiciled, and that possible disputes may be referred to courts other than those of the Member State in which the consumer is resident or is habitually domiciled.
Signature of the consumer: Part III. Additional information to which the consumer is entitled and
where it can be obtained, for instance, under which chapter of a general brochure, if not provided below:
1. Information about the rights acquired
1.1. information on how the exchange system works, on the possibilities
and modalities for exchange;
1.2. information on the value allotted to the consumer's timeshare in
the exchange system and an indication of concrete exchange possibilities;
1.3. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) an indication
of the number of supplementary tourist accommodations available, the number of
members included in the exchange system, including any limitations on the
availability of a particular supplementary tourist accommodation selected by
the consumer, for example, as the result of peak periods of demand, the potential
need to book the use of the supplementary tourist accommodation a long time
in advance, and indications of any restrictions on the choice resulting from
the timeshare rights deposited into the exchange system by the consumer.
2. Information on the properties
2.1. a brief and appropriate description of the properties and their
location;
2.2. (amended, SG No. 30/2013, effective 26.03.2013) where the exchange
contract concerns a supplementary tourist accommodation other than immovable property,
an appropriate description of the supplementary tourist accommodation and
the facilities, as well as description of where the consumer can obtain further information.
3. Information on the costs
3.1. information on the obligation of the trader to provide details to
the consumer before an exchange is arranged, in respect of each proposed
exchange and of any additional charges for which the consumer is liable in
respect of the exchange.
4.Information on termination of the contract
4.1. where appropriate, information on the arrangements for the
termination of the ancillary contracts and the consequences of such
termination;
4.2. information on the conditions for terminating the contract, the
consequences of the termination thereof and the liability of the consumer for
any costs which might result from termination of the contract.
5. Additional information
5.1. indication of the language/languages available for communication
with the trader in relation to the contract, for instance in relation to the
handling of consumers' queries and complaints;
5.2. where applicable, information on the existence of a possibility for
out-of-court dispute resolution.
Acknowledgement of receipt of information:
Signature of the consumer:
Annex 5 to Item5 of Article 161d (New, SG No. 18/2011)
SEPARATE STANDARD WITHDRAWAL FORM TO FACILITATE THE RIGHT OF WITHDRAWAL I. Right of withdrawal Part One of the form contains information on the following consumer
rights: 1. the consumer has the right to withdraw from this contract within 14
calendar days without giving any reason; 2. the right of withdrawal starts on ................ (to be filled in
by the trader before providing the form to the consumer); 3. where the consumer has not received this form, the withdrawal period
starts when the consumer has received all the information, and this period may not be longer than one year and 14 calendar days;
4. where the consumer has not received all the mandatory pre-contractual information for the respective contract, the withdrawal period starts when the consumer has received all that information, and this period may not be longer than three months and 14 calendar days;
5. to exercise his or her right of withdrawal, the consumer shall notify the trader of the decision thereof using the name and address indicated below; the notification shall be made by using a durable medium, e.g. letter sent by post or by electronic mail; to exercise his or her right of withdrawal, the consumer may alternatively use this form, but it is not obligatory;
6. where the consumer exercises his or her right of withdrawal, the consumer shall not be liable for any costs whatsoever;
7. information that in addition to the right of withdrawal, national law of the Member States of the European Union may provide for additional consumer rights, e.g. a right to terminate the contract in case of omission of information by the trader.
II. Ban on advance payment Part Two of the form contains information on the following consumer
rights: 1. during the withdrawal period any advance payment by the consumer is
prohibited; 2. the prohibition of advance payment referred to in Point 1 concerns
any type of consideration, including payment and provision of guarantees, reservation of money on accounts, explicit acknowledgement of debt, and includes not only payment to the trader, but also to third parties.
III. Notice of withdrawal Part Three shall contain the following essential elements: 1. to .................. (name and address of the trader) 2. the undersigned ....................... hereby give notice that I/we withdraw from the contract 3. date of conclusion of contract ................. 4. name(s) of consumer(s) ........................... 5. address(es) of consumer(s) ..................... 6. signature(s) of consumer(s) .......................... 7. date of notification ...................................... Directions for completion of Section III 1. to be filled by the trader before providing the form to the consumer; 2. to be filled by the consumer/consumers where this form is used to
withdraw from the contract; state consumer's/consumers' forename, patronymic and surname;
3. to be filled by the trader, stating the date of the conclusion of the contract;
4. to be filled by the consumer/consumers where this form is used to withdraw from the contract;
5. to be filled by the consumer/consumers where this form is used to withdraw from the contract;
6. to be filled by the consumer/consumers only where this form is used to withdraw from the contract; to be signed by the consumer/consumers only if the notification is made on paper;
7. to be filled by the consumer/consumers where this form is used to withdraw from the contract.
Acknowledgement of receipt of information: Signature of the consumer/consumers: