About Intellectual Property IP Training Respect for IP IP Outreach IP for… IP and... IP in... Patent & Technology Information Trademark Information Industrial Design Information Geographical Indication Information Plant Variety Information (UPOV) IP Laws, Treaties & Judgements IP Resources IP Reports Patent Protection Trademark Protection Industrial Design Protection Geographical Indication Protection Plant Variety Protection (UPOV) IP Dispute Resolution IP Office Business Solutions Paying for IP Services Negotiation & Decision-Making Development Cooperation Innovation Support Public-Private Partnerships AI Tools & Services The Organization Working with WIPO Accountability Patents Trademarks Industrial Designs Geographical Indications Copyright Trade Secrets WIPO Academy Workshops & Seminars IP Enforcement WIPO ALERT Raising Awareness World IP Day WIPO Magazine Case Studies & Success Stories IP News WIPO Awards Business Universities Indigenous Peoples Judiciaries Genetic Resources, Traditional Knowledge and Traditional Cultural Expressions Economics Gender Equality Global Health Climate Change Competition Policy Sustainable Development Goals Frontier Technologies Mobile Applications Sports Tourism PATENTSCOPE Patent Analytics International Patent Classification ARDI – Research for Innovation ASPI – Specialized Patent Information Global Brand Database Madrid Monitor Article 6ter Express Database Nice Classification Vienna Classification Global Design Database International Designs Bulletin Hague Express Database Locarno Classification Lisbon Express Database Global Brand Database for GIs PLUTO Plant Variety Database GENIE Database WIPO-Administered Treaties WIPO Lex - IP Laws, Treaties & Judgments WIPO Standards IP Statistics WIPO Pearl (Terminology) WIPO Publications Country IP Profiles WIPO Knowledge Center WIPO Technology Trends Global Innovation Index World Intellectual Property Report PCT – The International Patent System ePCT Budapest – The International Microorganism Deposit System Madrid – The International Trademark System eMadrid Article 6ter (armorial bearings, flags, state emblems) Hague – The International Design System eHague Lisbon – The International System of Appellations of Origin and Geographical Indications eLisbon UPOV PRISMA UPOV e-PVP Administration UPOV e-PVP DUS Exchange Mediation Arbitration Expert Determination Domain Name Disputes Centralized Access to Search and Examination (CASE) Digital Access Service (DAS) WIPO Pay Current Account at WIPO WIPO Assemblies Standing Committees Calendar of Meetings WIPO Webcast WIPO Official Documents Development Agenda Technical Assistance IP Training Institutions COVID-19 Support National IP Strategies Policy & Legislative Advice Cooperation Hub Technology and Innovation Support Centers (TISC) Technology Transfer Inventor Assistance Program WIPO GREEN WIPO's Pat-INFORMED Accessible Books Consortium WIPO for Creators WIPO Translate Speech-to-Text Classification Assistant Member States Observers Director General Activities by Unit External Offices Job Vacancies Procurement Results & Budget Financial Reporting Oversight
Arabic English Spanish French Russian Chinese
Laws Treaties Judgments Browse By Jurisdiction

Law on Marks and Geographical Indications (SG No. 81/1999, as amended up to October 12, 2010), Bulgaria

Back
Superseded Text 
Details Details Year of Version 2010 Dates Entry into force: December 15, 1999 Adopted: September 1, 1999 Type of Text Main IP Laws Subject Matter Trademarks, Geographical Indications, Enforcement of IP and Related Laws, IP Regulatory Body

Available Materials

Main Text(s) Related Text(s)
Main text(s) Main text(s) Bulgarian Закон за марките и географските означения (ДВ, бр. 81/1999, с изменениями по состоянию на 12.10.2010 г.)         English Law on Marks and Geographical Indications (SG No. 81/1999, as amended up to October 12, 2010)        

ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., попр. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

Приложно поле

Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Представителство

Чл. 3. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси

Чл. 4. (Доп. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното

ведомство събира такси за заявяване, приоритет, експертиза, такси за опозиция, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на решения за отказ на регистрация, за прекратяване на производство по регистрация и на решения по опозиция, такси за заличаване и отменяне на регистрацията, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, информация за заявена марка или географско означение и справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Държавен регистър на марките

Чл. 5. (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

  1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;
  2. изображение на марката;
  3. вид и тип на марката;
  4. данни за претендиран приоритет -номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв;
  5. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номера на класа по Международната класификация;
  6. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;
  7. регистров номер и дата на регистрация;
  8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;
  9. срок на действие на регистрацията;
  10. незащитими елементи;
  11. защитени цветове;
  12. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на марката;
  13. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;
  14. подновяване на регистрацията;
  15. правен статус на марката;
  16. данни за подадена опозиция -дата на подаване, лице, подало опозицията, и влязло в сила решение по опозицията;
  17. данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката -датата на подаване, молител, влязло в сила решение;
  18. други данни -промяна на името и/или адреса на притежателя на марката, прехвърляне на правото върху марка, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.

