Bulgaria

The Constitution of the Republic of Bulgaria was adopted on July 12, 1991, and has been amended four times: in 2003, 2005, 2006 and 2007. As the supreme law of Bulgaria, the Constitution defines the structure and the duties of the government, the separation of powers and the rights of the Bulgarian citizens.

The Constitution guarantees protection to intellectual property rights as follows:

1) Article 54, Paragraph 3, reads: “The state shall protect all inventors' rights, copyrights and neighboring rights.”
2) According to Article 54, Paragraph 2, the artistic, scientific and technological creativity shall be recognized and guaranteed by the law.
3) Article 54, Paragraph 1, declares everyone for entitled to avail himself of the national and universal human cultural values, which can be extended to objects of intellectual property and traditional knowledge.
4) Article 17, Paragraph 1, guarantees the right to property, which self-evidently comprises intellectual property.
5) Article 5, Paragraph 4, declares international treaties for part of the domestic law, which can be referred to treaties related to intellectual property.
6) According to Article 39, Paragraph 1, everyone should be entitled to express an opinion or to publicize it through words, written or oral, sound or image, or in any other way. The so defined freedom of expression can be extended to intellectual property.

Конституцията на Република България е приета на 12-ти юли 1991г. и е изменяна четири пъти: през 2003, 2005, 2006 и 2007г. Като върховен закон на България Конституцията определя структурата и функциите на държавата, разделението на властите и правата на българските граждани.

Конституцията гарантира защита на интелектуалната собственост както следва:

1) Чл. 54, ал. 3 гласи: „Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.“
2) Съгласно чл. 54, ал. 2 свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
3) Чл. 54, ал.1 разпорежда, че всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, което може да бъде отнесено и до обектите на интелектуалната собственост и традиционното познание.
4) Чл. 17, ал. 1 гарантира правото на собственост, което – разбира се – обхваща и интелектуалната собственост.
5) Чл. 5, ал. 4 обявява международните договори за част от вътрешното право на страната, към което могат да бъдат причислени и договори свързани с интелектуалната собственост.
6) Според чл. 39, ал. 1, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така определената свобода на словото може да бъде отнесена към интелектуалната собственост.