Държавен регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност

Чл. 5а. (Нов -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Държавен регистър на географските означения

Чл. 6. (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

  1. географското означение и указание за вида му -наименование за произход или географско указание;
  2. номер на заявката и дата на подаване;
  3. регистров номер и дата на регистрация;
  4. номер на класа и списък на стоки и класове по Международната класификация;
  5. име и адрес на ползвателя/ползвателите;
  6. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;
  7. описание на границите на географското място, на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход;
  8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;
  9. правен статус на регистрацията;
  10. промяна на име и/или адрес на вписан ползвател.

Достъп до държавните регистри

Чл. 7. (Доп. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични и се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство. Те се водят на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.

Досие

Чл. 8. (1) (Доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.

(2)
(Доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение по начин, определен с инструкция от председателя.
(3)
Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

Глава втора. МАРКИ

Раздел I. Регистрация

Определение

Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Придобиване на право върху марка

Чл. 10. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

(2)
Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.
(3)
Правото върху марка е изключително право.

Абсолютни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 11. (1) Не се регистрира:

  1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
  2. (изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която няма отличителен характер;
  3. (доп. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
  4. (изм. и доп. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
  5. знак, който се състои изключително от:

а) формата, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата, която придава значителна стойност на стоката;

  1. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
  2. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
  3. (изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави -членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;
  4. (нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;
    1. (отм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна т. 9 -ДВ, бр. 19 от 2010 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

Министерството на културата;

    1. (отм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която се състои изключително от заявено или
    2. регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;
  1. (нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.
(2)
Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 12. (1) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка:

  1. (доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;
  2. (доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;
  3. (отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

(2) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

  1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон;
  2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон;
  3. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет и с признато действие на територията на Република България;
  4. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет, ако действието й бъде признато на територията на Република България;
    1. марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България,
    2. признато по реда на Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ, L 78/1 от 24 март 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 207/2009";
  5. заявена марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) 207/2009, ако бъде регистрирана по реда на този регламент;
  6. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато поранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(4)
Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на поранната марка.
(5)
(Нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агента или представителя на действителния притежател без негово съгласие.
(6)
(Нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.

Раздел II.
Правни последици от регистрацията

Съдържание на изключителното право върху марка (Загл. изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в
сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който:

  1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
  2. (доп. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
  3. (изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на поранната марка или би ги увредило.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

  1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
  2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
  3. вносът или износът на стоките с този знак;
  4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.

(3) (Изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

Ограничаване на правото върху марка

Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

  1. своето име или адрес;
  2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
  3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Изчерпване на правото върху марка

Чл. 15. (1) (Изм. -ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите -членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Съвместно притежание на право върху марка

Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Посочване на регистрацията

Чл. 17. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Включване на марка в справочни материали

Чл. 18. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят й има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

Задължение за използване на марката

Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

(2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

  1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;
  2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Срок на действие на регистрацията Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

Раздел III.
Разпореждане с правото върху марка

Прехвърляне на правото върху марка

Чл. 21. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на
търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е
регистрирана.

(2)
При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.
(4)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.
(5)
(Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.
(6)
Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.
(7)
Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

Лицензионен договор

Чл. 22. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2)
Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.
(3)
Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.
(4)
Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.
(5)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.
(6)
(Доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

Правото върху марката като обект на обезпечение

Чл. 22а. (Нов -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:

  1. забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя;
  2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия.
(2)
Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.
(3)
Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката.
(4)
Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението.
(5)
Обезпечението по ал. 1 - 4 има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица -от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.

Правото върху марката като обект на особен залог Чл. 22б. (Нов -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.

(2)
За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26 - 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността

Чл. 22в. (Нов -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Раздел IV.
Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 23. (1) Действието на регистрацията се прекратява:

  1. с изтичането на срока по чл. 20;
  2. с отказ на притежателя;
  3. с прекратяване на юридическото лице -притежател без правоприемство.
(2)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на всяко лице.
(3)
С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката.

Прекратяване регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение Чл. 23а. (Нов -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение, се прекратява, когато се:

  1. прекрати правната закрила на географското означение;
  2. заличи регистрацията на географското означение; или
  3. отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

Отказ от право

Чл. 24. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.

(2)
Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър.
(3)
Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.
(4)
Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

Отменяне на регистрацията

Чл. 25. (1) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:

  1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;
  2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;
  3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.
(2)
Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното й използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.
(3)
Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

Заличаване на регистрацията

Чл. 26. (1) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.

(2)
Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава и когато:
  1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;
  2. (отм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)
  3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;
  4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
    1. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на
      трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:
      а) право на име и портрет;
      б) авторско право;



    2. в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;
      г) право на индустриална собственост;

  5. (нова -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.
(4)
(Нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 1 може да се подаде от всяко лице.
(5)
(Нова -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 3 може да се подаде от следните лица:
  1. по т. 1 -от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима;
  2. по т. 3 и 4 -от действителния притежател на марката;
  3. по т. 5 -от притежателя на по-ранното право;
  4. по т. 6 -от търговеца, който смята, че неговата фирма се състои от или се съдържа в марката.
(6)
(Предишна ал. 4, изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11.
(7)
(Предишна ал. 5 -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.
(8)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 6, изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негово искане.
(9)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 7 -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с поранната марка, съответно с по-ранното право.
(10)
(Предишна ал. 8 -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

Ограничение в резултат на бездействие

Чл. 27. (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които покъсната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(2)
Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху поранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5.
(3)
В случаите по ал. 1 и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията

Чл. 28. (1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.

(2)
Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
(3)
Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.
(4)
Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:
  1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;
  2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго.

Раздел V.
Колективни и сертификатни марки

Колективни марки

Чл. 29. (1) (Доп. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Колективната марка е
марка -притежание на сдружение на производители, търговци или на лица,
извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на
членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

(2)
Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването й.
(3)
Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването й.

Сертификатни марки

Чл. 30. (1) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.

(2)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.
(3)
Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.
(4)
Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Специални разпоредби (Загл. изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 31. (1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство.

(2)
Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят й е разрешил или търпял използване, което противоречи на правилата за използване.
(3)
Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.
(4)
(Нова -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.

Раздел VI.
Производство в Патентното ведомство

Заявка

Чл. 32. (1) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Заявката за регистрация
на марка се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по
електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез
уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална
собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ
и електронния подпис не са задължителни.

(2)
Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.
(3)
Заявката трябва да съдържа:
  1. искането за регистрация;
  2. името и адреса на заявителя;
  3. изображението на марката, и
  4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.
(4)
Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.
(5)
Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.
(6)
Към заявката се прилага документ за платени такси.
(7)
Документите и данните в заявката се представят на български език.

Дата на подаване

Чл. 33. (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Право на приоритет

Чл. 34. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1.

(2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

  1. предходната заявка е била редовно подадена в страна -членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;
  2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;
  3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;
  4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и
  5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.
(3)
Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.
(4)
Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:
  1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;
  2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;
  3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и
  4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Претенция за цвят

Чл. 35. (Отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.)

Формална експертиза

Чл. 36. (1) (Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.

(2)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.
(3)
(Нова -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им.
(4)
(Предишна ал. 3, изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 3, изречение трето, заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.
(5)
(Предишна ал. 4, изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3, изречение трето, заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Публикация на заявката

Чл. 36а. (Отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Възражение срещу регистрацията на марката

Чл. 36б. (Отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Експертиза по същество

Чл. 37. (1) (Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11.

(2)
Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато марката съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент.
(4)
(Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.

(5) (Отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Спиране на производството

Чл. 37а. (Нов -ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.,отм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Публикация на заявката

Чл. 37б. (Нов -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4.

(2)
Публикацията съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.
(3)
Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация.
(4)
Заявката не се публикува, когато:
  1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;
  2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;
  3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5.

Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38. (1) (Доп. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена. Когато заявителят оттегли заявката си, се постановява решение за прекратяване на производството.

(2)
В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите.
(3)
(Изм. -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Промените по ал. 2 се извършват по искане на заявителя.

Възражения от трети лица

Чл. 38а. (Нов -ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11.

(2)
Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.
(3)
Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката.
(4)
Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище